- Проф. Стефанова, предстои поредно заседание на Столичния общински съвет (СОС), какво очаквате да се случи и има ли по-голям шанс за постигане на разбирателство?
- Мисля си, че и този път ще имаме отново само опит. Не съм убедена, че ще се постигне целта - избор на председател на СОС. Принципите, с които дойдоха на власт „Продължаваме промяната -Демократична България“ и „Спаси София“, бяха за прозрачност, за друг начин за постигането на мнозинства, воденето на преговорите да са публични. Но не виждам през последните дни, освен последната провалена среща на кмета Васил Терзиев за бюджета с общинските съветници, нещо друго да се случва. Ако ще се работи прозрачно, ние досега трябваше да имаме информация как се водят преговорите, какво точно се обсъжда. След като няма да се избира ротационен или временен председател, това означава ли, че ще се избира такъв за постоянен. Ако това е така, означава, че има разговори за мнозинство.
- Каква според е вас пречката да се стигне до мнозинство. Кое е това, което най-много възпира различните лагери?
- Представителите на „Спаси София“ от групата на ПП-ДБ-СС не искат да постигат някакъв тип коалиционно споразумение с ГЕРБ-СДС в Общинския съвет. Това е тяхно право, но вече се превръща в проблем за създаването на мнозинство и за всички столичани. При неработещ съвет общината започва да зацикля. Дейността й няма да се блокира на 100%, но няма да имаме съществена промяна, няма да се приеме бюджет. Ако нямаме разговори за мнозинство, тогава трябва да има такива за някакъв вид отпушване на дейността на СОС. Бяха създадени очаквания за това. През изминалата седмица започна да се говори в публичното пространство за „споделен мандат“ в СОС, когато не могат да постигнат съгласие. Просто поемат отговорността заедно. Това обаче не е тази ротация, която виждаме на национално ниво, защото ротация на общинско ниво не може да бъде направена. Общинските съвети не излъчват изпълнителна власт, както това става на национално равнище. „Споделеният мандат“ е позната практика в Европейския парламент. Това е възможност да бъде отпушена работата на СОС. Това означава отново да се постави въпросът кое ще бъде мнозинството, което ще управлява София. И ако г-н Борис Бонев не иска с ГЕРБ, той трябва да има протегната ръка към други формации.
- Какъв избор въобще имат? Видяхме, че БСП отказаха коалиция.
- Нямат голям избор чисто математически. Може би разчитат на факта, че голяма част от решенията в Общинския съвет нямат политически характер. Те са рутинна и трудно се формира опозиционно мнозинство. Има само няколко политически гласувания годишно. Явно разчитат, че когато няма ясно мнозинство, няма да правят „некоалиция“ или „сглобка“. Това не е честно спрямо избирателите, независимо чии. Избирателите искат да имат срещу себе си орган, който да има отговорно поведение. Това, че няма абсолютно мнозинство на нито една от партиите, е добре и показва, че трябва да има коалиционно управление. При такива участниците в коалицията взаимно се контролират. Така стигаме до единственото възможно обяснение - ината на Борис Бонев, който пречи да се състави мнозинство. Убедена съм, че ПП и ДБ ще могат да направят такъв тип управление. Дори и една коалиция с БСП би гарантирала да тръгнат нещата, но щеше да направи работата на СОС изключително трудна. С малкия брой общинари БСП щеше да извива ръцете на ПП-ДБ-СС от сутрин до вечер
- Доколко временен шеф до приемането на бюджета или до евровота е едно стабилно решение?
- Всяко временно решение може да се окаже много постоянно и за дълго, ако е изгодно. Но няма да бъде полезно. Избирателите искат да знаят кое е мнозинството, което стои зад управлението. Атаките към кмета Васил Терзиев са в две насоки - делото на БСП, с което оспорват изборните резултати, и сигнала до ОИК, че със закъснение е излязъл от управлението на фирмите си. Кметът е нервен. Вече 2 месеца не може да реализира много от заложените неща. Не е готов.
- Какво е фаталното в датата 13 февруари - има ли опасност след това СОС да загуби легитимност и задължително ли след това трябва да се проведат избори?
- Не. Тази дата е определена спрямо 13 ноември, когато те се заклеха. Няма фатална дата, в която да бъде прекратен мандатът на СОС. В Закона за местното самоуправление е записано, че ако в продължение на 3 месеца Общинският съвет не заседава, ОИК трябва да прекрати мандата му и да насрочи избори. В случая това не може да се приложи. Причините са две. Първата - СОС де факто заседава, макар намирайки се още в първо заседание. Съветът действа, въпреки че не може да си свърши работата. Това е причина, която никой съд няма да уважи. Втората - има правен вакуум. Законът е казал, че ОИК прекратява мандата. ОИК обаче не е задължена да следи за редовността на заседанията на СОС. Освен това ОИК не е постоянен орган, то тя трябва да бъде сезирана по казуса. Не е написано и кой е този, който я сезира. Дори ОИК по самоинициатива да реши да направи това, това решение няма да издържи в съда. Нямаме случай в родната практика след въвеждането на тази норма от 2008 г. да е предсрочно прекратен мандатът на общински съвет. До избори де факто не може да се стигне. СОС да се взима в ръце, да си избират председател и да се споразумяват.
- А има ли правна възможност самият СОС да вземе решение да се саморазпусне и на тази база ОИК да прекрати мандата?
- Няма такава. Дори Народното събрание не може да се саморазпуска. И на общинско равнище е така. И по-добре. Представете си какъв хаос ще настане, ако в 265 общински съвета някой реши да се разпуска заради лични интереси.
- Колко дълго може да продължи тази ситуация без шеф на СОС?
- Тази практика може дълго време да бъде продължена, но не вярвам да се случи. Идеята за сключване на „некоалиция“ или „сглобка“ на национално ниво дойде, след като се видя, че 4-5 пъти ходим на избори и резултатите не се променят. Няма шанс при нови избори в София разпределението да се промени. Най-много ПП-ДБ-СС да загубят гласове, защото в момента отговорността е тяхна.
- Но Борис Бонев е убеден, че ще имат по-добри резултати?
- Личната амбиция на Бонев е да бъде председател на СОС в този мандат, защото не му дадоха шанса да бъде кандидатът за кмет. Бонев не разбира, че като председател на Общинския съвет нямаш повече права, а задължения. Готови ли сме да дадем в ръцете на един емоционално нестабилен човек ръководството на такъв важен орган като СОС, където трябва да се постига баланс между групите?
- Доколко е реалистична възможността за договорка между ПП-ДБ и ГЕРБ и напускане на Бонев и съветниците от „Спаси София“?
- Това също е вариант. Не е невъзможно, дори и математически мнозинство би могло да се сформира. Вместо „Спаси София“ за партньори биха могли да се поканят ИТН, групата на „Синя София“, дори Карлос Контрера от ВМРО. Така ще са ясни и съветниците, които подкрепят управлението. На плаващите мнозинства не е много хубаво да се разчита.
- Не е ли кметът този, който трябва да осигури мнозинството в СОС, с което ще работи. Създава се впечатление, че Васил Терзиев някак се губи зад сянката на Бонев?
- Кметът има голям интерес да има мнозинство, което да стои зад неговите решения. Отговорът отново стига до името на Бонев. Той не му дава и разрешава да води преговорите както подобава. Правилно различават пазарлъка от преговорите, но защо добавят към пазарлъка разпределението на позиции. Ако се прави коалиционно споразумение, се включват представители на останалите партньори в изпълнителната власт. Най-лесно се дават зам.кметски позиции. Така те носят заедно отговорност. Това е коалицията - да няма нищо скрито-покрито. Другите, които подкрепят, трябва да знаят за какво го правят. Взаимният контрол в коалицията е много важен и всеки да бъде включен в управлението пропорционално на тежестта си.
- Т.е. за вас решението за София е коалиционно споразумение и ако към момента не може да се стигне до такова, то поне временно да има „споделен мандат“?
- Да. Коалицията е предначертана от волята на избирателите. Няма друг изход. Колкото по-бързо се стигне до такъв тип споразумение, толкова по-добре. Дори и да не могат да изчистят всички параметри в него веднага, поне могат да постигнат съгласие помежду си, че ще работят в тази посока. Т.е. да имаме заявка за коалиционно управление и да изберем председателя на СОС на основания на тази заявка. Така може да не се наложи и „споделен мандат“. В мандата 2003-2007 г. кмет в началото бе Стефан Софиянски, който по средата на мандата бе сменен от Бойко Борисов. Тогава нито една партия нямаше мнозинство в СОС. Още на първото заседание се избра шеф на Общинския съвет от най-голямата група - Владимир Кисьов. Той изкара начело на СОС 4 г. Имаше съгласие за коалиционно споразумение между СДС, ССД и листата на Демократичната партия, „Гергьовден“ и БЗНС. Споразумението бе оповестено публично. Впоследствие групите на СДС и на ССД се разцепиха, но коалиционното споразумение си остана. Много е важно коалиционното споразумение да бъде ясно разписано. И ако на този етап е рано да се направи, могат да си стиснат ръцете сега, да покажат добри намерения и да изберат председател на СОС от най-голямата група на ПП-ДБ-СС или от най-малката.
Коя е тя:
Проф. Стефанова е магистър по социология и доктор по политология на СУ „Св. Климент Охридски“
Преподава местно самоуправление в специалност „Публична администрация“ на Философския факултет
Ръководител на катедрата по публична администрация от 2003 до 2007 г.
Зам.-декан на Философския факултет от 2007 до 2011 г.
Зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2011 до 2015 г.
Тихомира Михайлова
