- Проф. Коларова, оптимист ли сте относно ротацията – ще се осъществи ли, няма ли или ще закъснее?
- Ако има разум, ротацията трябва да се осъществи. Едва ли тя може да стане толкова бързо, но преговорният процес и комуникацията трябва да започнат в рамките на посочените срокове. Заради условията, които си поставят, разговорите трябва да започнат максимално бързо след размяната на писмени документи. И на следващо място – колко бързо ще се осъществи зависи от степента на съгласие и предварителна договореност между Мария Габриел и Николай Денков. Те имат поглед върху работата на министрите, но е безспорно, че техните позиции няма да как да не са консултирани или координирани с ръководството на подкрепящите ги партии.
- Постоянно обаче се разменят дати – 6 март, 8 март, 9 април. Кой от тези сценарии за ротацията според вас е най-реалистичен?
- Срокът не може да бъде едностранно определен. Той ще е резултат от така взаимноприемливи отстъпки. Стратегията на ГЕРБ е да се минимизира забавяне. Стратегията на „Продължаване на промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) от самото начало бе да се отложи ротацията за след 9 месеца. Т.е. сега да се запази статуквото и след 9 месеца да се преговаря за коалиционно споразумение. Това за ГЕРБ е неприемливо. Тепърва ще видим до какво ще се стигне. Истината е, че по много точки имат разминавания, а тръгват и от взаимноизключващи се позиции. Какво ще се случи зависи и от взаимните отстъпки.
- А на какво отдавате тези взаимни заплахи и намеци за вот 2 в 1 от едната или от другата страна?
- Това е неизбежният резултат, ако не се разберат. Предупреждението за вот 2 в 1 е част от ултимативност на позицията. Всеки се опитва да припише на другия вината и отговорността за предсрочните избори 2 в 1. Въпросът е изключително болезнен.
- Кой според вас е по-удачният инструмент – да се подпише меморандум, както иска ПП-ДБ, или коалиционно споразумение, както настоява ГЕРБ-СДС? Споразумението не би ли дало повече сигурност в отношенията в сглобката?
- Меморандумът беше първа стъпка към преговори за споразумение. Как ще се нарече то е друг въпрос. Меморандумът е деклариране на стартова позиция. То не може да се подпише и е едностранна декларация на позиция. С него ПП-ДБ просто казват: „Ние защитаваме тези позиции“. Такъв тип текст обаче е доста неподходящ за начало на преговори. Това, което ще подпишат двете страни, няма как да не е някакъв вид споразумение. ГЕРБ го наричат с истинското му име. Но аз и моите колеги от самото начало, че то е коалиционно. Самото правителство също е коалиционно. В основата му стои също споразумение. Кабинетът на Симеон Сакскобургготски също беше без споразумение. Т.е. съществуват коалиции, в основата на които няма такъв документ или поне не публичен. Ако се стигне до изход от ситуацията сега, то той пак трябва да мине чрез споразумение.
- Да, но ПП-ДБ са против да се подпише такова?
- ПП-ДБ настояват да се отложи подписването сега. Те се опитват да запазят статуквото такова, каквото е. Те направиха първата стъпка към разбиване на статуквото с идеята за меморандума. И сега дават крачка назад с желание статуквото да се запази още 9 месеца. Стратегията на ПП-ДБ при разпределението на министерските кресла беше следната: „Това, което имаме дотук, не го даваме, но искаме да ни дадете още“. Относно регулаторите е естествено да поискат и да получат нещо, да се споразумеят за споделена кандидатура или до общо номиниране на хора за регулаторите. За изпълнителната власт обаче тази стратегия е неадекватна и дори арогантна. Не е отстъпление, че Денков от премиер става вицепремиер. Това всъщност е ротацията. Това не означава, че трябва да се получи като бонус едно министерство. Затова въпросът, който се повдига, е каква е ролята на министър-председателя и как той гарантира своята ръководна позиция в кабинета. За да гарантира такава позиция Мария Габриел, тя трябва има правомощието и думата при формирането на Министерския съвет (МС). Именно премиерът е този, който предлага състав и структура на МС. Като се смени министър-председателят, логиката на ротацията е той да предложи свой кабинет. Министрите трябва да знаят, че от него зависи дали ще запазят постовете си. Във всеки един момент премиерът трябва да има правомощието да ги смени. Какви промени може да предложи Габриел, ако са й наложили състав. Априори се задава, че премиерът е безсилен. Ако парламентът не приеме предложения състав, това по същество е бламиране на премиера и вот на недоверие. Когато се предоговаря нещо, силната фигура трябва да бъде министър-председателят, а той, за да си гарантира мнозинство, се консултира с партиите в парламента.
Когато говорим за властови ресурси на министър-председателя, има два основни – да предлага състав на Министерския съвет и да контролира парламентарното мнозинство.
- В българската действителност обаче изглежда обратното - по-скоро парламентарното мнозинство контролира премиера...
- Това е така, когато става дума за коалиционни кабинети. Има много ясна разлика между коалиционен кабинет, в който министър-председателят е лидер на една от основните партии, и коалиционен кабинет, в който премиерът не е в ръководството на партия, не е и лидер. В първия случай има ясен контрол върху парламентарното мнозинство. Във втория има силна роля на парламента. В каквото и съотношение да са двете страни, трябва да е ясно, че съставянето на кабинет в тази ситуация поставя парламентарното мнозинство в по-слаба позиция. Защо? Защото са декларирали желанието да няма избори.
- Ако няма да има предсрочен вот 2 в 1, защото никой не иска избори, то виждате ли възможност за такива след евровота – наесен или в края на годината?
- Това, че никой не ги иска, не означава, че няма да ги има. Второ - има една партия, която ясно е декларирала, че мисли за предсрочни избори в следващата половин година или в рамките на обозримо бъдеще. Това е ДПС. Желанието да се вземат решения преди евроизборите по всички болезнени въпроси – регулатори, съдебна реформа, произтича от факта, че след това ДПС няма да е толкова надежден партньор. Ако резултатите са благоприятни за тях, те ще имат по-големи претенции. Затова бързането е в полза и на ГЕРБ, и на ПП.
- Т.е. за вас е съвсем реалистично да имаме предсрочни избори до края на годината?
- За мен не е разумно да има такива. Евентуално, ако ситуацията с приемането в Шенген и еврозоната се развие неблагоприятно. Не мисля, че ДПС биха могли да предизвикат избори, защото ГЕРБ и ПП-ДБ имат мнозинство. Предизвикването на избори изисква единият от двамата партньори в правителството да гласува недоверие и да оттегли подкрепата си.
- Кое според вас ще се превърне в крайъгълния камък за оцеляването на това правителство - разпределението на министерските кресла или това в регулаторите?
- Ако се състави правителство, разпределението в регулаторите може да се забави. Поредността на тези две неща е точката на раздора между ПП-ДБ и ГЕРБ. Защото ГЕРБ иска да се гласува правителството и след това вече да се взимат решения за регулаторите. А ПП-ДБ точно обратното. Разпределението на местата в регулаторите може да стане преди ротацията само ако са извършени всички подготвителни действия – изработени процедурните правила, кадри и договорени принципни квоти. Но може да се окаже, че реалните хора не пасват на квотите. Темата за регулаторите е закъсняла. Подготовката трябваше да започне още през декември и този процес да върви паралелно с промените в конституцията. Логиката, което е наложило това забавяне, е очакваното решение на Конституционния съд за измененията в Основния закон. Сезирането на КС даде по-голямо предимство на ГЕРБ, защото по неизбежност промените в кабинета ще предхождат тези в регулаторите. Няма логика, по която тази последователност да се обърне. Най-добре е да има споразумение, в което да се опише подробно и процедурата за регулаторите. Но тук ПП-ДБ влизат в капан. Както отбеляза Мария Габриел – всяко разпределение на квоти на влияние влиза в разрез с конституцията. Затова няма как да го напишат в споразумението. Ако бяха предвидили по-дълъг период на действие на правителството на „Денков-Габриел“ - в рамките на 2 или 3 месеца - може би този процес щеше да е по-лек. Друг е въпросът, че при формирането на правителството миналата година нямаше как да се договори по-дълъг период от 9 месеца. И причината са именно предстоящите европейски избори. Кабинетните промени трябва да минат, за да може да се тръгне спокойно към вота за Европейски парламент.
- Плаващите мнозинства ли са един от проблемите в управлението? Като че ли основната цел на меморандума на ПП-ДБ е да ги ограничи?
- Не бива да наричаме плаващо мнозинство факта, че по много теми ИТН са склонни да подкрепят ГЕРБ и агресивно да критикуват и нападат ПП-ДБ. Тази структура на парламентарната опозиция е по-благоприятна за ГЕРБ, защото ИТН са резерв на ГЕРБ.
На свой ред ДПС подходи стратегически и при обсъждането на поправките в конституцията са взимали страната на ПП-ДБ. При регулаторите обаче ще се опитат да бъдат балансьор, колкото и да се опитват да ги приписват на ГЕРБ. Големият въпрос е каква ще е ролята на БСП. Когато става дума за назначения, видяхме го и в Столичния общински съвет (СОС), ГЕРБ лесно може да се договори с БСП. Всяка една от тези партии разполага с голям брой експерти. Така БСП и ИТН също може да бъдат допуснати при обсъждане на номинациите за регулаторите. Когато се говори за плаващи мнозинства, има 3 въпроса - стратегическата позиция на ИТН, които могат да се използват от ГЕРБ за действия срещу ПП-ДБ, ролята на балансьор на ДПС и БСП, която да се ползва като противодействие срещу движението. Това е сложна комбинация, която трудно може да се нарече плаващо мнозинство, защото са устойчиви позиции. Те правят уравнението за мнозинство при назначаване на регулаторите отворено и с много варианти.
- Как гледате на идеята да има ново министерство на европейските въпроси?
- Това беше една идея, чрез която се опитваха да направят взимането на външното министерство от Мария Габриел по-приемливо. Това ГЕРБ няма да приеме по никакъв начин.
- Кой мислите, че ще надвие в сегашната битка между двата лагера и ще успее да се наложи?
- Не би трябвало никой да надвие. Би трябвало да се стигне до някакво решение, което да е взаимно приемливо. Това предполага Мария Габриел да има реален контрол върху министрите. Иначе идеята тя да бъде министър-председател с министрите на ПП-ДБ е абсурдна. Това не отговаря нито на логиката, нито на механизмите, чрез които функционира изпълнителната власт в парламентарните демокрации.
- Затова обаче трябва да има отстъпки, а явно засега няма такива...
- Ако няма отстъпки, няма да има кабинет.
- А кой според вас е по-склонен да прави отстъпки - ГЕРБ или ПП-ДБ?
- Такива трябва да има и от двете страни. Министрите такива, каквито са, не могат да бъдат запазени. Големият въпрос е какви ще бъдат новите министри и как ще бъдат договорени те. Съставът на МС такъв, какъвто е в момента, няма как да се запази. Ако ПП-ДБ искат да се стигне до решение, трябва да мислят за министри, които са приемливи, но са различни. Могат да запазят част от тях.
Това е тя:
- Завършила е философия със специализация социология в СУ
- Специализирала е в Лондон, Ню Йорк и Флоренция
- Професор по сравнителна политология
- Председател на Българската асоциация за политически науки
- Секретар на президента Росен Плевнелиев (2012-2017), служебен министър на образованието и науката (2014)
Тихомира Михайлова
