- Ваше Превъзходителство, темата за транспортирането на украинското зърно е сред най-важните в региона ни в последните месеци и засягат пряко Румъния и България. Вашият премиер обеща строг контрол и квоти за вноса от Украйна. Можете ли да дадете повече подробности?
- Непровокираната и нелегитимна агресия на Русия срещу Украйна има широки негативни последици. Една от най-циничните хибридни тактики, използвани от Москва, е превръщането на храната в оръжие. Прекратявайки Черноморската зърнена инициатива и атакувайки украински пристанища на Черно море и по река Дунав, в непосредствена близост до територията на Румъния, Руската федерация допълнително засилва световната хранителна криза. Румъния остава ангажирана да подкрепя глобалните усилия за продоволствената сигурност. Досега сме улеснили транзита на повече от 30 милиона тона украинско зърно. С наближаването на зимата отново ще оправдаем очакванията на най-уязвимите хора по света. В тясна координация със съседите ни – стратегически партньори, включително Украйна и Република Молдова, ние ще запазим и където е възможно ще увеличим капацитета за транзит през пристанищата ни. След отпадането на 15 септември на забраната за внос на украински зърнени култури по решение на Европейската комисия ние работим заедно с Украйна и ЕС за създаване на нов механизъм. Той ще позволи да се избегне безконтролното увеличаване на потоците зърно към ЕС и да се контролира украинския износ. Целта е да се намерят най-добрите решения, за да не бъдат засегнати румънските фермери, а Украйна да продължи транзита на зърнени култури през румънска територия.
- Румъния чувства ли се достатъчно защитена? Дронове падаха на ваша територия...
- Имахме няколко ситуации - открихме остатъци от дронове на румънска територия, но досега никой не е пострадал и няма реални щети. Дунавската ни граница с Украйна е доста дълга, двете държави имаме пристанище от двете страни на реката. Русия атакува с дронове точно тези малки портове, за да изплаши хората, да спре транзита на украинско зърно. Понякога тези дронове, след като вероятно вече са уцелени, падат на румънска територия и това е недопустимо! Тези атаки са военни престъпления, защото нямат за цел военни, а цивилни съоръжения, атакуват гражданска инфраструктура, обикновени хора, които работят в пристанищата. Преливането към румънски райони на конфликта е напълно неприемливо и Румъния протестира, като обсъди темата със съюзниците и вече засили противовъздушната отбрана в района. Тези дронове не са насочени към Румъния, Русия не атакува умишлено нашата земя, но тъй като кацат на наша територия, това е реален проблем и трябва да се обърне внимание.
- Има ли разделение в румънското общество по въпроса за подкрепата за Украйна? Какъв е размерът на помощта, която предоставихте?
- Румъния категорично осъжда нападението на Русия срещу независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна. И нашата позиция относно руската агресия няма да се промени. Помощта на Румъния за Киев е значителна и многоизмерна. Букурещ продължава да оказва подкрепа на Киев на двустранна основа и в рамките на НАТО и ЕС. Ние подкрепяме възможно най-бързото присъединяване на Украйна към Европейския съюз. Както и на Молдова. Напълно подкрепяме и пътя на Украйна към членство в НАТО. Румъния ще продължи да оказва постоянна и всестранна помощ и на Молдова, силно засегната от руската военна агресия в Украйна. Относно реакцията на румънския народ към войната, мога да ви кажа, че от първия й ден правителството и народът ни реагираха светкавично, осигуриха и помогнаха на около 6 милиона украинци, потърсили подслон у нас. Мисля, че това отношение на румънския народ беше показателно: солидарност, съпричастност и подкрепа – това е единствената възможна реакция на огромната човешка трагедия, загуба на живот и безпрецедентно разрушение, което се случва в Украйна.
- У вас вече се състоя една малко необичайна ротация на правителството, същият модел се прилага сега и в България. Доволни ли са румънците от прилагането на този модел?
- Това беше новаторско решение в една изключителна политическа ситуация. Това е начинът, по който румънските политически партии успяха да осигурят стабилността и ефективността на управлението в сложен геополитически контекст. С множество предизвикателства пред сигурността, където националните интереси изискваха ефективни решения за координация на политическите актьори. Поглеждайки назад, можем да видим, че през този период Румъния имаше стабилно правителство, което допринесе за развитието на страната в един много труден период и осигури предвидимост и ефективност във вътрешен и международен план. Така че можем да заключим, че ротацията на правителството е успешно приложен политически механизъм. Вярваме, че това ще се окаже ефективно и в България.
- Румънският премиер обещава много инвестиции, социални плащания, опростени процедури за усвояване на европейските фондове. Всички тези теми са идентични в България. Ще има ли реален резултат?
- Вярвам, че стига да има силна решимост и единна политическа воля, всички стъпки могат да доведат до реални резултати. Румъния е политически и икономически стабилна, с втория най-висок икономически растеж сред държавите - членки на ЕС, силно подкрепен от преки чуждестранни инвестиции. Чрез предприемане на необходимите реформи от националната програма и по Плана за развитие и устойчивост можем да поддържаме динамиката на румънската икономика и доверието на инвеститорите. Фискалният пакет, насърчаван от правителството ни, ще бъде завършен от реформи, обещани в рамките на националното прилагане на плана. Те се фокусират основно върху пенсионната система и структурните промени в бюджетния сектор. Няма да има лесен път за следване, но всички ние трябва да имаме предвид, че както румънското, така и българското правителство показаха твърда решимост да прилагат своите Планове за развитие и устойчивост с подкрепата на европейските партньори и в полза на двете страни и гражданите им.
- Румъния има амбиции да стане европейски център за обучение на пилоти за изтребители Ф-16. Моля, разкажете ни малко повече.
- Да, румънският министър на националната отбрана подписа през август 2023 г. писмо за намерение за създаването на център за обучение на Ф-16 в Румъния - инициатива, предназначена да подпомогне развитието на уменията на пилотите ни в експлоатацията на тези самолети при разнообразен спектър от стратегически мисии. Чрез този център Румъния се ангажира да осигури висококачествена среда за обучение, с достъп до технически ресурси и най-съвременно ноу-хау не само за нашите пилоти, но и за техни колеги от съюзнически и партньорски държави, включително Украйна. За целта Кралските холандски военновъздушни сили и компанията „Локхийд Мартин“ ще разположат няколко Ф-16 и ще осигурят най-високо ниво на техническа поддръжка и инструктори. Това ще бъде подходящ регионален център, като вече бе подписана Съвместната декларация на срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли 2023 г. Чрез това споразумение Румъния се присъединява към други съюзнически нации в подкрепа на обучението на украински пилоти за бъдещо използване на Ф-16. Проектът не само подчертава ангажимента на Румъния към колективната сигурност, но отразява солидната подкрепа, оказвана на партньорите ни. Така страната ни засилва ролята си на доставчик на сигурност, като допринася значително за подкрепата на способностите на Украйна в колективните усилия за стабилност и сигурност.
- Двете ни страни вървят ръка за ръка в амбициите си за присъединяване към Шенген. Имаме ли полезен ход към настоящия момент?
- Присъединяването на Румъния и България към шенгенското пространство е приоритетна цел в нашия европейски дневен ред през следващите месеци. През изминалата година наистина беше направено много за укрепването на европейските инструменти за борба с незаконната миграция и защитата на външните граници на ЕС. Бе постигнат значителен напредък. Румъния и България бяха ангажирани с тези усилия. Активното участие на двете страни, включително чрез изпълнението на пилотните проекти по границата Румъния-Сърбия, съответно България-Турция, е доста видимо в ЕС и бе единодушно признато от европейските ни партньори. Усилията на Румъния и България в изпълнението на двата пилотни проекта бяха ясно признати и приветствани. Успоредно с това продължихме със същата решителност политическия диалог с всички страни - членки на ЕС, които излязоха със силни послания за подкрепа. Разчитаме и на ясния ангажимент на испанското председателство. Както можете да видите, нашите страни не пестят усилия да постигаме крачка напред към тази цел. Темата ще продължи да изисква цялата ни енергия през следващите месеци. Ще продължим да координираме усилията си с България, за да завършим присъединяването ни към Шенген възможно най-скоро. Поучителен пример в това отношение е конференцията „Мост на очакванията: значението на Шенген за България и Румъния“, състояла се в Гюргево и Русе, в която участвах на 22-23 септември заедно с евродепутати и представители на местната власт и бизнес средата от двете страни.
- В България нямаме единно мнение за бъдещото участие в еврозоната. Какво мислят румънците, има ли подкрепа за присъединяване към еврозоната и кога може да се случи това?
- Според проучването на Евробарометър над 71% от румънските граждани подкрепят присъединяването към еврозоната. Правителството и Националната банка обаче не споменават конкретна дата като цел, като в момента съсредоточават усилията си върху социално-икономическото възстановяване след пандемията и върху намаляването на негативните последици от войната на Русия срещу Украйна. Премиерът на Румъния заяви, че нашият приоритет в момента са шенгенското пространство и ОИСР. - Двамата ни премиери говориха за втори мост над Дунав при Русе - отдавна стартиран, но недействащ проект. Каква е перспективата днес? - Подобряването на свързаността през общата граница е много важно. В момента двете правителства работят съвместно по разработването на няколко проекта, насочени към увеличаване на регионалната мобилност и оползотворяване на истинската стойност на транспортния потенциал на река Дунав. По отношение на моста - много се радвам да кажа, че разговорите приключиха и Румъния и България подадоха през септември в Европейската комисия съвместно заявление за финансиране за реализиране на предпроектно проучване за изграждането на нов мост над Дунав в района Гюргево-Русе. Паралелно и в тясна връзка се работи по по-нататъшното изпълнение на проекта FASTDANUBE, който има за цел да осигури целогодишна плаваемост по река Дунав и чиято актуалност значително нарасна в контекста на войната на Русия в Украйна и нуждата от нови маршрути. В напреднал етап е и проектът за откриване на нов фериботен граничен пункт в района на Гюргево – Русе. Оценяваме постоянния и съдържателен диалог, който има потенциала да придвижи още повече подобни проекти от голямо значение както за нашите страни, така и за целия регион.
- Какви са изводите от срещата в тристранния формат „Янина“, която се състоя в началото на октомври във Варна?
- Дългогодишната традиция на срещи на високо ниво в рамките на тристранния формат Румъния - България - Гърция (проведена за първи път в Янина през 1995 г.) доказва както жизнеспособността на тази формула за сътрудничество, така и политическата воля на държавите ни да допринесат за развитието на стабилността и сътрудничеството в Югоизточна Европа. На първо място се откроява важността на срещата във Варна между министър-председателите на България, Румъния и Гърция, с участието на министър-председателя на Република Молдова, заместник-председателя на Европейската комисия и еврокомисаря по транспорта. Транспортната и енергийна взаимосвързаност в региона, предизвикателствата пред сигурността, породени от руската агресия срещу Украйна, подкрепата за Киев, Шенген и европейската перспектива на Западните Балкани, както и тази на Украйна, Молдова и Грузия бяха на първо място. Второ, срещата показа, че Румъния, България и Гърция напълно разбират спешната нужда от по-нататъшно увеличаване и разширяване на сътрудничеството за развитие на свързаността, стратегическите инфраструктурни взаимовръзки на транспортни, енергийни и цифрови мрежи по оста Север-Юг и постигане на по-голямо сближаване и икономически растеж на региона и на Европа като цяло. Трите страни се споразумяха да разработят нови маршрути и коридори, свързващи ги чрез нова железопътна и магистрална инфраструктура, разширявайки се до Молдова и Украйна. Снимки: Посланик Бръндуша Йоана Предеску открива изложбата "Цветовете на Румъния".
Това е тя:
Възпитаник на Немската гимназия в Букурещ, на Букурещкия университет, Дипломатическа академия във Виена
Дипломат от 1993 г., с опит в областта на правата на човека, закрилата на детето, ОССЕ, Западните Балкани и ЧИС
С мандати във Виена, Берлин, Мюнхен
Посланик в Кралство Нидерландия от 2016 до 2020 г.
Посланик в България от 1 март 2021 г.
Владее английски, немски, френски и холандски език
Михайлина Димитрова
