- Г-жо Славкова, какви са шансовете за кабинет с първия мандат с премиер Мария Габриел, особено след заявката за смяна на главния прокурор Иван Гешев?
- В рамките на 48-ото народно събрание беше видно още от началото, още от изборите, че е почти невъзможно да има кабинет. Това не стои така пред 49-ото народно събрание след целия цикъл от преговори, от политически хватки, танци, които наблюдаваме вече месец и половина след изборите. Това показва по-скоро решимост от страна на партиите да се конструира кабинет. Може би се отдалечаваме малко повече от перспективата да отидем на предсрочни избори. Най-вероятно може да се реализира кабинет с първия мандат, но без да е подкрепен от „Продължаваме промяната“ – “Демократична България“. Те ще продължат да държат на тезата си, че ГЕРБ-СДС трябва да ги подкрепят с втория мандат. Най-вероятно подкрепа ще дойде от БСП, ДПС и може би от „Има такъв народ“. От изказванията им и срещите досега звучат много по-сговорчиви. Въпросът е какво ще се конструира като кабинет – правителство на малцинството на ГЕРБ-СДС, подкрепено от БСП, ДПС и ИТН, експертен или чисто политически кабинет с ясни политически лица от останалите формации. Това е един от големите въпроси. Борисов проявява решимост, че ако не се договорят в рамките на седмицата след връчването на мандата с „Продължаваме промяната – Демократична България“, той със сигурност ще търси подкрепа от останалите политически партии. От друга страна се правят поредните жестове към „Продължаваме промяната – Демократична България“. Самият профил на Мария Габриел като човек, който чрез биографията и говореното си застъпва важни теми за „Продължаваме промяната – Демократична България“ – еврозоната, Шенген, Украйна. Профилът й е много близък до техния. Това може да бъде разчетено като някакъв жест от страна на ГЕРБ-СДС в желанието им тези преговори да продължат и да се увенчаят с успех. Искането за свалянето на Иван Гешев от ВСС също е жест към „Продължаваме промяната – Демократична България“. Това е отваряне на вратата: „Ние сме готови да продължим да говорим, да направим големи отстъпки и важни за вас реформи“. Ако има кабинет „Мария Габриел“, то той ще бъде подкрепен от БСП и ДПС.
- Добър ход ли бе да се заложи на жена за премиер?
- Не мисля, че има някакво значение дали е жена или мъж. Важен е профилът на кандидата и неговите позиции, особено в геополитическата ситуация. Който е носител на такъв вид профил, би бил подходящ. Ние сме правили проучвания за участието на жените в политиката. Българското общество не е настроено негативно към жени на високи постове. Може би с изключение на президентската институция, на силовите министерства – МВР и Министерството на отбраната, където предпочитат да е мъж. Във всички останали категории е без особено значение дали е мъж или жена
- Т.е. българското общество е готово да види редовно правителство, ръководено от представител на нежния пол.
- Мисля че, няма никакъв проблем в това отношение. Това би било последният проблем – дали жена или мъж. Това няма да е препъникамъкът. По-скоро би се прочело и като опит за диалогичност и за търсене за всякакви варианти за излизане от политическата криза. Жените по един или друг начин са носители на такъв тип послания.
- Да, но досега сме имали само една жена премиер, и то на служебно правителство – Ренета Инджова. Това не се е повтаряло.
- Имаме достатъчно други жени – в политически, бизнес или културен план – с достатъчно високи постижения в сферите си. Ние сме в първите категории на жени на високи постове в бизнеса. Защо не и жена да бъде премиер. Въпросът е в контекста на близо 3 г. политическа криза и важните проблеми, които трябва да се решат, то човекът, който застане начело, да умее и успее да свърши работата, която обществото очаква.
- Ще може ли Мария Габриел да сложи ред типично по брюкселски в родната ни действителност и да бъде нещо като българската Урсула фон дер Лайен в ЕК или Ангела Меркел?
- Хубаво би било да привнесем европейските практики и в България. Хареса ми определението: „Да внесе ред“. Защо не. В голяма степен нейната политическа кариера е минала в европейските институции – два пъти еврокомисар. В крайна сметка да видим не само мачовска политика, а друг вид. Бих адмирирала, ако бъдат привнесени и такъв тип практики.
- От ГЕРБ-СДС залагат на кабинет с кратък хоризонт, но така и не стана ясно колко. Какъв трябва да е този срок – до местните избори, по-скоро до тези за европейски парламент през пролетта на 2024 г., или по-дълъг?
- Това със сроковете стана много модерно сред партиите – да се говори: „Дайте да свършим това за такъв срок и ще си ходим“. Едно правителство има 4-годишен мандат. Това не бива да се изключва като вариант. Много зависи дали би имало турбулентна политическа ситуация, която да повлияе и да свали едно правителство. Ако една политическа сила – независимо дали ГЕРБ-СДС или „Продължаваме промяната – Демократична България“ - която е построила правителство, смята, че след изпълнението на 6-месечен или 1-годишен план и отивайки на избори ще получи по-добри резултати, защо не. Но според мен това са безсмислени перспективи. Това би важало в ситуация, в която се говори за кабинет на малцинството, с много силно плаващо мнозинство, с трудна и сложна конструкция. Като цяло партиите в 49-ото НС не искат да идва нов вот, защото са изтощени след пети поред избори, а резултатите няма да бъдат положителни за никой. Може би „Възраждане“ би спечелила от такава ситуация, защото събира автентичен протестен вот. Коя политическа сила би искала да отиде на нови избори, и то преди местния вот? Трябва да бъдат съсредоточени сила и средства в местните кампании.
- Споменахте местния вот, но партиите взаимно се обвиняват, че гледат към местните избори и това е причината сега да не се стига бързо до компромис за кабинет. Доколко формирането на правителство става заложник на амбициите на партиите за местните избори?
- В голяма степен е заложник, защото големите партии – всяка една от тях - би била в неизгодна позиция. Ако се състави кабинет с първия мандат, подкрепен от БСП и ДПС, това ще има определена щета върху ГЕРБ-СДС и на местните избори. Това ще реанимира „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ще налее в тяхната мелница. Има и друг прочит – т.нар. конформистки вот. Да се гласува за кандидати и за хора, които управляват и разпределят финансите за определени проекти и общини. Не е толкова слаба позицията да се отиде на местни избори от позицията на управляващ. Въпросът е какво са калкулирали от ГЕРБ-СДС. Дали цената, която ще платят пред обществото за негативния имидж за такъв тип кабинет, ще бъде компенсирана от това, че в крайна сметка ще управляват и ще удовлетворят нагласите, че тази политическа криза ще приключи. От друга страна „Продължаваме промяната – Демократична България“ също биха били в неизгодна позиция, ако подкрепят кабинет на ГЕРБ-СДС. Ще бъде много сложно да обяснят на своите избиратели на местните избори: „Много е важно да махнем кмета на ГЕРБ-СДС, но ние си управляваме на национално ниво“. Това е сложен разговор. Нормално е местните избори да се явяват вид спирачка, която да бави този процеси и да ни води до мисълта, че може да се отиде отново на избори. В края на седмицата ще имаме почти ясна картина дали ще има правителство или се върви към предсрочен вот.
- Офертата на ГЕРБ-СДС към останалите партии е смесица между програмен и политически кабинет, и празни кутийки за имената на министрите. Това успешен подход ли е, след като дори соцлидерът Корнелия Нинова упрекна Бойко Борисов, че е обърнал пирамидата?
- БСП са последната политическа сила, която иска да има избори, защото тенденцията е изключително негативна. Политическото говорене пред обществото и желанието на ръководството на партията са две различни неща. Със сигурност за тях е по-важно да намерят начина да участват във властта, отколкото да бъдат игнорирани. Или още по-лошият вариант – да отидат отново на избори. Тези упреци и забележки не трябва да се приемат толкова буквално и се вписват в голямата политическа игра, която наблюдаваме в момента. „Продължаваме промяната – Демократична България“ направиха също прецедент и още преди да бъде връчен първият мандат обявиха своето предложение за премиер и министри. По-скоро ГЕРБ-СДС се опитват да изглеждат по-консенсусни. Не просто: „Ние си подредихме кабинет, идвайте да ни подкрепите“. А по-скоро: „Отговорността за управлението трябва да е споделена“. В крайна сметка това е цена, която трябва да платят останалите политически играчи.
- Кои са червените линии, които могат да сложат прът в колата и да не се стигне до кабинет с първия мандат въпреки решителността и убедеността на Бойко Борисов, че правителство ще има?
- Ако БСП или ДПС решат да се въздържат от подкрепа, което приемем за минимално. По-трудно ми се вижда да има тежки разделителни линии, които да променят картината. Бойко Борисов е решен да направи кабинет. Каквито и червени линии да има, могат да бъдат прескочени. Иван Гешев също се приемаше за червена линия. Но дори и тя вече е ясно и категорично прескочена. Това само по себе си означава, че желанието за сформирането на правителство е много силно.
- Казахте, че се отдалечаваме от предсрочния вот, но това означава, че няма да се стигне въобще до вариант за третия мандат?
- По конституция и по политическа логика с третия мандат много трудно може да се реализира кабинет. В рамките на 48-ото народно събрание имаше такива очаквания, че ако третият мандат се даде на определена сила, другите могат да се разберат. В 49-ия парламент това е по-трудно осъществимо. Ако заговорим за третия мандат, то със сигурност вече можем да говорим и за предсрочни избори.
Това е тя:
Бакалавър по социология в СУ „Св. Климент Охридски“
Магистър по политически мениджмънт
Съосновател на Изследователски център „Тренд“
Има над 200 електорални, социални и маркетингови проучвания
Тихомира Михайлова
