- Честит рекорд на Теодор Цветков! Честно казано, не смятах, че ще сте в състояние да дадете интервю, преди да е минало поне денонощие от края на 71-часовия плувен маратон, който направихте в езерото в лесопарка „Липник“ край Русе от 11 до 14 август. Как се чувствате?
- Няма проблем, добре се чувствам. Спах в продължение на 12 часа след маратона, успях да отида и на масаж, което е много важно. Има време за всичко, ще продължа с възстановителните процедури.
- Когато излязохте от водата след 71 часа, бяха ли ви останали сили, какво си мислехте?
- Първо беше задоволството, че постигнах нещо, което не е правено досега в света. Не е никак лесно, но е постижимо. Смятам, че всеки може да го направи, стига да иска, но трябва като мен да мине през много изпитания, тренировки, за да има нивото, на което съм аз в момента.
- Е, не всеки.
- Възможно е, трябва да имаш воля и да вярваш на първо място в себе си. Аз самият се научих да плувам добре преди 5 години. Трябва да знаеш също кой си, какво искаш в този живот и да пребориш един човек – самия себе си.
- Това сериозно ли е, че сте се научили да плувате преди 5 години? Спомням си, че първата ви благотворителна инициатива беше през 2017 г., когато плувахте в същото това езеро, за да се съберат средства за скъпоструващо лечение на болно момиченце от Банско.
- Така е. Като дете цамбурках във водата, с надуваемите ръкави се придвижвах напред и правех по една дължина в басейна, но това не е плуване. Преди около пет години реших да се науча истински да плувам, с добра техника, да владея всички стилове. Гледах клипове в интернет, после се упражнявах, сам си бях учител. Нагълтвах се с вода и имаше моменти, в които се питах какво правя аз тук. И с насълзени очи съм бил в басейна. После и в тренировките не беше никак лесно. Влизаш във водата в 4:00 часа сутринта, студено е, около теб няма други хора. Но всичко това е временно и сега се надявам, че постигнатото от мен ще живее и ще бъде за пример дълго време.
- Как се зароди идеята за благотворителност в името на различни каузи, изразена чрез плуване?
- Желаех да се заема с нещо, което не можех преди, но вече мога. Имам мечти и искам да помагам. Винаги съм казвал това след всяка моя благотворителна инициатива. И преди с брат ми сме помагали и вършили добри дела, без това да е ставало известно на обществото.
- Нека да се върнем пак на плувния маратон. Кои бяха най-тежките ви моменти през тези 71 часа във водата?
- На третия ден сутринта ми се доспа силно. Това беше една от кризите за сън, защото преминах през много кризи. Най-трудни ми бяха първите 7 часа. Започнах маратона с контузия в лявото рамо, получена две седмици по-рано по време на тренировките. С лекарите и рехабилитаторите от екипа ми положихме усилия да се възстановя, даже ми сложиха и инжекция. Искам тук да кажа имената им. Това са д-р Христо Метев, д-р Силвия Паскалева, д-р Сара Яворова, д-р Мартин Церигг, медицинските сестри Стела Маркова и Яна Цветкова, рехабилитаторите Александър Андреев, Александър Минчев, Кристиян Бахдасарян и Михаил Личев. Травмата беше най-голямото ми притеснение за предстоящите 72 часа. Даже последните дни намалих драстично тренировките заради контузията. Планът не беше такъв, но така се стекоха обстоятелствата – освен болката ръката щеше да бъде подложена 72 часа на натоварване. Борих се с тази болка в първите 7 часа, после тя се появи и в другата ръка. За 27 години живот никога не ми се е схващал кракът, но се случи по време на маратона – първо левият крак, после и десният. Възпаление на китките имах, но и това преодолях и продължих. Получих две тежки трески в предпоследния и последния ден и това много уплаши медицинския екип, защото колкото и опитни да бяха, за първи път в света някой плуваше толкова дълго без прекъсване. Цялото ми тяло се тресеше, не можех да се придвижа на 100 метра, но и това състояние преодолях. Когато ми се доспиваше, приемах кофеинови таблетки. В определени моменти умората си казваше думата и после разбрах, че тогава съм плувал на едно място.
- Губят ли ви се моменти?
- Не, даже лекарите ми казаха, че съм бил през цялото време много осъзнат. Шегуваха се даже, че съм бил по-неосъзнат, когато съм започвал. В нощта на втория срещу третия ден обаче получих халюцинации – виждах някакви образи по дърветата, които съзнанието ми сътворяваше, а когато приближавах, нямаше нищо. Явно беше от натрупаната умора. Когато тя настъпи, идват лоши мисли в главата ти – „Боли ме“, „Отказвам се“. Имаше периоди, когато при всяко движение изпитвах болка, не каква да е болка, а силна болка. В един момент на тялото му писва и тук вече трябва да се намеси съзнанието и да каже: „Неее, ще работиш, няма да спираш, трябва да успееш“. Съзнанието ми пребори всички тези кризи.
- Някои ви наричат машина.
- И машините се чупят. Не мисля, че съм машина. Мечтател съм, който има мечти и се бори за осъществяването им. По принцип не трябваше да са критични първите часове, логично беше проблеми да имам накрая. Но както споменах, влязох във водата с травма. Имах физически проблем, но си казах, че вече съм тук и няма да се откажа.
- Излизахте ли от водата, макар и за кратко?
- Излизах за секунди, защото лекарите все пак трябваше да ми направят бърз преглед и най-важното – да приема течности и хранителни добавки. Както казах, срещу заспиването вземах кофеинови таблетки.
- Много хора ли ви гледаха от брега?
- Повечето от моите близки бяха там. Някои от приятелите ми си бяха взели отпуск, за да са на брега. Други дойдоха, без да са част от екипа ми, но питаха могат ли и те да помогнат с нещо. И да търсим, не можем да намерим такива хора! Всеки е добре дошъл при нас, защото правим добри неща.
- Ядосахте ли се, че времето не позволи да сте във водата точно три денонощия и излязохте час по-рано?
- Реших да послушам екипа си, иначе щях да си направя тези 72 часа, колкото и да беше силна бурята. Но беше опасно за каякарите, те гребат с карбонови гребла и можеше да привлекат гръмотевица. Отначало дъждът беше по-слаб, но към 71-вия час се засили много, чуваха се гръмотевици. Не виждах въобще една от лодките, а те бяха толкова близо до мен. Можех и сам да продължа, без каякарите, както сме го правили на други събития, но този път реших да чуя какво ми говорят. Притеснявах се не за мен, а за момчетата. Казаха ми да спра на едно място. Замръзвах. Брат ми влезе във водата, прегърна ме да ме стопли с тялото си, после дойдоха и други, и те ме прегърнаха. Голям филм беше и много трогателно. Накрая екипът ми взе решение да изляза, така или иначе вече бях първият човек в света, плувал без прекъсване толкова дълго.
- На кого е предишният рекорд?
- Има два рекорда. Първият е на олимпийския шампион Мартен ван дер Вейден, който плува 55 часа. Целта му е била да преплува 200 километра, но успява да достигне 163 километра. Събира огромна сума пари – 4 хиляди долара за изследвания срещу болестта рак. Той самият е заболял от левкемия на 19-годишна възраст, но се е преборил. Сара Томас, която е страдала от рак на гърдата, също е плувала продължително – 210 километра за 54 часа. Когато излиза от водата, припада. Говорил съм с нея, беше настроена много положително. Направи ми впечатление каква силна подкрепа са имали те. Когато се разбира, че Мартен ще плува толкова дълго, цялата държава му е оказала подкрепа. Плувал е в един канал и на видеоклипове се вижда как на брега е пълно с хора.
- Подготвяте ли вече документацията за кандидатстване за рекорд на Гинес?
- Трябва да се свалят джипиес данните, да се обработят, надявам се всичко да е точно. Попълват се формуляри от хората, които са били на събитието, изпращат се снимки. Една федерация по плуване ми помага за това кандидатстване. Ще изпратим всичко необходимо и после каквото стане.
- Чувствате ли се горд със себе си?
- Горд съм от човека, когото виждам в огледалото. Трябваше да му докажа на него, че мога. Доказах на себе си, че пак успях и че съм човекът с най-силната психика. Преборих всички кризи. Не съм го направил заради рекорда, не търся известност, не ме интересуват и материалните неща. Направих го заради екипа си, който вярва в мен. Посвещавам успеха си на тях – на екипа, на спонсорите, на лекарите. Исках също да привлека внимание към една друга инициатива, която ми предстои – преплуването на Черно море. Тя трябваше да се осъществи през есента на тази година, но заради войната в Украйна се отложи. Каузата е „За чисто Черно море“. Ще вземем проби, за да се установи замърсяването на водите с пластмаса. Дано след 71-часовия плувен маратон повече хора са започнали да вярват в мен и по-лесно да успеем да намерим спонсори.
- Чувствате ли се подготвен за преплуването на Черно море?
- Разстоянието в Черно море вече съм го изминал в тренировки поне един път и половина. По-лесно ще е от маратона, защото ще имам възможност да спя, да почивам, да се възстановявам. Притесненията ми са, че все по-трудно се намират спонсори. Само яхтата, която ще ме придружава, струва към 75-90 хиляди евро. Надявам се да ми я дадат по-евтино. Отделно за подготовката ми са необходими средства, за екипа ми също.
- Смятате ли, че дадохте добър пример?
- Разбира се, не само на младите, а и на възрастните хора. Мисля си, че проблемът често не е в младите, а във възрастните. Те трябва да се учат от младите, защото са по-нахъсани, пробват, опитват, докато се получи.
- Поздравиха ли ви наши изявени плувци?
- Не съм получил поздравления. Не знам коя е причината, но не ме харесват. Аз нищо лошо не съм направил. Не се опитвам да бъда по-бърз от тях, нито да подобрявам рекордите им, не съм срещу тях. Не съм перфектен и имам своите недостатъци, но се опитвам да подобрявам себе си и да правя добро. Целта ми никога не са били рекордите, а да обединя хората. Искам младите да са по-надъхани в преследването на мечтите си, да бъдат по-добри един към друг, да вярват в спорта.
В социалните мрежи ме хейтиха, че община Русе ми е отпуснала 3000 лева за плувния маратон. Моля ви, езерото е свободно, вървете и плувайте 72 часа, аз лично ще ви платя 3000 лева! Благодарен съм на ветераните плувци, че ме подкрепиха.
- А как е любовта?
- Супер е. Имам приятелка, която е до мен в начинанията ми. Беше, естествено, на езерото. И тя се притесняваше както всички мои близки. Горда е с мен.
- Брат ви Валентин е специален човек в живота ви. Какво му дължите?
- Той е в сърцето ми. Винаги ме е подкрепял, а освен това е и отговорник на екипа ми. Брат ми е една от причините да не се отказвам. Дължа му много. Когато влязох във водата с травмата, му казах, че ще успея.
- Ако трябва да дадете кратко определение за себе си, какво е то?
- Несломим мечтател. Теодор Цветков е човек, който отказва да се предаде. Никой не успя да сломи мечтите ми за тези пет години. Теодор Цветков е човек, който следва мечтите си. Имам още много в списъка и те ще се осъществят.
Това е той:
Роден е на 20 декември 1994 г. в Русе
Има брат близнак Валентин
Завършил е Спортното училище „Майор Атанас Узунов“ в родния си град
Има бакалавърска степен по аграрно инженерство в Русенския университет „Ангел Кънчев“
Предстои му завършване на магистратура в специалността „Управление на институциите за социална работа“ в Софийския университет „Климент Охридски“
Работи в Превантивно-информационния център към Общинския съвет по наркотични вещества в Русе
През 2018 г. стана носител на Гинес рекорд за плуване с една ръка на 10-километрово разстояние за време от 5 часа и 13 минути
Зад гърба си има множество благотворителни плувни инициативи в подкрепа на различни каузи
Многократен победител в Богоявленския ритуал по хвърлянето на кръста
Жанета Йорданова
