- Здравейте, г-н Стоилов, какво ви накара да се кандидатирате за общински съветник в Столична община?
- София е моят роден град. Тук съм роден. Израснах в квартал "Дървеница". Тук се изградих като личност. Тук живея заедно със семейството ми. Моите деца също са тук и нямат намерение да живеят на друго място. Техните деца също ще са софиянци. Така че най-точният отговор на въпроса Ви е, че любовта към София ме подтикна да предприема тази стъпка, защото знам, че мога да направя много за развитието на града.
- Хората ви познават най-вече като успешен спортист, управляващ федерациите ни по самбо и по джудо, както и като предприемач. Кои са сферите, които биха били приоритет за Вас като общински съветник?
- Спортът ми даде най-много в този живот. Дисциплината, постоянството и непримиримостта са все качества, които изградих в детството си благодарение на спорта. Разбира се, характерът ми си е по рождение такъв и без него нямаше да успея, но спортът ме научи на много неща и ми отвори много врати. Затова искам днес да работя за това спортът да бъде достъпен за повече деца и повече деца да бъдат достъпни за спорта. София има най-големият потенциал в това отношение, защото демографски погледнато, тук има най-много млади семейства с деца. Успоредно с това трябва да работим много и за образованието. Съвременният начин на живот в един мегаполис ограничава силно свободното време на децата и родителите им. Спортът и образованието трябва да вървят ръка за ръка, а за целта е нужно да има подходящата инфраструктура във всяко едно училище и детска градина. Повечето родители не могат да си позволят дори и чисто логистично да водят децата си по различни спортни школи из града и ако нямат възможност за спорт в училището, спортът просто отпада от програмата на детето. Това трябва да се промени, за да имаме здрав народ в бъдеще.
- Само към децата ли трябва да се отвори спортната инфраструктура в София?
- Децата са най-важни, защото бъдещето им принадлежи. Но спортът като начин на живот, трябва да бъде част от всекидневието на всеки градски човек, ако иска да бъде здрав. Във всеки квартал трябва да има публично достъпни зони за спорт – фитнес на открито, игрища за футбол, за баскетбол, за волейбол, за тенис… зони за колоездене и т.н. Според мен зоните за спорт в училищните дворове трябва да бъдат отворени за хората от квартала в извънучебно време. Защо да не може хората да спортуват примерно на лостовете в училищния двор, след като тези лостове са изградени с обществени пари? Ако тази инфраструктура не се използва пълноценно, това е похабен обществен ресурс. Мисля, че местната власт може да направи много по този въпрос.
- Не само в града обаче може да се спортува.
- Така е. И тук е най-голямата ми болка и най-голямата ми мотивация, за да се включа в тази надпревара за местната власт. Витоша е най-голямото богатство на София. Но това богатство от години тъне в разруха и достъпът на софиянци до него става все по труден. В Европа не съществува друга столица, която да има в непосредствена близост до себе си толкова висока планина, съчетаваща гъста растителност в ниската част и възможности за ски спортове във високата. Само в София би било напълно възможно всеки човек – местен жител, турист или командирован служител, да си свърши работата през деня, след което от всяка точка на града да стигне до ски-пистата в рамките на един час. Тази възможност в момента не се използва.
- Каква е вашата визия за Витоша?
- Първо, трябва да бъде ясно, че нито една институция не може да реши сама, като с магическа пръчка, натрупаните с десетилетия проблеми на Витоша. Решението е в съвместната работа между държавните и общинските институции, гражданското общество, неправителствените организации и разбира се - бизнеса. Но този процес трябва да има мотор, да има водещ фактор, за да не замира. И според мен този лидер в разсичането на Гордиевия възел на Витоша е съвсем естествено да бъде Столична община.
Второ, когато темата бъде върната във фокуса на общественото внимание, трябва да се проведе един разумен, подчертавам - РАЗУМЕН обществен дебат, който да дефинира ясно проблемите и да избистри логичните решения. Трябва да погледнем към световните най-добри практики, към науката, към хармоничното развитие между човек и природа. И да приложим най-устойчивите практики, които работят в цивилизования свят.
И трето, вече в конкретика. Изцяло в правомощията и възможностите на Столична община е да свърже две от линиите на столичното метро с началните станции на два от лифтовете. За целта първата линия на метрото, която в момента стига до Младост 4, трябва да бъде продължена до началната станция на Симеоновския лифт, а втората линия на метрото трябва да бъде продължена нагоре по булевард „Черни връх“ и да се свърже с Драгалевския лифт. Столична община може да подобри и автомобилните пътища към планината. От там насетне трябва активната подкрепа на държавата и на бизнеса, за да бъдат модернизирани и удължени лифтовете на Витоша, както и да бъдат модернизирани и удължени ски пистите във високата част на планината. За това ще трябват сериозни инвестиции, които ще дойдат основно от бизнеса, но общината и държавата трябва да създадат условията за това. Трябва да бъдат подобрени и пътеките за разходки в по-ниската част на Витоша, както и достъпът до тях. За да се случат тези неща, трябва да се работи от ден първи след встъпването в правомощия на новата местна власт.
- Считате ли, че ще намерите достатъчно съмишленици за реализирането на тези цели, които си поставяте?
- Познавам много хора, които мислят като мен по тези въпроси. А и мнението на мнозинството от софиянци е приблизително такова. Хората искат да се радват на природата отблизо, защото тя е източник и на физическо, и на ментално здраве. Освен това София и всички нейни жители могат да печелят много от туризма, който би се разраснал значително, ако Витоша бъде достъпна. При това говорим за висок клас туристи, а не за такива, които търсят в София дестинация за евтин алкохолен туризъм. Вярвам, че столичани са узрели за тези решения и ще изберат разума пред популизма.
- За Витоша стана ясна визията ви. А за спортната инфраструктура в самия град, от какво има нужда София?
- През последните около 15 години при управлението на ГЕРБ бяха направени много добри неща за спорта в София. Примери в това отношение са зала „Арена София“, ремонта на „Асикс Арена“ и т.н. Столицата ни обаче има нужда от още една средна по размер зала – 3500-4500 места, която да може да приема международни турнири във всички спортове, които разполагат с ограничен бюджет и не могат да си позволят „Арена София“, а не могат и да я напълнят. Казвам го като президент на Българската федерация по джудо. С моите международни контакти мога да спечеля домакинство на Европейско или дори на Световно първенство по джудо в София, но „Арена София“ е твърде голяма за състезание в нашия спорт, а останалите залички не могат да ни поберат.
- Стадионите в София също са в окаяно състояние.
- България трябва да има нов национален футболен стадион, който да е изнесен извън центъра на столицата, за да не бъде блокиран трафика в града два пъти седмично. Удобни терени за тази цел има, но за това ще бъде необходимо сериозно съдействие от държавата. Националният стадион „Васил Левски“ може да остане едно прекрасно съоръжение за масов спорт и за състезания по лека атлетика. Трябва да бъдат сериозно подобрени и всички занемарени съоръжения в София като стадион „Септември“, стадион „Раковски“, Колодрума в Борисовата градина, комплекс „Червено знаме“ и т.н. Големите софийски клубове също следва да получат сериозна държавна и общинска подкрепа, за да модернизират базите си.
- И накрая един по-политически въпрос. Ще получите ли подкрепа от съпартийците си в ГЕРБ за работа по приоритетите, за които говорихме?
- ГЕРБ показа през годините, че може да управлява и да постига резултати. При всички управления на Бойко Борисов и ГЕРБ България беше стабилна държава, в която се строеше и имаше икономически растеж. И хората, и бизнеса усещаха това. Разбира се, че можеше да се направят и повече неща, но моделът беше работещ и успешен. От друга страна имаме лошия пример на популизма от последните 2-3 години. Много се говореше за промяна, но резултатите ги няма. Затова нека да се върнем към доказано работещите хора, екипи и политики. Време е да работим за София.
* Това съдържание е част от платената изборна рубрика на медията.
