С танимир Беломъжев е орисан да бъде спортист още преди да се роди.
Майка му Веска и баща му Иван се заклеват да създадат семейство и бъдещите им деца да тръгнат по техните стъпки още на първото световно първенство по ски ориентиране във Финландия през 1975 г. Именно на същото място 47 години по-късно синът им Станимир стана за втори път световен шампион в средната дистанция. Дебютната си титла той извоюва през 2017-а в Красноярск (Рус), но след нея за известно време загуби фокус за големия спорт. Първо, през ноември 2019-а любимата му Теди го дари с дъщеричка, а след това дойде и пандемията от коронавирус.
Баща
„Бях си изпълнил желанието за световна титла, а в нашия спорт по-високо постижение няма. Паралелно с това станах и баща на Йоана, приоритетите ми се промениха. Детето имаше нужда от внимание и кариерата ми за първи път мина на заден план“, разказва Тачо, който всъщност е единственият ни индивидуален световен шампион в зимен спорт при мъжете. През 1994 г. световно злато при жените в ски ориентирането носи Пепа Милушева. Албена Денкова и Максим Стависки пък са двукратни световни шампиони във фигурното пързаляне, но при танцовите двойки.
„Когато дъщеря ми поизрасна и видях, че жена ми и семейството ни се справят с отглеждането, някак отново ми се възвърна желанието за активни тренировки. Исках да докажа на себе си, че мога още. Въпреки че знаех, че първото ми злато не беше случайно“, разказва Беломъжев, който заради липсата на състезания заради COVID-19 можел само да тренира.
„Беше много неприятно, защото нямаме условие да провеждаме международни състезания и те са свързани с доста финансови разходи. Така че всичките ми усилия бяха насочени към ски бягането, което беше и моето притеснение. Именно функционално обаче превъзхождах съперниците си през целия сезон. Въпреки че вече съм на 34 години, резултатите са едни от най-добрите в кариерата ми. Чувствам се като на 25“, отчете звездата.
Пръв във всичко
Освен победата във Финландия Тачо грабна и сребро в дългата дистанция от европейското в Чепеларе, а освен това завърши втори в генералното класиране за Световната купа. „Бях на косъм да я спечеля, но не съжалявам за нищо. И на европейското, и на световното бях прекалено мобилизиран, но стигнах до медалите в последните ми индивидуални стартове. Напрежението беше огромно, защото в нашия спорт без отличия няма финансиране. На вятъра щяха да отидат над 1000 тренировъчни часа и 10 000 км, изминати на ски“, подчертава Тачо.
И тези цифри са само за последния сезон, а всъщност спортният му път започва от 2-годишен, когато родителите му за първи път го качват на ски. „Когато забременях с него, вече бях омъжена в Троян и бях станала треньор. До последно бях по пистите, а след като се роди, останах само три дни вкъщи. После го слагах в едно столче на гърба, той спи отзад и заминаваме на тренировка“, разказва неговата майка Веска Черногорска-Беломъжева, която се запалва по ските благодарение на родителите си, състезатели от Кюстендил. Така че синът й е трето поколение спортист. „Няма да забравя как бяхме домакини на състезания на Беклемето и направихме масов старт за деца по едно трасенце от 1 км. Всички бяха 2-3 години по-големи от Тачо, но той водеше до края на дистанцията, когато се обърна да види докъде е стигнал синът на Иван Лебанов - Данчо. И падна. После плака дълго и на следващата година нямаше кой да го спре. Искаше да е пръв във всичко - и в ски бягането, и в училището“.
Бъдеще
В юношеските години на Тачо семейството му се подлага на много лишения, продава ниви и взима заеми, за да развие таланта му. Той печели много медали на национално ниво като биатлонист и се състезава успешно с имена като Владимир Илиев и Красимир Анев.
„Когато бях на 16, разбрах, че не мога да тъка на два стана и избрах ориентирането, защото това беше моят спорт. Освен физически той развива и психически. Трябва да преминеш в точно определен ред всички поставени контролни точки в непознат терен. Пресичащ гори, реки и не трябва да се загубиш, а картата получаваш само 15 минути преди старта. Номерът е да се намери балансът между скорост на каране и мисловния процес, когато пулсът е много висок“, обяснява Беломъжев.
Тачо с любимата му Теодора и дядо Иван с внучката Йоана
18-годишен за малко да се откаже от спорта и да учи икономика, но преди това решава да вложи всички сили и семейни средства в световното по ски ориентиране за младежи, на което домакин е Доспат. Там обаче съдбата му дава ясен знак да продължи, след като Тачо печели две титли. Основен двигател на неговата кариера винаги е бил Иван Беломъжев, който е повече от баща и треньор - той е и близък приятел на сина си. „Много е тежко да сме заедно по 24 часа, а аз имам едни интереси, той други. Понякога се скарваме, мълчим си по 2-3 дни, после се прегръщаме и целуваме. Той е незаменим. Той е човекът, който не спи преди състезание, посветил ми се е изцяло“, признателен му е Станимир.
Трогнал се дълбоко, щом видял сълзите в очите на баща си, когато дошъл редът и на малката Йоана да стъпи на ски. „За жалост подбрах неправилните за нея, които нямат задържаща пластина, а са доста по-бързи. Някак си разсъждавах, че трябва да бъдат бързи като за мен, а не комфортни за ходене, когато ги купувах. Йоана се качва, прави две три спускания с мен, ала не са й удобни. Баща ми много се кефи, разбира се. Но няма да я напъвам, за да може всичко да се случи нормално“, зарича се шампионът.
Още няма намерение да спира със спорта. „Имам какво да покажа, а и да дам на подрастващите като треньор и приятел“.
Наследил ината си от своята баба
Своя инат Тачо е наследил от кюстендилската си баба Станка, чието име носи наред с това на дядо си Мире. Фамилията си Беломъжев пък дължи на бащиния род и на пра-прадядо, който бил албинос, единственият толкова бял мъж в плевенско село. Любимата храна на шампиона са сармичките и спагетите.
Таня Манова
