- Г-н Терзиев, бихте ли прогнозирали какво ще стане с цените на горивата, въз основа на взетите последни решения на парламента и на обсъжданите предложения за промени в решенията. Какво би станало с цените при спиране на дерогацията за руския нефт?
- Дерогацията във вида й, който имаме в момента, изигра своята роля през изминалите 10 месеца. Тя гарантира доставките на нефт за „Лукойл Нефтохим Бургас“ и оттук нататък е явно, че рафинерията плавно пристъпва към доставка на неруски нефт. Приетата стъпаловидност на преминаване в следващите 12 месеца гарантира почти плавно и неусетно прехвърляне при цените. Върху тях по-скоро ще има влияние международният тренд, отколкото преминаването към неруски нефт, така както е предвидено до октомври догодина.
В случай че се приеме незабавно преминаване към неруски нефт с отпадане на дерогацията, рафинерията трябва да бъде обезпечена с друг вид нефт, достатъчен и с ритмична доставка, което да гарантира работа при високо натоварване. Ако всичко това се осигури, вероятно е цените да се повишат, но това ще е в обозрими нива. Повтарям – ако рафинерията е обезпечена с нефт и работи при високо натоварване. Разбира се, точна и конкретна прогноза за повишението от тази мярка е невъзможна. Щом днес имаме участници на пазара в България, които предлагат горива с произход „неруски нефт“, можем да предположим, че техните обявени цени представляват своеобразна проекция на евентуалните масови цени след отнемането на дерогацията на рафинерията. Редно е да отбележим, че днес, повече отвсякога, международните цени и геополитическите фактори, влияещи върху тях, са с толкова големи колебания в рамките на седмица и месец, че отпадането на дерогацията и ефектът върху цените може да бъдат прикрити от колебанията в международен план.
- Какво имате предвид?
- Нефтът беше 60 долара за барел, в момента е 90+ долара. Само това колебание за последните 100 дни изяжда пряко ефекта от дерогацията за потребителя, при условие че е в сила. И обратно – ако петролът се понижи обратно до 60 долара, но в хипотеза на отнета дерогация, ще има неминуемо понижение на цените. Казвам, че проекцията на международните цени днес е по-силна от пряката ценова изгода на ползваната от рафинерията ни дерогация.
Базова истина е, че по-скъпата суровина определя по-висока цена на изделието. Но това е на теория. Толкова много са днес международните фактори, че в даден момент може да наблюдаваме логично сезонно понижение, а след това в рамките на часове, на фона на световната лудост да отбележим ужасяващо повишение на международните цени.
Ако се случи някаква голяма беда в Близкия изток и нефтът прескочи 100 или 110 долара, проявата върху колонката ще е толкова ужасяваща, че дерогацията „за” или „против” нейното прекратяване или продължение няма да има ценово значение. Дерогацията би била много подходяща и единствена, за да си гарантираме доставки на нефт за нашата рафинерия.
Да обобщя – дерогацията никога не е имала за цел, поне в моите очи, да гарантира ниски цени, а да гарантира суровина за рафинерията в Бургас.
И ако някой действително покаже и докаже, че нефтът ще се доставя без проблем и след премахване на дерогацията и рафинерията продължи да работи с добра натовареност с нефт извън дерогацията, ефектът върху цените ще бъде повишение в рамките на нормалните колебания, които виждаме в последните няколко месеца.
- Как ще повлияят другите решения, които видяхме миналата седмица?
- На 13 октомври беше обнародвано друго важно решение. С промени в Закона за запасите от нефт и нефтени продукти парламентът задължи операторите, които внасят нефт и нефтопродукти, да ги приведат и съхранят 100 процента на територията на страната. В момента те имат право да съхраняват до 50 процента от запасите в чужбина. Промяната в закона казва – първото тримесечие на 2024 година 25 процента от запасите трябва да се върнат обратно, второто тримесечие - останалите 25% или до края на юни, ние трябва да обезпечим в страната 100% от запасите на горива. Ако приемем, че има гарантирани доставки на неруски нефт за рафинерията, това решение за запасите е по-опасно от премахване или продължаване на дерогацията.
При поставяне на изискването 100 процента от запасите на горива да са на територията на страната, общо за сектора става дума за ангажиране на едни допълнителни 300 милиона долара, които трябва бизнесът да намери и похарчи за нефтопродукти. Към момента въпросните 50%, съхранявани в други страни на ЕС, в голямата си част са ангажирани и запазени (резервирани в случай на нужда), но не са заплатени. Ако това бъде направено, похарчените допълнителни 300 милиона долара биха осакатили ликвидността на бизнеса (наличните оборотни средства) и вероятно ще създаде опасност от фалити.
Ако за най-големите компании това е поносимо, то за малките и средни български компании, които участват на този пазар, е много тежко, да не кажа, че е невъзможно. Смятам, че това ще доведе до ограничение и дори спиране и на вноса. Българските компании нямаме физическите количества пари, за да купим количествата за 100% резерв.
Освен това има изискване на европейската директива операторите на пазара на горива да съхраняват минимум 30 процента от запасите в други страни членки, а ако това не е осигурено и гарантирано по закон, държавата, ограничила това право, трябва да осигури заделянето на тези 30 процента чрез предоставяне на собствена услуга – държавно съхранение на нефтопродукти. Нашата държава подобна услуга не предоставя. В предходни периоди - 2017, 2018, 2019 година правото на запаси в чужбина бе определено на 30%. В 2020-2021 година получихме облекчение и правото да съхраняваме до 50% от запасите в друга държава членка. Казвам това, защото ако е наложително и обосновано за държавата, можем да се върнем към 30% запаси, правили сме го. Проблемът днес е в това, че не бива по средата на периода текущо да се променят условията за операторите. Това изменя много икономическата среда, създава несигурност и поставя операторите в риск. Не може да се зачеркват с лека ръка постигнатите договорни отношения с партньорите, които са ти осигурили услугата.
Тежко, неоправдано бреме е в средата на текущ период да се направи това връщане на запасите в страната, да не говорим, че според европейската директива това следва да се прави с предизвестие към операторите от минимум с 200 дни.
- Как това ще се отрази върху цените на горивата на бензиностанциите?
- Няма да се отрази пряко. По-скоро операторите, които внасят, ще спрат да внасят и конкуренцията ще бъде загубена и зачеркната завинаги. Няма да си изпълнят ангажиментите към държавата, което ще направи търговците „без вина виновни“. Да вмениш вина в един оператор, който по закон миналата година е имал за цел и законово е заделил 50% от запаса в чужбина, като му кажеш „докарай целия резерв - 100 процента в България“ и то по средата на периода, е много опасно. Губи се доверието на икономическите оператори.
- Какво ви е становището за компенсациите от 70, 76, 79 стотинки за крайните потребители, които обещават управляващите, когато „Лукойл Нефтохим“ си плати 500 млн. лева данъци и 1 млрд. вноска във Фонд „Енергийна сигурност“?
- Слушах в понеделник изявленията в парламента, не съм видял разчетите и мога само да импровизирам. Получих обаждания от почти всички членове на асоциацията, които попитаха защо не сме ги информирали за тази стъпка на парламента. Просто е, те не са информирани, защото БПГА научи за тази идея заедно с всички останали граждани от изявлението в Народното събрание. Преди година, при въвеждане на компенсацията от 25 стотинки на литър, ние изпълнихме закона, но и направихме своите изводи от действието на механизма за подпомагане. Сега ще направим всичко възможно да предпазим правителството от предишните грешки и това да бъде направено по правилния начин. А за конкретните стотинки, дали ще са 20, 50, 73, 79 е въпрос на разчети, въпрос на възможности. Като прочетем и анализираме предложенията, ще вземем отношение. Не сме против някой да предоставя такава отстъпка, но тя трябва да е европейски издържана. Трябва да е справедлива и да не е прибързана. Аз считам, че сега, предвид цените, които виждаме по бензиностанциите, не е наложителна такава подкрепа. От висотата на анонса в парламента не бих поставил под съмнение, че в случай на такова решение, то ще бъде сведено и ние ще го изпълним. Но повтарям, решението трябва да бъде обмислено, добре структурирано, подредено, за да няма след това страдание – както от потребителя, така и от операторите. Ясно е, че предишната схема за подпомагане не беше издържана. Тя получи своите коментари и негативна реакция от Европейската комисия.
Има механизми - с ваучери, с дебитни карти, към конкретни фокус групи, лица в нужда от подкрепа. Не зная. Не сме наясно. Тепърва ще зададем своите въпроси, за да предоставим съответно и своите коментари.
- Колко време след като „Лукойл Нефтохим“ преведе данъка и отчисленията във Фонда за енергийна сигурност, може да се задейства механизмът за подпомагане на потребителите?
- Не мога да коментирам кой какво дължи, следва да превежда, още по-малко кога и на кого. Идея има. Ако има и налични средства за реализирането й, то лесно и бързо ще бъдат усвоени от заинтересованите страни.
По-скоро виждам възможност съответните нуждаещи се или потърпевши да получат целево финансиране, средства, които те ще похарчат за горива, подобно на ваучерите за храна. Знаем, че от 1 януари 2024 година ваучерите за храна са електронни, средства по дебитна карта. Това е добър подход и за компенсациите за гориво. Чуваме, че средствата ще се кумулират във фонд „Сигурност на енергийната система“, който е набирателен фонд, а бюджетната сметка е с край на 31.12.2023 г. С други думи парите във фонда се трупат и ако решат и когато решат, ще бъдат раздадени. Дотогава трябва да се намери много стройна методика, по която хората да си получат парите, които ще похарчат само за горива. Чух различни хипотези, но не съм прочел нито ред по темата и всичко това са просто пожелания. Ще прочетем текстовете по конкретната идея, ще се опитаме да дадем своите предложения от натрупания опит.
- След като „Лукойл Нефтохим“ инвестира през последните 10 години около 2 млрд. долара в дълбочинна преработка на всякакъв вид петрол, вече възможна ли е безпроблемната смяна на руския "Уралс"?
- Технологичният процес на рафинерията и нейната правилна и пълноценна работа е тема и задача на стотици и хиляди инженери и технолози от комбината. Видът на суровината и останалите детайли по рафинирането и производството на готови продукти е сложен процес, който изисква и обяснение от специалисти. Всякакви експерти ежедневно доказват и „излагат“ своята некомпетентност по темата, което доказва, че българинът разбира от всичко.
- Как се развива зеленият преход у нас? Забелязва ли се отказване от традиционните дизел и бензин. Миналата година, при голямото поскъпване на газа у нас се наблюдаваше преминаване от метан към пропан-бутан. Има ли завръщане към синьото гориво тази година?
- Още десетки години нефтът и нефтопродуктите ще са основна база за енергия в транспорта. Развитието на новите технологии е важно, но конкурентното предимство от цената на транспорта днес е още по-важен фактор за икономиката. Нека ние европейците преживеем настоящата зима с всички съпътстващи фактори и тогава е много вероятно да бъде поставен на дневен ред въпросът „А сега накъде?!“ Отговорът ще се търси тепърва.
Относно вида гориво, което предпочита клиентът, виден е интересът към автомобилния бензин. Това се налага от екологичната регулация и, разбира се, от новите технологии на хибридите. Изминалата година и цените от края на лятото и есента „убиха“ природния газ като гориво за транспорта, което трудно може да бъде поправено и наваксано. Споменът за цените от 2022 г. ще бъде болезнен и ще остане дълго.
- Какви цени на горивата да очакват хората у нас около Нова година?
- В началото на октомври направих прогноза, че цените ще се приближат до 3 лева, която не се сбъдна. По-скоро цените се върнаха назад. В момента има сложна международна обстановка и силна намеса на САЩ върху пазара на нефт. Саудитска Арабия обяви 3 милиона барела нефт дневно в подкрепа на пазара. Отвориха залежите във Венецуела. Дори има хипотеза, според която при една израелска (иранска) криза, може да няма достатъчно нефт в нашия регион, а в същото време, с активната намеса на САЩ цените на нефта в световен план да паднат. Това не е пазар, а политика, а политиката често е нелицеприятна.
За цените – вероятно до края на годината имаме потвърден план-график за доставки на нефт към рафинерията. В същото време, след срещата в парламента вчера бе съобщено, че дерогацията остава, както е гласувана и обнародвана. Това означава, че цените от днес, с колебания до 3 лева и обратно, ще бъдат очаквани до края на годината, ако не се случи нещо извънредно и крайно в международен аспект.
Надявам се България да остане островът на най-ниските цени преди данъци, както на едро, така и на дребно. И това е благодарение на натовареността на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и количествата горива и специално количествата дизелово гориво, които рафинерията осигурява на българския пазар. В същото време стане ли нещо проблемно, извънредно, особено в Източно Средиземно море, Суецкия канал, Близкия изток, единствената ни надежда и спасение за ресурс и стабилност остава товарене на нефт в руски пристанища – и специално за „Нефтохим“ това е Новоросийск. А дали руски или неруски нефт, тогава дори за противниците на дерогацията това няма да има особено значение. Само да го има...
И от тук въпросът - защо да се отказваме в момента, умишлено и сами от дерогацията. Нека я управляваме, без да я отричаме и спираме. Вашите читатели трябва да разберат, че дерогацията не беше за осигуряване на ниски цени, а за осигуряване на нефт и гарантиране на работата на рафинерията, а оттам и на нефтопродукти за страната. Коментарите на „специалисти, ценовици“ за високи и ниски цени, за „много скъпо“ и „недостатъчно евтино“ са субективни мнения, които може би съответстват на политически тези, но не помагат на пазара и операторите да преодолеят трудния период. Нека не забравяме, че никой от участниците на пазара на горива не е социална компания с пряка държавна помощ. Напротив! Ние сме на конкурентен пазар на горива, плащаме си доставките, плащаме си данъците, сметките и не разчитаме на чудо. Губим или печелим? – по-скоро оцеляваме в сложната обстановка.
Това е той:
- Роден е на 16 май 1974 г.
- Завършва счетоводство и контрол в УНСС
- Управител и съдружник е в дружеството за търговия с петролни продукти „ЗАРА-Е”, компания, създадена с изцяло български капитали
- Доказан експерт в бранша, с дълбоки познания върху спецификите на българския пазар на горива и експертиза в сферата на икономиката
От 2019 г. е председател на Българската петролна и газова асоциация
Таня Киркова
