На 10 май зрителите в Античния театър в Пловдив ще се насладят на истинска магия – спектакъла на лед „Ромео и Жулиета“. Режисьор и хореограф на представлението, невиждано досега на Балканите, е треньорката на националния отбор по фигурно пързаляне Ина Лутай, а голямата звезда – Александра Фейгин, която миналия месец стана първата българка, която ще участва на две олимпиади при жените индивидуално. Гостуват също така шампионите на Италия, Швеция и Испания, както и световноизвестни фигуристи. Специално участие ще има на премиер-солист от Imperial Ice Stars – Лондон, на циркови артисти на лед с акробатика. Костюмите с над 30 хиляди кристала „Сваровски“ са изцяло ръчно изработени. Спектаклите на Лутай вече обраха овациите на пълни зали в Скопие, Тирана и Подгорица. Ето какво каза специално за „Телеграф“ 22-годишната Фейгин.
- Александра, с какви емоции се връщате към световното в Бостън?
- Завинаги ще помня емоцията, която изпитах, когато най-накрая сбъднах голямата си мечта – да прославя България и да спечеля втора олимпийска квота. Даже когато хореографът ми казваше, че съм се класирала за волната програма, а после и за игрите, не можех да му повярвам. Това е така, защото 4 години постоянно тренирах с мисъл за олимпиадата, а през целия последен сезон усещах напрежение. Когато излязох на световния лед, цялото напрежение изчезна, освободих се и се наслаждавах на програмите си. Публиката също ми помогна, залата беше пълна през всичките дни и подкрепяха всеки един спортист. Благодарна съм и на федерацията по кънки, както и на Министерството на спорта, които ме пратиха на много скъп лагер във Франция през лятото, а после наеха най-добрия хореограф в света Беноа Ришо, което много ме бутна напред в развитието ми.
- Какво ви костваше този успех – само през последните месеци ви измъчваха две контузии?
- През лятото ми се извади капачката на коляното, точно когато дойде Ришо. Съответно пропуснах два месеца усилена подготовка, но слава богу не се стигна до операция. Наложи се бързо да вляза в ритъм, което е допълнителен стрес и усилие. Възстанових се, но преди европейското започна да ми се възпалява пръстът на крака. Оставаха 10 дни до заминаването, а не можех да си обуя кънката, дори маратонка, ходех боса. Наложи се да пропусна няколко дни тренировки, за да се възстановя поне малко. До ден днешен пръстът ми не се оправя, усещам болка, но това няма как да ме спре, за да стигна мечтата си.
- Най-вероятната причина за тази травма са ниските температури, при които тренирате в Зимния дворец, особено през зимните месеци, нали?
- Мисля, че да, защото при всяка тренировка пръстите ми изтръпват до такова състояние, че когато си събуя кънката, са бели. През цялата тренировка не си усещам стъпалото, което, колкото и да е обездвижено, трябва да чувства всичко. Заради това, че ми е изтръпвал кракът, не съм усетила как е натискал кънката и се е стигнало до възпаление. Когато в края на сезона смених кънката, стана по-добре, защото преди това губех концентрация, мислейки за болката, а не за тренировката.
- На колко градуса тренирахте?
- И на минусови градуси, не съм вадила термометъра, но е било изключително студено и неблагоприятно, щом се стига вече до контузии. За олимпиадата пак ще се готвя при тези условия, защото на някой лагер мога да отида в чужбина, но не и да проведа там цялата подготовка. Това би била огромна сума. А и, честно казано, аз съм свикнала, толкова години се калявам... Не бих казала, че не усещам студа, напротив – всичко усещам, и това доста ми пречи на мотивацията. Ставам сутрин, цялото тяло ме боли и си казвам: „Ох, сега пак цял ден трябва да мръзна.“ На самата тренировка, когато мускулатурата ми въобще не е загрята, си вкарвам допълнително напрежение. Заниманието минава трудно, допускам грешки. Просто отивам на скок и не си усещам тялото, което, колкото и да се опитвам, не ми позволява, защото е изстинало.
- Какво ви даваше допълнителна сила, за да издържите?
- Аз съм страшно борбен човек и оттам вече идва, когато нямаш мотивация, но имаш дисциплина. Като войник съм – отивам и си върша работа. Колкото и да ми е трудно, такъв ми е пътят явно на кариерата. Не го определям аз. Не бих казала, че нещо ще ме спре, даже през контузии минавам и продължавам.
- Как се стигна до травмата на коляното?
- На тренировка през лятото. Имахме почивка преди лагера и когато той започна, тренирах полека. Тогава обаче пристигна Ришо и много ме натисна – по 6-7 часа изкарвах на лед, а за спортист, който не е във форма, това е много травмоопасно и дотам се стигна. Просто трябваше да кажа, че съм преуморена и ми трябва малко почивка. Но аз бях толкова въодушевена, че най-добрият хореограф идва специално за мен, че дори не съм си и помисляла да кажа, че съм изтощена. Ина и Андрей се свързаха с него на предишното световно и той веднага се съгласи с радост да работим заедно. Следял ме е през годините, че имам голям потенциал, който мога да развия, стига да получа правилната помощ. А после ме видя и на живо как тренирам.
- Много ли се променихте като човек и състезател от предишната олимпиада?
- Със сигурност израснах психически и като настройка. Но тогава ми беше една идея по-лесно, защото сега прекалено се задълбочавам във всяка една мисъл, това понякога пречи. Щом успях за втори път да взема квота, вървя на прав път. Вече изпробвах олимпийския лед в Милано през февруари, където бях само една от 12-те поканени.
- Коя ви е най-голямата опора?
- Моите треньори, тъй като ние прекарваме цялото си време заедно, минаваме заедно през всички етапи на подготовка и през лошите моменти. Когато не се чувствам добре, те се опитват да ми бъдат и психолози. В живота също винаги ми дават съвети и ми помагат, ако имам нужда. Биологичното ми семейство не е при мен, аз живея сама от 3 години, така че те са ми най-близките хора.
- Ина разказа, че се е вдъхновила да направи нещо в Античния театър, след като е гледала сестра си Албена Денкова в „Арена ди Верона“ преди 4 г. За вас сцената в Пловдив сигурно ще е най-красивата, на която сте се пързаляли?
- Така е. Аз самата досега не съм гледала такъв тип шоу на открито. Ще е супер преживяване, а ние много се стараем, защото все пак излизаме пред българска публика. Искаме да покажем най-красивото от фигурното пързаляне, да увлечем повече деца да спортуват и да посещават такива спектакли. Защото това шоу не е само спорт, а и изкуство. Всеки знае трагичната история на Ромео и Жулиета, като ние се опитваме да се доближим максимално до нея. Аз изпълнявам ролята на синьора Капулети, защото самата музика много ми допадна. По-динамична е и мога да използвам моите трикове на леда, които обичам да правя.
- На 6 май ще играете „Лебедово езеро на лед“ в Тирана – няма ли да има почивка за вас?
- В момента сутрин тренирам за техника, а следобед за спектаклите. В първите две седмици на юни ще се включа в международен лагер в Кранево с великия Алексей Мишин, треньора на моя наставник Андрей Лутай. После задължително ще си почина, защото иначе през следващия сезон ще се умира.
- След „Игри на волята“ получавали ли сте предложения за други риалити формати?
- Поканиха ме за кастинг битка пак в „Игри на волята“, но отказах, защото тъкмо ми се беше извадило коляното. А и цялото ми внимание е съсредоточено върху най-важното риалити – олимпиадата (смее се).
- Ще се откажете ли след нея?
- Много зависи как физически се чувствам, контузиите не са никак малко. На този етап гледам да не се фокусирам върху края на кариерата си.
- Какво ви прави щастлива?
- Да мога да реализирам всичките си цели и мечти, да съм здрава. И също да имам близки хора, на които мога да разчитам, защото това не е лесно в днешно време.
Ина Лутай: Тя е мечта за всеки треньор
Ина и съпругът й Андрей Лутай бяха най-щастливите хора след световното в Бостън, на което тяхната възпитаничка завърши 21-ва и отива на игрите в Милано/Кортина, след като дебютира на тези в Пекин.
„Александра направи един невероятен сезон, а тази година световното беше много трудно – подчерта Ина. – Най-ценното й качество е, че каквото и да се е случило, тя успява да събере в точния момент и показва най-доброто от себе си. Да можеш да разчиташ на състезателя си и той да гони целите си докрай, е мечта за всеки треньор. А Саша трябваше да съчетава тренировките и участията по турнири с пътувания при Беноа Ришо. За догодина ще сменим и двете програми, но подбираме много внимателно музики, които да пасват на нейния темперамент и движения. Добрата новина е, че Ришо остава в екипа. Преди да впрегнем всичките си сили за олимпиадата, решихме, че най-подходящият завършек на такъв сезон е да представим спектакъла си в България. В него състезателите ни влизат в коренно различно амплоа, участват всички – от 7-годишните до Фейгин. Солист на Лондонския балет ще бъде Ромео, а Кристина Григорова е Жулиета. Невероятна чест е да мога да покажа проекта си в Античния театър, макар че организацията граничи с лудост.“
Таня Манова
