- Г-н Панчугов, предстои поредно заседание на Столичния общински съвет. Какво очаквате да се случи и ще има ли избран нов шеф на СОС - дори и временен?
- Много е трудно да се прецени, защото този процес така и не беше поставен на някаква стабилна основа. Не виждаме разговор около параметри, които подлежат на преговори. Имаме вдигане на окопи около вече предизвестени позиции, които се въртят само около личностите. Това само по себе си прави постигането на компромис доста трудно. Трябваше за това време да сме видели няколко неща. Едното - ясен политически дневен ред, около който се водят преговори за председателство на Общинския съвет. Това означава и ясен план какво е нужно. И същевременно изчистване на начина, по който ще се позиционира управляващо мнозинство. Ако няма такова, то поне председателството на СОС. Нито едно от двете неща не се случи. Продължаваме да сме затворени в капана на личните амбиции и установени противопоставяния между формациите в СОС. Това няма лесен изход.
- А как разчитате заявките и сигналите, че този път може би за поста ще бъде избран Цветомир Петров от групата на „Продължаваме промяната-Демократична България-Спаси София“ (ПП-ДБ-СС) и коментарите от ГЕРБ-СДС и БСП, че те не участват в сглобки и мнозинства?
- Всеки може да каже всичко. Това е напълно безотговорно. Това е продължение на предизборната кампания с много странно разбиране, че ще се стигне до нови избори. Аз силно се съмнявам това да случи. Управлението изисква все пак постигане на споразумение или поне яснота за това как ще се управлява занапред. Ако ПП-ДБ не са способни да изградят мнозинство в СОС, може би трябва да започнат да се държат като малцинство, което има ясен план за управление, и да внасят важните решения парче по парче. В България този план не е сработвал, но по света има достатъчно примери. Досега сме чули само, че Столичната община ще загуби евросредства, но не сме видели нито една ясна политика. Много по-важно е да се спечелят гражданите на страната на ПП-ДБ, което не успяха да направят по време на предизборната кампания. Нужно е да видим ключов разговор за политиките оттук нататък и яснота кой ги блокира. Внасянето им в СОС би поставило разграничителна линия между това кой иска София да се управлява добре и кой не. Гражданите ще станат най-силният съюзник в това да се вземат решения в СОС. Ако ПП-ДБ не могат да направят това или им липсва план, този хаос и това безвремие в София ще продължат дълго.
- Но те като че ли не искат създаване на постоянно мнозинство, не искат коалиция?
- Ако не искат коалиция с едните, нито с другите, то как си представят управлението на София. Това започва да излиза от нормални граници. Може да има трудности при преговорите, които да отнемат месеци, в това число изчистване на детайли или търсене на компромис, но след заявката им „Няма да управляваме нито с едните, нито с другите“ следва да бъде обяснена и каква е алтернативата. Аз дадох една такава. Може да се управлява по политики. Може да се търси натиск от гражданите. Минаха обаче няколко месеци, в които не чуваме алтернатива. Целият Общински съвет изглежда като деца, които си играят в пясъчника - няма план, хаосът доминира. И на този фон няма и правила. Всеки си рови собствената си дупка.
- Казахте, че може да се управлява по политики, но не е ли трудно това да става с плаващи мнозинства? Това не създава ли риск от постоянни кризи в местния парламент, защото сме го виждали и на национално ниво?
- Трудно е. Но каква е алтернативата. И сега, като има споразумение на национално ниво, да не би да няма шантажи и извиване на ръце, постоянно политическо напрежение. Въпросът е, че има граници, в рамките на които мнозинство функционира. В СОС изглежда такива граници няма. Има ясно решение да не се прави нищо. Остава да се обясни на софиянци какво ще прави това управление и да се търси тяхната подкрепа за натиск над Общинския съвет. Същевременно да се изграждат плаващи мнозинства около конкретни и специфични теми. Не знам дали кметът Васил Терзиев и ПП-ДБ могат да осъществят такъв план. Това са двете възможности - или границата пада и се постига компромис, или управление по политики.
От едната страна са БСП, с които ПП-ДБ имат фундаментални разминавания не само за начина на управление на града, а и в оценката на събития от кампанията. От другата страна са ГЕРБ, които бяха основните врагове на ПП-ДБ при кампанията. Така остава само вторият вариант - трудно и с много борба управляваме политика по политика, търсейки всяка подкрепа от НПО-та, граждани, конкретни хора в Общинския съвет. Това обаче изисква авторитетна фигура като председател на СОС, който да удари рамо.
- Споменахте натиск от граждани, как го виждате този натиск - като вид протести?
- По-скоро като постоянен натиск. Очевидно софиянци караме по инерция. Нямаме усет, че нещо не се прави извън малките кризи около снега и падналите клони. Това ще става все по-видимо. Недоволство и обществен натиск ще се породи. Въпросът е той да бъде канализиран. Ако кметът има ясен план и каже: „Аз искам да направя 1,2, 3, но този Общински съвет не работи“, не ми е трудно НПО-та да започнат да говорят и да окажат натиск да се взимат конкретни решения. Натискът има много форми, не е задължително да се блокират улиците на София. Става дума за петиции, подписки, заседания на комисии. Това изисква посока и това политическо ръководство в общината да реши какво ще прави.
- А доколко изборът на временен шеф на СОС до лятото е въобще решение, което може да внесе стабилност?
- Зависи от председателя. Би било решение, защото при неспособността на кмета да зададе дневен ред това може да направи председателят на СОС. Той има не силно неформално влияние. Ако кметът е противоречива фигура, шефът на СОС би могъл да търси мостове и мнозинства по теми в името на важни политически решения. Дали има такава фигура в този местен парламент, ми е трудно да отговоря. Би могло да се намери такъв човек. Имаше разговори около Вили Лилков от „Синя София“. Нужно е да се излезе от ситуацията на безвремие. Няма възможност това да стане с ясна коалиция, тогава може да стане с ясен политически дневен ред.
- Как ще се отразят според вас тези спорове в сглобката кой да е външен министър при ротацията? Застрашена ли е тя?
- Не мисля. Няма алтернатива тази ротация. Няма друго управляващо мнозинство в този парламент. Няма никаква причина и желание в политическите формации да отидат на предсрочни избори. Ротацията ще се осъществи. Да, тя ще мине с доза драма и театър. Това ще е насочено към собствените избиратели за това каква огромна жертва се прави в името на едно стабилно управление. Всеки ще припознае победа в този процес. Това ще създаде напрежение, ще видим доста противопоставяния и неясноти и как точно ще изглежда съставът на следващия Министерски съвет.
- Много или малко рокади да чакаме в кабинета и имат ли основания исканията на ПП-ДБ Николай Денков да е външен министър?
- Това е въпрос на политическо решение. Според мен е добре Денков да не е образователен министър заради спорните му решения като такъв в предишния кабинет. Външният министър следва да се ползва с някакво доверие и да има опит. Не съм убеден дали Денков притежава такива. В крайна сметка голяма част от разговора за следващия МС ще е кой каква позиция ще заеме. Щяхме да видим критерии за оценка за дейността на различните министерства. Щяхме да видим и самата оценка. Досега такава няма. За сметка на това сме изцяло в рамките на жълтия разговор кой може да влезе или излезе от кабинета. Този процес трябва да бъде подреден. Той обаче е свързан с цялостна сделка по много теми - регулатори, преди това изборът на конституционни съдии, предстоящото попълване на ВСС. Това ще бъде обвързано в един общ процес. Възможността да се произведе противоречиво като състав на МС не е малка.
- Преди дни и Бойко Борисов, и Николай Денков казаха,че ротацията не е на всяка цена, какво показва това за отношенията в коалицията?
- Това е просто театър, насочен към собствените публики. Не стана ясно какво означава това - „няма да сменяме министър-председателя“ и „можем да създадем ново управление“. Второто очевидно не е възможност. Вероятно става дума за първото. Това обаче не стана ясно от тона. Той беше по-скоро следното: „Ако това продължава, ние няма да играем заедно“. Това е по-скоро опит за поредното извиване на ръце и заявки за пред избирателите. Не мисля, че има отношение към ротацията.
- Как разчитате тези намеци от част от мнозинството за импийчмънт към президента Румен Радев и след това заявката на Бойко Борисов, че е абсурдно да се говори за такъв?
- За импийчмънт се говори всеки път, когато е нужно да се печелят гласове и формациите да се позиционират спрямо президентската институция. Това досега се случваше при предизборни кампании. След това темата се забравяше. Ако някой искаше да започне такава процедура срещу Румен Радев, имаше цяла година да го направи. Очевидно противникът е друг. Българската политика е ситуационна. Ние нямаме дългосрочен план и дългосрочни врагове. В този момент това, което обслужва дневния ред на ГЕРБ, е сблъсъкът им с ПП-ДБ, президентът е извън фокус. Това, което обслужва ПП-ДБ, е да напомнят, че са в управлението, защото има по-голяма заплаха. За съжаление няма да видим процедура по импийчмънт към Радев, която е нужна поне от 3 г. насам.
- А на какво отдавате тези изострени отношения между ДПС, в случая Делян Пеевски, и Румен Радев?
- Това отново обслужва частен политически дневен ред. Президентът има нужда да обясни защо е необходима нова политическа формация, като вземе универсалния враг в обществото в лицето на Пеевски и да го постави срещу себе си. И да каже: „Ето, тези обещаха промяна, но станаха като старото. Имаме нужда от нов проект и това съм аз“. За Пеевски е важно да препотвърди евроатлантическата ориентация на ДПС, да се постави като авторитетна фигура, която трябва да стане съпредседател на ДПС, както и да отгледа приличен разказа защо продължава да бъде лице на голяма част от предложенията за реформи. Сблъсъкът между президента и Пеевски обслужва и двете страни. Така се гради идентичност в България - не разговор за ценности и цели, а противопоставяне. На кого си враг, е по-важно.
- Има ли почва за нова партия около президента Радев - „Трети март“?
- Почва има, но колко плодотворна е тя, е трудно да се каже. Това зависи от ситуацията. Ако имаме извънредни избори, Радев има политически проект и той го оглави, а не друг, то тогава има един тип потенциал. Ако обаче това се проточи във времето и се стигне до редовни избори, потенциалът ще е доста по-малък. В българското общество има нагласи, около които президентът паразитира, и няколко разказа, които иска да изгради. Един от тях е този за историческата памет. Това е опит да привлече отпаднали избиратели на БСП и страничен електорат на “Възраждане“ и върху това да се създаде протестен проект.
- Т.е. не виждате силна вълна, която би се създала около Радев?
- Вълна, по-скоро не. Освен ако не се стигне до политическа криза, която да доведе до предсрочен вот. Това е дълъг проект, който ще се опита да събере отломки от различни формации и недоволни от едни или други процеси. На този терен има твърде много играчи - БСП, „Възраждане“. Много бих се изненадал да има вълна, каквато наблюдавахме при ИТН или ПП.
- Наближават евроизбори, те биха ли променили много картината?
- Ще се отрази по два начина. Първият важен въпрос е дали все пак ще видим ПП и ДБ в една обща листа и дали ще се явят заедно. Почти сигурно е, че това ще предизвика напрежение в двете формации. И в двата варианта - ако се явят с отдели листи или заедно. Вторият вариант е чисто вътрешнопартиен. Самите ПП вече не са младо неопитно движение, където нямаше значение кой на какво място е в листата. Подозирам, че ще видим напрежение и вътре в самата партия кои лица имат реални шансове за евродепутати и по какви критерии ще влязат в листата. Другото противопоставяне ще е с партньорите в управлението в лицето на ГЕРБ, защото ще се води странна кампания. Ще трябва обяснение защо двете формации са в постоянен конфликт, но управляват заедно. Има и по-голям разговор - как България присъства със своята политика в разговорите на европейско ниво. Предстоят важни въпроси за обща енергийна политика, на колко скорости се движи ЕС, функционирането на общата евровалута, миграционната политика.
- Но ще има ли основания за размествания в самата сглобка и концентрация на власт от едни в други ръце - повече министри на едни и по-малко на други?
- Ще има повече министри на ГЕРБ. Способността на ГЕРБ да се оправдават за неуспехите в управлението и да не носят отговорност, докато са в удобната позиция да подкрепят само това, което им харесва, ще изчезне. Така ще сме наясно кой носи отговорност за това управление. Това вероятно ще е първото разместване на пластовете. Второто ще е свързано с вътрешнопартийните процеси в ПП и ДБ.
Кой е той:
- Завършил е политология в СУ „Св. Кл. Охридски“
- Има магистратура по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща
- Преподавател в Нов български университет
- Бил е лидер на младежкия СДС
Тихомира Михайлова
