- Г-жо Райкова, колко автършока са засечени след земетресението в Гърция, което беше регистрирано в неделя преди полунощ? Трусът се усети в няколко балкански страни, включително и у нас.
- Над 50, като те са регистрирани от нашата мрежа. При колегите в Гърция и съвсем малките трусове биват регистрирани. Най-силният автършок е от понеделник, който идва 10 минути след основното земетресение в района на гръцкия град Лерин. Той е бил с магнитуд от 4,3 по скалата на Рихтер.
- Може ли да се направи прогноза? Ще затихва ли огнището?
- Прогноза не може да се направи, но засега се реализира това, което обикновено се наблюдава след едно умерено силно земетресение с магнитуд от този порядък до 5,6 по Рихтер. В повечето случаи след основното земетресение се наблюдава автършокова поредица, която затихва с времето. Засега точно това наблюдаваме – автършокова поредица с по-слаби магнитудни оценки в сравнение с основното земетресение. Като цяло това, което виждаме, е обичайна картина, защото в района на Гърция има активна автършокова поредица след основно събитие.
- Колко време могат да продължат тези вторични трусове?
- Всяко огнище се характеризира с различна продължителност на тази поредица, но могат да се наблюдават поне от порядъка на година. В тази година ще се регистрират и много слаби събития, които няма да се усещат от хората.
- Може ли да очакваме някакви трусове у нас заради земетресението в Гърция?
- Не, не може да се очаква такова нещо. По принцип всяко огнище, както вече казах, си е абсолютно индивидуално. За района на България не бих казала, че може да се очаква да стане някакво събитие.
- Каква беше отминалата година за България от сеизмична гледна точка?
- Специално за територията на България годината беше слабо активна от сеизмична гледна точка. Нямахме много силни земетресения. Повечето, които се наблюдаваха, бяха умерени, даже към слаба сеизмичност. Най-силното ни събитие, което беше регистрирано на наша територия, е от 25 ноември миналата година. Това е земетресението в района на град Самоков с магнитуд 3,6 по скалата на Рихтер. Било е слабо усетено в Самоков и някои части на град София. По отношение на слабите земетресения с магнитуд под 2,5 по скалата на Рихтер средно за страната се е наблюдавало едно земетресение за период от 2-3 дни. Това, с което запомнихме годината от сеизмична гледна точка, е една слаба серия от роев тип в района на град Велинград, където бяха регистрирани около 15-20 събития с магнитуд от 1,8 и 2,9 по скалата на Рихтер и със сравнително плитка дълбочина около 10 километра. Това беше най-открояващото се за нашата територия през отминалата година.
- Изготвя ли се в Института по геофизика, геодезия и география към БАН статистика колко труса стават у нас на година – такива, които се усещат, и такива, които не се усещат от хората, а само се регистрират от апаратурата?
- Такава статистика може да се направи. По принцип колегите я правят в края на годината, за да се види каква е сеизмичността, на каква дълбочина възникват земетресенията, но към момента такива изготвени данни за страната няма, защото старата година тъкмо приключи и още не сме готови.
- Според вас съществува ли някаква цикличност при по-големите земетресения, които са регистрирани на територията на страната?
- За територията на България не бих казала, че има такава цикличност. Поне за момента не сме регистрирали такива поредици, които да се характеризират с цикличност.
- Кое е най-силното земетресение, което се е случвало в България?
- В исторически план това е земетресението от 1904 година в района на Кресна. Това е най-силният трус у нас и като цяло това е било най-силното събитие за територията на континентална Европа през 20-и век. То е било с магнитуд от 7,6 по скалата на Рихтер и интензивност, която представлява осезаемостта за хората, от порядъка на 10-а степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. Това е било най-силното ни земетресение, като има дори твърдения, че е било усетено чак в Будапеща. В София пък някои хора са твърдели, че са наблюдавали повърхностни вълни от земетресението. По записи имаме, че следи от труса могат да се видят и сега в Кресненското дефиле, защото е имало и повърхностни разрушения. Автършоковата серия там е продължила повече от 3 години. Всяко огнище се характеризира с различна серия, но тази например е продължила 3 години, което не е малък период. Земетресението в Перник е най-силното за периода от почти 100 години за Софийската сеизмична зона. Други умерено силни земетресения има през 1986 година в района на град Стражица, но те са били от порядъка на 5,4-5,6 по скалата на Рихтер. Земетресението в Перник е умерено силно, а не катастрофално.
- Правена ли е прогноза земетресение с каква сила най-много би могло да има в България?
- Колегите от института изготвят сеизмични сценарии, където може на базата на историческо земетресение да кажем какво се очаква. Правят се оценки на сеизмичния риск. Тези сеизмични сценарии могат да се използват в най-различни градоустройствени планове и при строителство в различните райони.
- Според вас знае ли българинът как да действа при земетресение? Нека припомним какво трябва да правим, ако има силен трус.
- Земетресението е едно природно бедствие, при което трябва да знаем как да реагираме и да не го пренебрегваме. Най-важното е човек да не се паникьосва, тъй като страхът не е добър съветник. Важно е да няма паника и човек да не тича. Ако е на по-висок етаж, препоръчително е да се скрие под касата на вратата например. Не тичайте по време на трус по стълбите, защото това е най-уязвимата част от сградата. Това е много важно правило. Хората в страха си бързат да излязат и да напуснат помещението, но най-опасното е да се тича, докато трае трусът. След като той премине, е абсолютно нормално човек да излезе. Навън не бива да се застава под стълбове или под терасите на другите блокове. Хората трябва да са на открито място, където няма да бъдат затрупани. Ако нямат възможност да излязат, е препоръчително да се крият под касата на врата или под масата. Нашият институт в момента работи по два важни проекта, единият от който е Националният геоинформационен център. Той се финансира от МОН по пътната карта за научна инфраструктура. Другият проект е Националната програма по опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия. Идеята му е да се оценят точно тези природни рискове, които са значими за околната среда, и да покажем какво трябва да правят хората, за да бъдат поне загубите по-малки при природни бедствия.
Това е тя:
Завършила е геофизика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Работи от 2009 година в Института по геофизика, геодезия и география на БАН
Защитава докторантура в направление вътрешен строеж на земята
Доктор е от 2017 година
В момента заема длъжността главен асистент в департамент „Сеизмология и сеизмично инженерство“
Милена Димитрова
