- Проф. Салчев, Българският лекарски съюз поиска оставката ви и заяви, че излиза от преговорния процес с касата. Освен това обявиха, че сезират прокуратурата, ДАНС и Агенцията за държавна финансова инспекция за незаконосъобразни действия от страна на ръководството на НЗОК. Пред „Телеграф“ заявихте, че няма да подадете оставка. Как обаче си обяснявате тези действия от страна на съсловната организация?
- Винаги трябва да има грешник, на когото да му се иска оставката. И тъй като в момента управител на касата съм аз, резонно е да се иска моята оставка. Аз обаче не смятам, че има мотиви за това. По закон бюджетът на НЗОК се управлява от Надзорния съвет. Управителят на касата, в случая аз, не участвам в гласуването на решенията, които се взимат от надзора, нито в преговорния процес с Българския лекарски съюз и останалите договорни партньори. Затова казвам, че не виждам мотиви за искането на оставката ми. Ако някой дойде и ми каже, но и покаже, че аз не съм си свършил работата, тогава да. Или че касата е спряла да плаща. Ето, казвам ви – ако се случи така, че касата спре да плаща това, което някой е извършил, тогава ще си подам оставката. Но няма да позволя и да допусна НЗОК да не може да плаща, защото това значи да вкарам касата в дефицит.
- Нека обясним за читателите, че дотук се стигна, след като Надзорният съвет взе решение да предложи 8% увеличение на цените на клиничните пътеки, което да влезе със задна дата от 1 септември. А първоначално вие говорехте за 12%...
- Предложението на оперативното ръководство на касата, не лично мое, беше септември, октомври и ноември увеличението на клиничните пътеки да бъде 12%, а декември 8%. Надзорният съвет обаче реши, че няма да бъде добър сигнал първо да вдигнем, а след това да намалим процента на увеличението и бе взето решение тези 8% да важат за четирите месеца на тази година, както и за първите месеци на следващата, до приемането на нов бюджет.
- Лечебните заведения също многократно излизаха с позиция, че увеличението на клиничните пътеки не може да покрие ръста на разходите за консумативи, лекарства, ток и за исканото от медиците увеличение на заплатите. Какво е решението за тях?
- Решението се взема от парламента, когато определя бюджета на НЗОК. Ние сме с фиксиран бюджет и няма никаква възможност който и да е, дали Надзорният съвет или управителят на касата, да не изпълнява Закона за бюджета.
- Ако не бъде подписан нов анекс към Националния рамков договор и БЛС остане на позицията си, че няма да участва повече в преговорите, какво ще стане със средствата, които ще останат неразпределени?
- Ще реши Надзорният съвет. По наши данни до края на годината средствата, предвидени в бюджета на касата за болнична помощ, няма да достигнат и ще бъде освободен част от резерва, както освободихме 6 милиона до момента. Ако останат средства, има два варианта – единият е да бъдат разпределени според изискванията на Параграф 1 и вторият вариант е да бъдат дадени авансово на лечебните заведения за следващата година. Това е разписано в закона и нищо повече не може да бъде направено с тези средства.
- Към момента налага ли се ново освобождаване на пари от резерва на касата?
- Да, в сряда е уведомен Надзорния съвет, че трябва да бъдат освободени пари от резерва, свързани със заплащане на специализираната извънболнична медицинска помощ, тъй като те са надвишили техните средства по параграфа, както и за денталната помощ, които също са надвишили средствата, тъй като те извършват допълнително договорената дейност и цените бяха увеличени.
- А изплатена ли е надлимитната дейност на болниците?
- Абсолютно всичко е изплатено. И тук искам да направя едно уточнение – Националната здравноосигурителна каса не издържа болниците, не субсидира легла и не заплаща ток и вода. По закон НЗОК закупува извършена дейност.
- Да, но тук проблемът е, че касата заплаща извършената дейност на цени, които често се оказват недостатъчни, за да покрият тази дейност. Знаем, че има операции, при които само консумативът струва колкото НЗОК плаща на болницата...
- Договарянето на цените и обемите се случва между Надзорния съвет и Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Тези цени, които са към момента, са подписани май месец между двата управителни органа. Аз тогава не се намесвах. Единствената ми намеса е била, когато са ми искани справки.
- Защо?
- Защото управителят няма право на глас при заседанията на Надзорния съвет. Той само присъства и докладва.
- Това според вас трябва ли да се промени?
- Много неща трябва да се променят.
- В преговорния процес или във функционирането на НЗОК?
- И в двете. Но това е дълъг разговор, който трябва да бъде проведен с всички политици, които да седнат на една маса и първо да разберат как функционира касата, какви са т.нар. тесни точки и тогава да вземат решение дали ще променят закона или не. Защото всичко се опира на Закона за здравното осигуряване. Там ясно са разписани функциите и на Надзорния съвет, и на управителя на Националната здравноосигурителна каса.
- Преди месец бяха представени два проектобюджета на НЗОК за следващата година. Какви са очакванията ви и на какво могат да се надяват здравноосигурените пациенти?
- Всичко, което е включено в Наредба №9, която определя основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, се определя от министъра на здравеопазването. Дали ще има нова клинична пътека, дали ще се заплаща нова дейност, всичко това се определя с наредба от министъра. Когато тази наредба излезе, на базата на реално отпуснатите средства от парламента, Надзорният съвет на НЗОК и договорните партньори определят параметрите. Касата сама не може да предложи и въведе нещо, което е извън нормативната уредба.
- Надзорният съвет и договорните партньори взимат решения, здравният министър взима решения, а управителят на НЗОК няма решаващ глас за нищо. Какво тогава правите вие?
- Управителят на НЗОК по закон се грижи за управлението на администрацията на касата. Подготвя проект на бюджет, който го съгласува с министъра и го внася в Надзорния съвет. Надзорният съвет внася в Министерския съвет бюджета на НЗОК, който пък го внася в парламента. Къде е ролята на управителя? На базата на макроикономическите параметри, които са договорени, съвместно с Министерството на финансите, НАП, НОИ и т.н., да предложи разпределение на средствата по съответните политики на държавата. Така че управителят на НЗОК има своята роля, но това не е ролята на вездесъщ управител на здравната система със 17 000 лева заплата, както обявихте вие медиите.
- Обявихме официални данни според данъчните декларации.
- Едно е да вземеш пълната сума на декларациите и да я разделиш на 12, друго е да вземеш тези, които са по договор с касата. Защото аз съм и преподавател, имам и други доходи.
- Значи заплатата ви не е 17 бона?
- Не, не е, колкото и добре да звучи.
- А защо се съгласихте да поемете управлението на НЗОК?
- Понякога и аз си се чудя. Но прецених, че мога да се справя. И две години и половина с всички кризи, през които минахме, смятам, че го доказах. За този период сме подписали 15 анекса към Националния рамков договор. А дори не можете да си представите колко работа стои зад всеки анекс.
- Да се върнем пак на проектобюджета. Вашето предложение се базира на данните от извършените дейности и заплатените услуги през тази година. Често обаче се споменава, че обемите са завишени. Например заложени са по-голям брой хоспитализации от реално очакваното. Защо?
- Тази година хоспитализациите са 1,9 млн. За мен не е никакъв проблем за следващата година да заложа 1,4 млн. и ще ги договорим за по-висока цена. Какво обаче правим с милион четиристотин и първия пациент?
- Вадите пари от резерва.
- Свършват и те. Какво правим? Разбирате ли колко важно е да са правилни разчетите? Обемът не е желание на касата. Обемът е достъп. И тъй като парите на здравноосигурените лица са в касата, тя трябва да им осигури този достъп. Защото в противен случай пациентите с пълно право ще кажат, че касата ги лишава, а те си плащат здравните вноски.
- Но има и нещо друго – сега пациентите от Белодробната болница във Варна, която ще затвори, защото не може да си плати тока, също остават без достъп...
- Това е общинско лечебно заведение, не зависи от нас.
- Да, просто давам пример, че достъпът на пациентите зависи от състоянието на болниците. А болничните сдружения казват, че вече има лечебни заведения, които са във фактически фалит.
- Кои са тези болници, които са във фактически фалит, след като повечето си публикуват резултатите и казват, че тази година са на счетоводна печалба. Раздават си 13 и 14 заплата и са във фактически фалит. Как става това? Болница обявява, че не може да вдигне заплатите, но успяла да изплати 700 хиляди лева кредит. От къде са тези 700 000 лв. От друг кредит? Или това са пари, които са дадени от касата, но с тях не се вдигат заплати, а се изплащат кредити. Управлението на парите на болниците е задължение на директорите на болниците. И ако те искат да не са във фактически фалит, да си преструктурират лечебното заведение. Да не издържат излишни легла, които стоят празни. Не можеш да казваш, че си във фактически фалит, да си затвориш болницата в 14,30 и тя да не работи до следващата сутрин.
- Има ли такива случаи?
- Ами проверете.
- Наскоро омбудсманът Диана Ковачева сигнализира, че медицинските изделия за хората с увреждания трябва да бъдат актуализирани, тъй като това не се е случвало повече от 10 г. и съответно качеството им е по-ниско...
- Много преди омбудсманът да изпрати своето писмо, аз съм издал заповед за създаване на работна група, която включва всички заинтересовани страни. Те в срок до 1 декември трябва да представят техните виждания за спецификацията – какви помощни средства да бъдат включени и в какви обеми, за да бъдат договорени цените. Тази седмица имаше заседание на работната група.
- А какво се случва с безплатните зъбни протези?
- Безплатните зъбни протези трябва да се случат през преговори с Българския зъболекарски съюз, защото Българската асоциация на зъботехниците, които също ми искаха оставката, не са договорен партньор на касата. Имахме среща с тях и им обяснихме тази ситуация. Договорният партньор на касата е БЗС и ако те по някакъв начин стигнат до договорка – кой на кого и как ще изплаща тези средства, например с направление, заявка и т.н., за нас няма проблем. Но ние не можем да заплащаме на зъботехниците, защото това означава НЗОК да започне да дава пари на всеки, който не е наш договорен партньор.
- Значи в момента не се поставят безплатни протези?
- Не и няма как, докато Българският зъболекарски съюз не предложи как да бъде договорено това. Защото пак казвам, НЗОК заплаща това, което е записано в основния пакет, въпросната Наредба №9. В нея безплатни зъбни протези няма. Освен това зъботехническите лаборатории изработват медицинско изделия и тук също има няколко неща, които трябва да се уредят, защото те минават по друг ред, има Закон за медицинските изделия. Но не касата е нормотворецът на всички тези неща. И докато те не бъдат решени, аз не мога да сложа подписа си под едни милиони за нещо, което не съществува в нормативната уредба.
- Според вас какъв бюджет трябва да бъде заложен за НЗОК, за да покрие нуждите на всички уязвими групи – хора с увреждания, възрастни, деца?
- В моята специалност, наречена социална медицина, има т.нар. оценка на unmet needs, т.е. незадоволени нужди. Кой ги изчислява, за да можем да кажем, че са непокрити? Именно затова са различните национални консултанти, експертни групи, специалисти и т.н., които да кажат кои потребности са приоритетни. Иначе всяка засегната страна иска повече пари и смята, че е игнорирана. Ето, можем да го погледнем и по друг начин – всяко лечебно заведение в момента иска допълнително легла. Да, но тазседмичната ни справка сочи, че от 48 000 легла, за които имаме сключен договор с лечебните заведения, 23 000 са заети, а останалите 25 000 са свободни.
- Значи повече от половината болнични легла са празни.
- Да и тук говорим за броя на леглата, за които имаме сключен договор, а по карта те са общо 54 000. Но това не е проблем на касата. Просто трябва да се види защо тези 25 хиляди легла са свободни. Дали, защото пациентите не искат да отидат там, или защото са неправилно разчетени. И трябва ли непрекъснато да разширяваме легловата база, след като не я използваме. Върху тези въпроси трябва да помислят политиците. Или пък, когато кажат, че едни болници работят по скъпите клинични пътеки. Ами вкарали са апаратура, имат специалисти. Кой е виновен на другите болници? Касата? Може би трябва да взимаме пациентите и да ги водим, да определяме в кое лечебно заведение да ходят?
- От много години различни политически партии лансират идеята за демонополизация на здравната каса. Какво е вашето мнение?
- Аз съм за.
- Защо?
- Защото ще стана най-добрият застраховател. Имам разгърната структура, имам всичко необходимо и няма да преговарям с никого за цени и пътеки. Ако си застраховател, работиш на застрахователна премия и я определяш според риска на човека. Възраст, заболявания и т.н. И когато застрахователната премия свърши, спираш да плащаш...
- Ще има ли полза за пациентите от такава стъпка?
- Не. Солидарният модел се нарушава.
- Как така? Нали идеята е, че въпросната демонополизация или наличието не на една, а на много здравни каси ще създаде конкурентна среда и пациентът ще може да избира при кого да отиват здравните му вноски.
- Ще го обясня така – вие вероятно тази година сте ходили на лекар поне веднъж. Аз три години не съм ходил на лекар. Само че моята вноска е много по-висока от вашата. Сега тези пари влизат в касата. И вие използвате и моите вноски. Ако обаче съм застрахователно дружество, моите вноски ще си останат и вие няма да ги ползвате. Затова казвам, че ще се наруши солидарният модел – всеки плаща, а който има нужда потребява. Това е принципът. Тук има и друг въпрос, ако има много каси, колко от тях ще сключват договор с общопрактикуващите лекари?
- Не е ли идеята всички да сключват договор?
- Значи един лекар ще сключва договор с 15 каси? Технологично как ще стане това? И какво правим, ако вашият лекар, който вие сте избрали, откаже да сключи договор с каса Х, която също вие сте избрали? Ще бъдете принудени или да смените личния лекар, или да изберете каса У, която ще плаща повече на лекаря от каса Х.
Това е той
Завършва висше образование по медицина през 1987 г. и икономика през 2003 г.
В продължение на 22 години работи в катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт“ към МУ - София, като е бил и ръководител на катедрата
През 2003 г. е избран за доцент, а през 2012 г. за професор по социална медицина
Заема поста заместник-министър на здравеопазването от 2003 до 2005 г.
През 2013 г. е избран за национален консултант по класификационни системи и оценка на здравните технологии към МЗ
Експерт оценител на проекти към Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хора с увреждания
Поли Пантева
