П реди 35 години на тази важна за мен дата във Вечния град поставих световния си рекорд, който не е само мой, а и на цяла България. Това призна пред „Телеграф“ Стефка Костадинова, която на олимпийския стадион в Рим печели и титлата в скока на височина. Цялото световно първенство е най-успешното в историята на българската лека атлетика, защото шампиони стават още Гинка Загорчева на 100 м с препятствия и Христо Марков на троен скок, Цветанка Христова носи бронзов медал на диск, а още 13 наши намират място във финалните осмици.
Марка
Всеки, стъпил на трибуните в Рим на 30 август 1987 г., обаче ще напомни великото постижение на Стефка. „Както съм казвала неведнъж, то се дължи освен на много труд и на силната конкуренция, която имах. Тези 209 см станаха през годините нещо като мой запазен знак, нещо като емблема, която стои като доказателство за човешките възможности“, отчита Стефка, чиято блестяща кариера започва, когато тя е само на 14 г. и става майстор на спорта, а три години по-късно вече преодолява летва, качена на 190 см. През 1984 г., на 19 г., за пръв път преодолява 2 м. На следващата година идват и първите й големи успехи - златни медали от световните и европейските първенства на закрито в Париж и Пирея.
В Рим, едва 22-годишна, Стефка бързо си е осигурила неоспоримо превъзходство в скока на височина и побеждава навсякъде. Голямото шоу обаче предстои. Всичко е подбрано като в приказките: мястото - Вечният град, времето - точно на световното първенство, пред камерите и
погледите на милиарди зрители по целия свят. Всичко за магията е готово.
Опити
Сякаш за да се засили ефектът от предстоящото уникално постижение, атракцията на Стефка се предхожда от един турбулентен световен рекорд на 100 м. Бен Джонсън взривява трибуните, но публиката тепърва предстои до види след минути нещо също толкова гениално, но много по-трайно. Нещо, което ще остане да блести десетилетия наред – световния рекорд в скока на височина при жените.
Не всичко в този ден обаче тръгва по вода. Треньорът Николай Петров, а по-късно съпруг на Стефка и баща на сина им, си спомня: „Това, което не съм забравил от този ден, е голямото напрежение. На квалификациите Стефка секна врата си и бе като блокирана във врата, а е ясно колко е важно да е здрава изцяло, но със схванат врат е доста трудно да се състезава на ниво“.
Пловдивчанката обаче стиска зъби, прави общо 13 опита, от тях 9 са успешни. Тамара Бикова от СССР се опитва да промени хода на историята, но успява само да подразни Стефка. Примата ни преодолява 202 см от първи опит, като тук отпада Сузане Байер от ГДР и остава с бронз със 199 см.
На 204 см нещата се закучват. Бикова успява от първи път, а съперничката й - от трети. Нима предстои реванш за Тамара за загубата й в Москва преди две години, когато събитията се разиграват по същия сценарий? Не, защото Стефка скача 206 см от втори опит, а на 208 см тя пропуска, но тук се предава и Бикова, като остава със сребро с 204 см. Световната титла е факт, но остава още една крачка към нов рекорд на 209 см - един сантиметър над собственото й най-добро постижение година по-рано.
Магия
Несполучливият първи опит съвпада с мъжкия финал на 100 м, в който Джонсън триумфира с 9,83 сек и чупи световния рекорд на американеца Калвин Смит (през 1989 г. титлата на канадеца му е отнета, а рекордите - анулирани, по време на съдебен процес, на който той признава, че е взимал допинг от 1981-ва).
В онзи августовски ден обаче Бен сваля една стотна от постижението на Смит и светът е в краката му - той тъкмо поема за почетната си обиколка, загърнат с канадския флаг, и минава край сектора за висок скок, когато трибуните избухват отново. Една българка е прелетяла 209 см от втори опит, без да обръща внимание на овациите, предназначени за Джонсън!
Така се сбъдва предсказанието на Ванга, че в живота при Стефка успехите ще идват от втори опит и действително всичките й рекорди стават така.
Тя се състезава удивителните за дисциплината скок на височина 14 години, а всичките 7 поправки на световни рекорди е направила за 20 месеца. Първият си световен рекорд чупи на 21-годишна възраст, когато през 1986 г. прави две поправки за 7 дни. Костадинова е третата българка със световен рекорд в скока на височина след Йорданка Благоева (193 см в Загреб през 1972 г.) и Людмила Жечева-Андонова (207 см в Берлин през 1984 г.). Пет от общо 9-те опита над 207 см в историята също са на Стефка. В официални състезания тя записва 197 успешни опита на височина над 200 см в 130 състезания, което е абсолютен рекорд.
Златна
Освен титлата в Рим Костадинова има още 14 златни и два сребърни медала от големи първенства (включително разочароващото второ място от Сеул'88). Най-сериозното постижение на Стефка е олимпийското злато в Атланта'96. Последната й световна титла в Гьотеборг през 1995 г. идва само 205 дни след раждането на Николай-младши.
„Световният рекорд, а и всичките ми други рекорди и успехи станаха факт благодарение на хората край мен, на моя екип, на треньори, доктори, на ръководители и на държавата, инвестирала в спорта. Благодаря на Ники Петров, той ме възпита като спортист, жена и човек. Благодаря на клуб „Тракия“, на спортното училище в Пловдив и на атлетическата ни федерация. И нещо много важно - това постижение е и благодарение на останалите много силни българки в дисциплината. Българската школа роди такава конкуренция, която помиташе рекордите“, казва Стефка, която вече близо 17 г. е председател на Българския олимпийски комитет.
„Тогава, на Олимпийския стадион в Рим, не съм мислила за това колко време ще удържат тези 209 см - уверява голямата Костадинова. - Емоцията беше толкова силна… Много атлетки след това опитваха да подобрят рекорда - някои бяха много близо, аз самата също опитвах десетки пъти… И сега, когато отново отбелязваме годишнината, пожелавам на всеки да намери своя личен път към върха“.
Най-старият рекорд датира от 1977 г.
Въпреки че българският рекорд е един от най-старите, черешката на тортата тук държи Хелена Фибингерова. Най-брадатото постижение в атлетиката е поставено от нея на 19 февруари 1977 г. Тогава звездата от Чехословакия записва 22.50 м в тласкането на гюле - резултат, който едва ли ще бъде повторен скоро.
Статистиката, припомнена от Sportal.bg, сочи, че на открито по-стари от рекорда на Костадинова при жените са само три постижения, а при мъжете - две. При дамите с най-голяма давност на открито е рекордът на Ярмила Кратохвилова (ЧССР) на 800 м - 1:53.28 минути (26 юли 1983). Следват постиженията на СССР на 4 по 800 м от 7:50.17 минути (5 август 1984) и на Марита Кох (ГДР) на 400 м - 47.60 секунди (6 октомври 198). При мъжете по-стари от постижението на Стефка на открито са само две - на Юрген Шулт (ГДР) в мятането на диск - 74.08 м (6 юни 1986) и на Юрий Седюк (СССР) в хвърлянето на чук - 86.74 м (30 август 1986).
В зала рекордите с по-голяма давност от този на Костадинова са на Фибингерова от 1977 г. и на Кратохвилова на 400 м - 49.59 секунди (7 март 1982 г.). При мъжете това са световните рекорди на Марк Маккой (Кан) на 50 м с препятствия - 6.25 сек (5 март 1986) и на Карл Люис (САЩ) в скока на дължина от 8.79 м (27 януари 1984).
Христо Стоичков: Недостижима!
Легендата на българския футбол Христо Стоичков поздрави във Фейсбук Стефка Костадинова по повод 35-ата годишнина от рекорда.
"35 години на Олимп! 35 години недостижима! 35 години минаха, рекордът ти не пада! Не пада, защото е уникален! Честито, Стефка Костадинова! И нека с тези 209 см гордо да вееш българския флаг високо над всички останали!", написа Камата.
