- Очаквано първият вот на недоверие към кабинета не бе успешен и явно часът по математика е бил ползотворен. Какво губи и какво печели опозицията от такъв вот в предизборна кампания?
- Очевидно смятането по математика се проведе със стандартизиран калкулатор и нямаше изненади. Самият факт, че двайсетина депутати от ГЕРБ не гласуваха, показва, че не е имало нужда от притеснения и излишни стресови ситуации. Показва още, че опозицията има голям проблем с намирането на теми за провеждането на местната си кампания. Усеща, че ще претърпи доста неприятни резултати и търси да вдигне вълна чрез национални теми. Използва протестите на енергетици и миньори. Това не беше нейният протест, а просто го яхна. Резултатът не доведе до по-смислено и ясно решение. Въпреки че политиката на правителството изглежда правилна, но за пореден път управляващите не успяват да се обяснят.
- Но се задава нов вот на недоверие за сигурност и отбрана?
- Да, БСП започва нови консултации. Обичайните заподозрени отново ще се съберат. ИТН и „Възраждане“ ще се наредят да подкрепят. Не виждам нещо, което да налага преосмисляне на националните ни приоритети в тази област, че да се стига до вот на недоверие. Чух най-ясния отговор от лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов: „Ако направим вот за цялостна политика на правителството, ги бетонираме за 6 месеца и не може да внасяме други вотове на недоверие“. Провокация, провокация, провокация. И търсене на краткосрочен и спекулативен интерес за резултат, в случая за местните избори.
- В тази връзка как ви се вижда кампанията досега – остра или по-вяла?
- Кампанията като че ли се е фокусирала в София. Въпреки че тук най-малко има нужда от такова внимание. Вяла не може да се каже. Всяко населено място има своята специфика. Има си кампания. Тя е малко по-успокоена, защото централните противоположни линии в обществото намериха хоризонт. Той се изрази в коалицията между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната-Демократична България“ с подкрепата на ДПС. Това означава, че на места претендентите за местната власт имат хоризонт. Той не е свързан с резки политически движения вляво и дясно, нито със служебни кабинети на президента. Върви с бюджетна рамка и това внася успокоение. Води и до обръщане на местните проблеми. Затова и кампаниите са строго специфични. Местните кампании не са терен за оправяне на националната политика.
- Партийните лидери обаче обикалят страната за сбирки и сме свидетели на постоянно противопоставяне между партиите в управлението. Последният пример е заради бюджета и тегленето на нов дълг...
- Нищо извънредно не виждам. Това си е нормална предизборна среда. Всички се възползват по един или друг начин. Опозицията показва, че я има и е жива. По начина, по който го е подкарала – вот след вот – ще девалвира този инструмент. Такъв беше подходът на опозицията при кабинета „Сакскобургготски“, след това при „Борисов 2“. А лидерите на управляващите партии естествено се възползват от всеки момент да покажат на електоратите си, че тази коалиция не е по любов, но с ясен политически хоризонт и визия. Не са там, защото се харесват, а защото имат да вършат важни неща. Просто си изчистват политическата физиономия.
- А как гледате на заплахата на Бойко Борисов през уикенда към ПП-ДБ да се коригират, иначе това ще доведе до нов вот на недоверие и дори да предсрочни избори?
- Това е типичен Борисов. Само седмица по-рано той призова Кирил Петков да се научи на висша математика. Остри фрази в стил „Борисов“, за да покаже на ПП-ДБ, че не могат да разиграват ГЕРБ и зависят от тях. Това е коментарът и към финансовия министър Асен Василев – може да си мисли да вдига данъци, но първо трябва пита партньорите си в парламента. Има ред в нещата и Борисов не обича да го прескачат и заобикалят.
- Но миналата седмица Петков напомни на ГЕРБ, че 62 от 66-те реформи са всъщност част от програмата на ПП-ДБ и имат най-голямата заслуга за прокарването им?
- Възможно е, но ПП-ДБ имат най-трудната задача – да обяснят какво правят ДПС в мнозинството. Но удобно пропускат, че без мнозинство в парламента тази програма ще си остане само програма. До какво води такова самомнение – 5 пъти ходихме на избори.
- А може ли тази все по-голяма роля на ДПС да създаде допълнителни проблеми в коалицията след местния вот?
- Съмнявам се. Дайте да не надценяваме ролята на ДПС. Те са важни за придвижването на реформата на конституцията. ГЕРБ и ПП-ДБ имат достатъчно гласове да си одобрят бюджета и да го направят по удобен и подходящ начин. Това, че г-н Делян Пеевски е пред всеки микрофон, не означава, че ДПС изведнъж са станали основният фактор. Те искат така да се представят и това е тяхната стратегия. Местните избори са тези, на които всички партии ще се изкарат печеливши. „Възраждане“ нямат нито един кмет. Същото важи и за ПП-ДБ. Всеки един кмет, който те спечелят, ще бъде представен като победа и успех. ДПС ще си запази регионите на влияние. Въпросът е доколко ГЕРБ ще възпроизведе местното си присъствие на ниво местни парламент и кметове. Всеки ще има с какво да се похвали пред избирателите. Това няма да доведе до повишаване на напрежението. Точно обратното – до спадането му.
- Като че ли самите ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ легитимират това положение на ДПС? Трите формации заедно внасят почти всички важни решения, не само за конституцията.
- Така са се договорили. Докато не станем свидетели на документ, който да прилича на политически ангажимент – споразумение и програма, всичко ще е спекула. Ще се питаме какво е ДПС в това мнозинство? Участва ли на втори или трети план? Или просто съпридружава политики, които са в интерес на държавата. Няма споразумение, затова ще бъде ползотворно това да се разчисти като съмнения – кой къде стои, кой колко тежи в процеса на вземане на решения. Именно съмненията за задкулисие ни хвърлиха в тази избирателна спирала последните 2 години в търсене на имагинерни мнозинства.
- Казахте, че на места кампанията се е поуспокоила, защото се вижда конкретен хоризонт. С тези постоянни неразбирателства между партньорите свива ли се хоризонтът на „некоалицията“ или не?
- Не мисля, че се свива. Ще видим този феномен в българската политика, който ще отвори нови перспективи – ротацията между премиерите. Въпрос на политическа мъдрост и стратегическо планиране е как това ще бъде отиграно. Ние не можем да си позволяваме през 6, 9 или 12 месеца да влизаме в избори, особено ситуация, при която по границите ни – близки или далечни – ври и кипи. Затова сме си поставили свръхамбициозни задачи. Политическата нестабилност прави всичко друго, но не допринася за решаването на кризите. Отговорността на политическите лидери е да бъдат истински лидери не само на думи, но и на дела.
- Кои според вас ще стигнат на балотажа в София? Очакванията са да са Васил Терзиев и Антон Хекимян.
- Така изглежда. Смятам, че наистина г-н Терзиев и г-н Хекимян отиват на балотаж. Въпросът е после. Може да се окаже, че г-н Терзиев няма широката периферия, към която да апелира, а Хекимян изненадващо да се е сдобил с такава. Не по-малко интересно е какво ще се случи във Варна, Пловдив, Плевен, Ловеч, Благоевград. Може да изкараме поне 20 областни центъра, в които би било интересно какво ще се случи и каква мотивация ще имат гражданите да гласуват.
- Т.е. вие в най-малко 20 областни градове очаквате изненади?
- Изненади не. По-скоро възпроизвеждане на някаква форма на местно статукво.
- С чии гласове ще бъде решен победителят в София на балотажа?
- С гласовете на негласуващите. Може да се окаже, че е имало разочарование след първи тур или има надъхване. Кампанията в София засега не може да постигне целите си. Няма вдигане на вълна и смазващо мнозинство на първи тур за г-н Терзиев, камо ли за свръхмобилизация на втори. Периферията, която Хекимян би могъл да мобилизира, е доста по-разнородна и тя може да дойде от всички страни на политически спектър. Това са публики, на които Терзиев няма как да говори. Около него има 2-3 успешни районни кметове, които са блестящи – на „Слатина“, на „Лозенец“, на „Средец“. В крайна сметка някъде другаде ще има изоставане. Няма как монолитно да превземеш столицата, ако не работиш във всички нейни райони. Има голям минус – няма партийни организации зад него, които да работят. А това е важно на местни избори.
- Има ли шанс гласове за Ваня Григорова или за „Възраждане“ да се прелеят към един от двамата на балотажа?
„Възраждане“ са спорен феномен. На местно ниво техните пропагандни каузи не работят. Кметът на София не оправя бежанската политика, нито националната сигурност, нито членството за еврозоната. Същото важи и за левицата и нейния обединен кандидат г-жа Григорова. Ако г-жа Нинова има контрол над кампанията, тя ще анатемоса г-н Терзиев и г-н Хекимян и би следвало нито един гласувал за Григорова да отиде на балотаж. Не съм сигурен, че тези периферии могат да бъдат направлявани и наставлявани. По-вероятно е гласовете на „Възраждане“ да отидат при г-н Хекимян. Част от тези на левицата при Терзиев, а други – при Хекимян. Това зависи от техните усилия да се препозиционират и разширят апелите си.
- А може ли г-н Хекимян да навакса това изоставане от г-н Терзиев?
Това е следствие от избирателната активност. За една седмица такова нещо не се наваксва, ако няма рязка политическа мобилизация на партийно ниво и в колебаещата се периферия. Ако в рамките на 10 % - може би. Повече – едва ли. Появи ли се двуцифрен резултат като разлика на първи тур, не смятам, че г-н Хекимян би могъл да я навакса.
- Какво помага и какво пречи в кампанията на единия и на другия, за да вземат по-убедителна победа?
- Едни и същи неща – партиите. На г-н Хекимян му пречи наследството на ГЕРБ. Колкото и да твърди, че е независим и ще взема самостоятелни решения, той е партийна кандидатура. Същото нещо важи с обратен знак за г-н Терзиев. Той е коалиционна кандидатура. Хем го подкрепят, хем е тяхна номинация, но не виждаме лидерите на ПП и ДБ около него. Техните основни говорители ги няма в тази кампания. Изглежда са го изоставили. Липсата на калени бойци в парламентарни и местни избори му пречи. При г-н Хекимян късното влизане му пречи да бъде разпознаваем. Той е кандидатът, когото Борисов извади от ръкава си и плесна на масата.
- Казахте, че Терзиев изглежда като изоставен. Може ли това да е стратегически ход да не се прелива негативен авторитет от някои от лидерите на ПП и ДБ към самия Терзиев?
- Може и това да е. В крайна сметка защо бе пуснат още от април в публичното пространство като кандидат. ПП и ДБ твърдят, че имат най-силна подкрепа в София. Би трябвало да я мобилизират. Лидерите са тези, които мобилизират с посланията си и да обяснят на гражданите защо са в коалиция с ГЕРБ и приемат подкрепа от ДПС. Според мен Борис Бонев не е толкова разпознаваем сред столичани.
- В кои други по-големи градове може да очакваме победа или преднина на ПП-ДБ освен София? Лесно ли ГЕРБ ще даде местната власт?
- Не мисля. Гледайки кандидатите на ПП-ДБ в останалите областни градове, не виждам някъде човек, който да победи на първи тур категорично. Кампаниите по места са доста цветни. Погледнете Бургас – там имат двама кандидати. Оспорвана битка може би ще има в Пловдив.
Имат няколко депутати, които са кандидати за кметове, които като че ли са, за да дърпат гласове – Велико Търново, Ловеч и др.?
- Да, целта е тази. Хората в Търново познават кмета си. Със сигурност има немалка част, която не го харесва. Логиката на местната власт е тотално различна от тази на централно ниво. Ако отидат на балотаж, би било добре.
- Последните парламентарни избори не могат да се похвалят с голяма активност. Сега на местните ще бъдем ли свидетели на такава да очакваме по-голяма?
- Надявам се. Местната власт е тази, която всеки ден разрешава ситуации, които гражданите виждат. Също така се надявам да минем тези 39% и на местните избори да станем свидетели пак на 50%. Гражданите вече натрупаха разбиране каква е разликата между местните и националните избори.
- На тези избори ЦИК опрости протоколите. Това ще помогне ли да не се стига до грешки?
- Отговорът отново е оптимистичен – надявам се. Вече всички сме свидетели, че грешките стават не защото машините не могат да броят, а заради попълването на протоколите. Заради човешкия фактор. И то не защото са неграмотни или мързеливи, а заради бързане и усложнени изисквания. В крайна сметка протоколите приличат на едни черни листа, залети с мастило. Надявам се изискванията да стават по-разбираеми. Всеки трябва да инвестира в гражданската си култура, за да се включва в избирателните комисии и така да допринася за доверието в общия избирателен процес. Ние сме единствената държава в ЕС, в която съмненията, че изборите не са честни, са ендемични. Въобще не си вярваме на изборните резултати.
- Какво да призовем избирателите?
- Да гласуват и да се интересуват за кого гласуват. Хубаво е човек да знае предварително в какво се забъркал и на кого е доверил следващите 4 години от живота си. Няма предсрочни местни избори.
Това е той:
Роден е на 19.06.1977 г. в Шумен
Доктор по политология на СУ “Св. Климент Охридски”
Магистър по политически науки от Централноевропейския университет в Будапеща
Главен асистент в департамент по Политически науки на НБУ
Тихомира Михайлова
