- Проф. Димитров, като член на УС на Съвета на ректорите и официално номиниран кандидат за негов председател как виждате функциите на тази институция в променената среда на образованието в България?
- Мястото и ролята на Съвета на ректорите трябва още повече да се издигат. В момента големият му авторитет се дължи по-скоро на авторитета на университетите, които участват в него. Това е неправителствена организация, която не разполага със собствен бюджет. Имаме си собствена вноска, с която съветът заплаща на сътрудници за малки дейности, но нищо повече. Моето мнение е, че мястото на съвета е във всички управленски процеси и не трябва да сме на уведомителен режим, а да се включваме доста по-рано в обсъждането на идеите какви реформи да се правят и накъде изобщо да върви висшето образование. Понякога така се получава, че ректорите разбираме в последния момент за някои подготвяни промени и те ни се сервират директно, едва ли не от днес за утре. Висшето образование е консервативна институция, както и цялото образование, и е добре тези идеи да се оглеждат от самото начало. Има голяма специфика - в държавните университети, в частните, в тези по изкуствата, във военните... Така че чрез организационни мерки, за които имам разни идеи как да се подобри работата на Съвета на ректорите, трябва да се издига неговата роля. На едно събиране скоро стана дума, че е добре председателят на Съвета на ректорите, който и да е той, да бъде канен на заседанията на Министерския съвет (МС) всяка сряда. Ние представляваме 52 университета, които покриват абсолютно всички сектори от обществения, икономическия, социалния и здравния живот.
- Какво е мнението ви за решението на правителството за отпадане на таксите за студентите държавна поръчка?
- Това е поредният пример за търсене на решение на парче, в последния момент, без да е обсъдено предварително. На заседанието на МС заедно със Съвета на ректорите получихме уверение, че този въпрос ще се разглежда комплексно. Той трябва да е свързан с плащанията, с увеличаването на субсидията за студентите, с други мерки във висшето образование... Появиха се след това и други специфични особености на едно такова предложение. Например защитените специалности всъщност стават незащитени, частните университети ще претърпят щети от всяка гледна точка – и репутационна, и финансова. Вузовете не могат да си планират таксите. За да се поднесе такова предложение за отпадане на таксите, е нужен един ред или едно изречение. Зад това нещо обаче стои законопроект от три страници, без да говорим за свързаните с него нормативни актове, които формират цяла система, която трябва да бъде променена. Управителният съвет и Общото събрание на Съвета на ректорите няколко пъти се събирахме и съм на мнение, че това предложение трябва да бъде оттеглено, докато не се намери по-добро решение на този въпрос. Нужно е детайлно, експертно и добронамерено обсъждане на всички аспекти. Оттеглянето ще преустанови и спекулациите за какво да се дават тези пари – дали за стипендии, за заплати или за лекарства... Не ми се влиза в тази тема, но това е разумният начин.
- Към настоящия момент как аргументирате исканията за увеличаване на заплащането в университетите?
- Тук нещата са съвсем обективни, най-малкото трябва да се съобразим с ръста на инфлацията. Ние имаме няколко категории персонал. Едната, разбира се, е академичният състав. Има и технически персонал, който обикновено е съставен от хора с висше и специализирано образование, които работят по лаборатории, технически работилници, IT специалисти... Имаме и администрация. Всички тези възнаграждения трябва да бъдат обвързани в система и най-малкото е редно да се компенсира инфлацията от тези няколко бурни години с COVID-19, с променената международна обстановка... Отделно висшето образование е недофинансирано и съм го казвал и друг път в доста интервюта и изказвания. Средствата за висше образование в държавния бюджет дори са спаднали от 0,76 до под 0,70 от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е съвсем обективен показател. Понякога и синдикатите прекаляват с тези неща и акцентирането само върху заплатите на асистентите, които са една малка част от академичния персонал, някак си пак ни насочва към търсене на решения на парче. Последните няколко години академичният персонал получи увеличение чрез специални добавки, недостатъчни, но все пак получи, докато администрацията не получи такива увеличения. Това ставаше за сметка на собствените средства на университетите от платено обучение, чуждестранни студенти и тези прословути такси, за които става въпрос. Има нужда от цялостен подход върху начина на финансиране на висшето образование.
- По отношение на конкретните примери за заплатите в университетите какво може да споделите?
- Палитрата е шарена. Има университети, които дават по-добри заплати, има други с по-ниски, но много започна да се набива в очи сравнението с учителските заплати. Някак заплащането на преподавателите даже във вузовете започна да изостава от учителските заплати. Все пак тези преподаватели обучават бъдещите учители. Да не говорим за администрацията, където с вдигането на минималната заплата за страната тя почти достигна техните заплати, които хич не са високи.
- Повече ли са вузовете в България от необходимото и какъв би бил оптималният формат на системата за висше образование?
- За мен това е излишен спор и е излишно фокусирането върху един количествен измерител, който нищо не казва. Кой е критерият, по който определяме много ли са или са малко университетите? Реално има доста специализирани университети, но така се е развило висшето образование у нас и ако механично тръгнем да съкращаваме броя и ако това ни е някаква измислена кауза, няма абсолютно никакъв смисъл. Един университет нито се създава, нито се поддържа лесно. Ние в крайна сметка търсим по-добър резултат – по-добре обучени студенти, по-добро развитие на науката. Броят на университетите не играе никаква роля в това нещо. По-скоро държавата чрез системата на финансиране и условията на университетите трябва да насърчава съвместните им действия, отколкото да се мъчи по административен път да ги задуши или да ги намали. Като станат 10 какво ще се получи? Всеки университет си е намерил място под слънцето, намерил си е начин на действие. Не е редно да робуваме на някакви числа, че на 1 милион души трябва да има 1 университет или на 3 милиона – два. Това са напълно измислени критерии, които никъде по света не съществуват.
- Рейтинговата система и картата на висшето образование в страната отразяват ли трайна тенденция за подобряване на качеството?
- Да, има такива трайни тенденции. И на последното връчване на наградите на университетите по рейтинговата система беше отчетено и от министър-председателя Денков и от различни други представители, че се подобрява качеството на образованието. Повишава се и броят на публикациите във високо индексирани бази данни, подобряват се проектите, вижда се европеизацията на българските университети чрез различни проекти. Най-важният показател е, че бизнесът взима на работа всички завършили висше образование. Реализацията доближава 100 процента и няма какво повече да се иска. Процентът е масово висок и то при тези нива на финансиране. Преди 12-13 години субсидията на един студент беше намалена с една трета. Това стана 2011 година, когато министър на финансите бе Симеон Дянков. Оттогава тя не е променяна. Има едни добавъчни коефициенти, но висшето образование във всяка една посока заслужава по-добро финансиране и по-добро отношение на всяко едно ниво. Рейтинговата система играе тази полезна роля всеки да си види мястото, но в същото време картата вече се оказва спирачка за някои перспективни направления и нови специалности, които могат да бъдат откривани. Аз не съм за това във всяко градче и паланка да се открива университет или филиал, но все пак, когато има нужда утвърден голям университет с потенциал да се разшири, картата не дава такава възможност. Коментираме конкретно специалности, свързани с киберсигурност, с изкуствен интелект, нови технологии...
- Как виждате конкуренцията ни спрямо европейските висши училища, след като и в програмата за новия ви мандат в УНСС акцентирате на интернационализацията?
- Да. Искам да привлечем повече и чуждестранни студенти, но и преподаватели. Скоро бях в Узбекистан и там в единия от университетите заместник-ректорът беше американец, а в другия китаец. Но ние с това ниво на финансиране не можем да привличаме чуждестранни преподаватели. Опитваме се да привличаме чуждестранни студенти там, където е възможно, но държавата създава много пречки с изисквания за визи, легализации, забрана за работа и други неща, които ги има и в други европейски държави. Без това отваряне, което да ни прави разпознаваеми и в Европа, и сред другите ни партньори, няма как да се случат големи неща. Има механизми това да се стимулира срещу много малко средства чрез общи проекти с европейски университети, с проекти между българските университети, за да си обменят повече опит и да създават съвместни програми. Без интернационализация няма как да минем. Отделно и че се свива броят на студентите, които могат да се обучават в българските университети за в бъдеще по демографски причини. Трябва да си отворим вратите.
- Има ли промяна в нивото на зрелостниците, които продължават във ВУЗ в последните години?
- Не бих казал. Все пак в университетите влизат да учат по-добрите и мотивирани деца. При нас има и известна селекция, защото кандидатстващите са повече, отколкото можем да приемем. Променя се поколението. Въпросът е поколенчески – телефоните, изкуственият интелект, достъпът до информация. Но не бих казал, че има някакви драстични промени, свързани с това, че не са си попълнили тестовете от PISA или нещо подобно. Напротив, виждаме много умни и добре мотивирани деца, които трябва да се развиват. Скоро беше церемонията „Студент на годината“, на която имаше разкошни представители на студентската общност, които участват и в международни състезания, печелят награди, участват в проекти. Това е масово в университетите. Заслужава си да се работи с тези млади хора.
- Потвърждавате ли, че има повишен интерес към нашите университети спрямо такива в чужбина от страна на най-добрите ученици и техните родители?
- COVID-19 обърна малко нещата и повечето останаха в България. Сега може би ще има нова промяна, но тази тенденция не е някаква рязка промяна. Обикновено си има един контингент от деца в езиковите гимназии, които си имат своя път направо към университети в Европа и САЩ. Ние обаче също се развиваме с бакалавърски и магистърски програми на английски, с участието ни в европейски инициативи и програми и т.н.
- Какви са предизвикателствата преди старта на новата кандидатстудентска кампания?
- Те винаги са едни и същи и са свързани с това да убедим кандидат-студентите, че си струва да учат и е по-добре да го правят, отколкото временно да изкарват по-добри заплати. Висшето образование е гаранция за добри и стабилни доходи за дълго време напред в живота. Даже някъде мернах тези дни, че висшето образование даже и удължава живота.
- А какво мислите за проблемите в средното образование и най-коментираните теми, свързани с него – резултати от тестове, дигитализация, извиняване на отсъствия, работата с деца със СОП...
- Ние като университет координираме две асоциации – на икономическите училища и на езиковите гимназии. Вече станаха близо 100 училища в тях. Пътят според мен е работа със средните училища. Учениците отрано да виждат университетски преподаватели и обратното - ние да влизаме при тях. Да разберат децата какво е това университет и какво могат да направят с него, защото много от тях не знаят. Това повишава мотивацията, подобрява кариерното им ориентиране. Там също срещаме много добри неща. Ние правим състезания с близо 1000 ученици за кандидатстудентската кампания. Състезания по финанси, по счетоводство, по мениджмънт, по икономика, по информатика и статистика... по нашите специалности, които са отделно от приемни изпит. Постигат се много добри резултати и затова е важно университетите да работят с тези средни училища, в които имат потенциални кандидат-студенти. Така ще се разбира и какви са нуждите там. Отделно от това, пак по моя субективна оценка, средното образование получи малко повече възможности за развитие и в дигитализацията, и в създаването на STEM центрове, и в подобряване на материалната база. Това го виждам, като ходим по училищата и се срещаме с учениците.
- При вас има ли отношение темата със специалните образователни потребности?
- От образователна гледна точка - не. Ние обаче сме създали необходимите условия за обучение на такива хора в нашите специалности. Имаме над 30 души, които са незрящи или с по-особени потребности. Те имат пълна достъпност навсякъде. Получихме необходимия сертификат за това, че сградата ни отговаря на всички изисквания. И в библиотеката, и в общежитията, и в сградата на университета средата е абсолютно достъпна за тези хора.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е през 1963 година в Ямбол
- Завършва ВИИ „Карл Маркс“-София (1983-1988) със специалност „Икономика и управление на промишлеността“
- Икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността
- Втори мандат ректор на УНСС и главен секретар на Съвета на ректорите на висшите училища в България
- МОН му постави най-високата оценка за изпълнение на мандатната му програма, а Националната агенция за оценяване и акредитация даде на УНСС най-високата институционална акредитация (9.80)
- Има издадени над 104 публикации, ръководител е на множество проекти за модернизация на висшето образование
- Създател на единствената в света международна магистърска програма „Ядрена сигурност“ към катедрата, която ръководи - „Национална и регионална сигурност“
Людмил Христов
