К ак се създава футболна династия? В продължение на десетилетия ортодоксалната и дългосрочна формула включва установяване на високи постижения в младежките структури. Оттам се отсяват най-големите таланти, които олицетворяват ценностите на клуба, задават стандарта и помагат на треньора в управлението на съблекалнята. Школата е в основата на най-великите европейски отбори – Барселона на Пеп Гуардиола, Милан на Ариго Саки, Аякс с Йохан Кройф и Байерн с Франц Бекенбауер. Общото между всички тях е, че имат в състава си поне един играч, който е преминал през структурите на клуба. Навремето това се считало за задължително и е придавало особен престиж и тежест пред феновете. Същото се отнася и за английския футбол – Бебетата на Бъзби и Клас '92 в Манчестър Юнайтед, Лийдс на Дон Реви, Ливърпул от 70-те и 80-те години, Нотингам Форест на Брайън Клъф са най-ярките примери за това.
Може ли тази формула да бъде успешна и в съвременния футбол? Почти сигурно не. В днешната глобализирана индустрия, изпълнена с геополитика и рисков капитал, е по-вероятно младите играчи да бъдат продадени много, преди да достигнат своя пик. Те вече са по-скоро източник на приходи, отколкото гръбнака за постигане на бъдещи успехи. Такава е тъжната констатация на нашето време. Някогашната игра вече е една месомелачка. Повече един огромен бизнес, отколкото спортно и обществено начинание.
Числата показват, че от началото на годината клубовете от Висшата лига са продали 40 свои юноши (между 15 и 21 г.) на стойност близо 750 милиона евро. За сравнение, през предишните четири общата сума е 925 милиона. През 2023 в елита на Англия са получили 1,7 милиарда от трансфери, от които 40% идват от продажбата на играчи от школата. Такива са Коул Палмър, който смени Манчестър Сити с Челси, Деклан Райс (от Уест Хем в Арсенал), Мейсън Маунт (от Челси в Манчестър Юнайтед) и много други. На Острова тази тенденция е най-добре забележима от Топ 5 първенствата на Европа (Испания, Италия, Германия и Франция), които за последните два трансферни прозореца за продали свои юноши на обща стойност от почти 694 милиона евро.
Причината на това се корени в спецификите на Финансовия феърплей. Счетоводната стойност на футболистите от академията е практически нулева и всяка една продажба се регистрира като чиста печалба. На този фон за клубовете изкарването на такива лесни пари се оказва неустоимо изкушение. Прави го не само Челси, който по този начин си спечели начален капитал за последващи трансфери. Стратегията на Тод Боели вече е добре известна. Привличане на бъдещи звезди за големи суми, които се изплащат поетапно в продължение на подписания договор. Така един футболист, който пристига за 100 млн. с контракт за 5 сезона струва 20 млн. в един годишен отчет.
Но тук има и обратен ефект - колкото по-рано продадете даден играч преди изтичането на договора, толкова повече орязвате размера на приходите от трансфера. Ако продадете същия година по-късно за 100 милиона, тогава за финансовото отчитане ще трябва да приспаднете амортизацията за оставащите 4 години по договора: 100 минус 80. Правилата се прилагат както на ниво Висша лига, така и на ниво УЕФА. За играчите, които не са купени обаче цялата сума от продажбата отива в нетния доход. Това означава, че при продажбата на закупен играч е необходимо да се приспадне амортизацията от трансферния доход, а при продажбата на юноша може да бъде вписана цялата сума в плюс. Според стандартите на УЕФА клубовете не могат да харчат значително повече, отколкото печелят. Допустимо е да загубят общо 5 милиона евро (във Висшата лига 17,3 милиона) за предходните три календарни години, а ако собственикът е готов да покрие минуса с парите си, прагът се разширява до 60 милиона (във Висшата лига 122 милиона евро). Продажбата на таланти от академията е идеалната възможност за покриване на общите разходи.
Нагледен пример. Челси купува Кай Хаверц през 2020 г. за 80 милиона за пет години. Трансферна амортизация: 80 милиона делено на 5 е равно на 16 милиона годишно до 2025. Това лято германецът е продаден на Арсенал за 75 млн. евро. До края на договора оставаха още две години - 32 милиона евро (16 милиона х2) нямаше време да бъдат амортизирани. От постъпленията от трансфера в Арсенал счетоводителите на Челси могат да вземат предвид: 75 млн. евро - 32 млн. евро = 43. Продажбата на юношата на клуба Мейсън Маунт на Манчестър Юнайтед за 64,2 млн. евро или на Итън Ампаду за 8,1 млн. евро отиват изцяло в приходите. Коул Палмър беше купен за 47 млн. евро за пет години - амортизация от 9,4 млн. евро на година. Покупката му в годишния отчет е почти затворена с продажбата на един Ампаду. По този начин на „Стамфорд Бридж“ се възползваха от вратички в правилника.
Неслучайно Челси е №1 по приходи от продадени играчи от академията за 2023 (124,5 милиона евро). Другите клубове във Висшата лига също се възползват, но това не обяснява защо точно сега такива продажби са се удвоили. Причината са новите ограничения за разходите на УЕФА, които влизат в сила от настоящата година. Отборите имат право на харчат до 90% от приходите, но процентът спада до 80% през 2024 и 70% до 2025 година. Клубовете са принудени да търсят допълнителни приходи. Висшата лига купува най-много и следователно трябва да печели най-много. На Острова решиха да правят това чрез трансфери на юноши.
