Н еговата дума се чува от години, неговото мнение се търси. И не къде да е, а в южния град Петрич, където всеки си е малко или много войвода, та не му е до чужди съвети. Но приказката на Никола Попов тежи. Някога го търсеха и политици, но преди години махна с ръка и заряза това поприще.
„Това стана след няколко загубени изборни политически надпревари. То пустата му политика се превърна в нещо мръсно в България. Виж ги и днешните политици?! Отвратен съм от това, което се случва. Хващат ги от улицата и ги вкарват в парламента. А това не е шега работа. Подиграват се с изстрадалия български народ. Време е това да спре", пали се бай Кольо, който продължава да следи политическата картина по родните ширини, макар че отдавна е далече, много далече от политиката.
Днес отново е насреща, но само когато стане реч за производство и търговия с арония. Той е гуруто на петричани, когато се говори за екологични и полезни за човешкото здраве продукти. Защото инженер-екологът е призван да е сред пионерите в отглеждането на различни култури в своя роден край.
Преди повече от две десетилетия, когато още е на политическата сцена, комунистът по убеждения започва пръв да внася от съседна Гърция маслинови фиданки. Подарява не едно и две такива дръвчета на наши премиери и президенти при визитите им в южния град.
Благодарение на него днес има маслинови дръвчета в стотици дворове в Петричко.
Тук пристигат през 2006 година и испански учени с намерение да проучат региона и да отглеждат маслинови плантации. Остават впечатлени от направеното от Никола Попов в Петрич. Те признават, че не вярвали маслините да виреят в южната ни община. Така обаче и не се случва испанската връзка с маслините в южния град.
Но по това време, в края на миналия и началото на новия век, инженер-екологът е известен в целия регион като първия разпространител на маслинови фиданки - първите дръвчета внася у нас още през 90-те години на миналия век. Подарява дръвчета на много политици, най-често на социалисти - на Георги Първанов, на Сергей Станишев. "Първият изкара после два мандата като президент, вторият пък стана премиер.
На късмет им бяха фиданките", разказва бай Никола. Маслинова фиданка получил и треньорът на ХХ век Димитър Пенев след мача "Беласица" - ЦСКА, завършил с победа 2:0 за петричкия тим. По-късно с такива дарове от Петрич си тръгнали Валентин Михов, когато бил президент на БФС, покойният Владимир Грашнов, тогава спонсор на ФК "Левски".
Попов обаче открива вълшебството на аронията - този плод, чудо на природата. И отдава цялото си време на производството на арония и на търговията с продукти от това лечебно и вълшебно за човешкия организъм растение. "Аз съм комунист с десен джоб и съм за пазарната икономика", казва с ръка на сърцето колоритният петричанин комунист.
Лекарство
Сега се занимава изцяло с отглеждането на арония. Притежава стотици корени за собствено производство, както и хиляди за продажба.
Тази година е заделил 3000 фиданки за продажба. Попов разкрива, че растението е богато на витамини и най-вече на неособено известния витамин Р, който допринася за укрепване на капилярните стени.
Ценната арония се слави като силен имуностимулант. Здравните й стойности не се ограничават до това. Тя е чудесен източник на антиоксидантни съставки, които са в най-висока степен при нея в сравнение с други горски плодове.
„В нея има още витамин С, К, В1, В2, В5 и В9, които са жизненоважни за нормалните метаболитни процеси в организма. Разнообразието от макро- и микроелементи е завидно за малкия плод – калий и калций, магнезий, желязо, големи количества йод и дори фосфор. Всичко това я нарежда в класацията за най-ценни лекарствени растения”, разпалено обяснява той. Аронията е полезна за диабетици, за лечение на сърдечни проблеми, за нормализиране на кръвното налягане, помага на болните от гуша.
Инженер-екологът прави всяка година вино, сок и оцет от арония. Търсенето от българи и от чужденци е голямо, с всяка изминала година интересът се увеличава. Цените никак не са ниски, но търсенето е по-голямо от предлагането. Това обуславя и високите цени на „Поповите чудеса от арония”. Литър вино струва 10 лева, литър сок без захар е на същата цена, а оцетът се продава по 5 лева за литър.
Според специалиста от аронията се печели добре, това растение нито се пръска, нито се реже, а има 60 години живот. Периодът на засаждане на аронията е между ноември и март. Садиш есента, а следващото лято вече прибираш първата реколта.
Еликсир
Пиенето на арониево вино е еликсир за душата и лек за тялото, защото то прочиства организма и освежава. Сокът от това растение е добре да се прави без захар. Тогава напитката разгражда мазнините, премахва отоците, помага за кръвното налягане, намалява захарта, стабилизира имунната система. Може да се направи и компот от арония.
Друга възможност за използването на магичното растение е чай - една супена лъжица изсушени плодове се начупва и залива с чаша гореща вода, след което трябва да се запари за 30 минути. Приема се по 2-3 супени лъжички три пъти дневно, а не цялата чаша. Ако си падате по сладко, то аронията пак може да ви свърши работа. Препоръчително е да добавите ябълка или портокал за аромат и разкош.
Екологично
„Всичките ми продукти – вино, сок и оцет, са екологични. Добре е да не се прекалява с консумацията им. Достатъчно е да се пийват по стотина милилитра и от виното, и от сока на ден. Те се консумират за разтоварване и за по-добър тонус, за по-здраво тяло”, разказва 75-годишният експерт от Петрич, който знае всичко за тайните на аронията.
Затова за него не важи поговорката „На стар краставичар краставици продаваш”. Никола Попов често стяга и специални пратки за далечна чужбина. Някои от тях прелетяват над Атлантическия океан, за да кацнат в САЩ и в Канада.
От аронията на петричкия комунист пият и в Испания, Германия, Франция, Великобритания, както и в почти всички съседни на страната ни държави.
"Това е така, защото не могат да намерят толкова лечебен и вкусен арониев сок като моя. Затова искат да им изпратя от своята продукция. За мен е чест, че качествата на моя сок от арония се оценяват дори в родината на това растение - Канада”, споделя с гордост петричанинът, когото в родния му край неслучайно наричат Цар на аронията.
Владимир Симеонов