О снователят на „Майкрософт“ Бил Гейтс се интересува от закупуване на имоти в Гърция, съобщава вестник „Вима”. Гейтс проявил интерес да купи имот на Миконос, както и цял архипелаг от малки островчета, известни като гръцките Малдиви.
Медията съобщава, че Гейтс се решил на имотните инвестиции след скорошния си престой на остров Миконос и обмислял да купи част от комплекса „Петалиои“ (Petalioi) между Мармари, Евия и Рафина. Областта е известна с богатата си история и още по-богати собственици на местни имоти. Тя има обща площ от 22,5 кв. км и се състои от 10 острова и островчета, които административно принадлежат на община Каристос. През вековете собствеността е преминавала от гърци към турци и обратно. В началото на XIX век гръцката държава дава островната група на руския император Николай Първи като благодарност за помощта на Русия в освобождаването на Гърция. През 1867 г. наследникът на Николай I - Александър II, подарява островната група на Олга Константиновна по повод сватбата й с гръцкия крал Георгиос I, който по-късно продава островите на гръцки корабособственик.
Изглежда, че Гейтс се е влюбил в Гърция след посещенията му, свързани с неговия бизнес. Миналата седмица той е бил поканен в Гърция от главния изпълнителен директор на “Файзер“ Алберт Бурла, който има гръцки корени. „Майкрософт“ е заявил планове за значителна инвестиция в Гърция, където иска да изгради голям център за данни за поддръжка на облачни услуги, насочени към клиенти на платформата Microsoft Azure.
Инфраструктурата на този център за данни ще бъде изградена в три различни области в Атика, които ще бъдат свързани помежду си и ще имат покритие в по-широкия регион на Югоизточна Европа. Мегаинвестицията ще заработи напълно след две-три години.
Слабостта на Гейтс към Гърция не е от вчера. Първоначално той пристига в страната през 2008 г., за да открие иновационния център на „Майкрософт“ в Атина.
По време на посещението си в Давос гръцкият премиер Кириакос Мицотакис се срещна с председателя на борда и главен изпълнителен директор на компанията Сатя Надела и президента й Брад Смит в рамките на работата на Световния икономически форум. На срещата те обсъдиха значителния напредък, постигнат в дигитализацията на държавните и обществените услуги в Гърция през последните три години. Премиерът е представил на Надела и Смит бързото развитие на технологичния сектор в Гърция, динамиката на стартиращите фирми, които привличат силен инвестиционен интерес от чужбина и комплексното стратегическо предимство, което предлага географското положение на Гърция, висококвалифицираната работна ръка и свързаността с целия регион.
Мицотакис е подчертал, че Гърция е пионер на цифровия сертификат за ваксинация в ЕС и организирането на напълно цифрова кампания за ваксинация. На срещата е бил обсъден и напредъкът в изпълнението на инвестицията на „Майкрософт“ за създаване на хъб с три центъра за данни в Атика.
Общият размер на инвестициите от „Майкрософт“ се очаква да надхвърли един милиард долара. Центровете за данни ще бъдат разположени в Спарта. Очаква се да бъдат открити хиляди нови работни места през следващите десет години.
Центровете за данни се използват за съхраняване, обработка и споделяне на големи количества информация с потребителите, докато облачните изчисления се отнасят до предоставянето на изчислителни ресурси през интернет. Автоматизираните процеси позволяват на системите да достигнат до потребителите, за да осигурят разнообразие от услуги и гъвкавост на връзката.
„Майкрософт“ работи в Гърция от 1992 г. Компанията поддържа около 200 центъра за данни в 34 страни. Microsoft Cloud вече обслужва поне един милиард клиенти и 20 милиона компании по целия свят.
Според наблюдатели инвестицията в изолираните острови има поне още една цел. Гейтс се готви за възможна нова пандемия. Той предупреди, че пандемията Ковид-19 далеч не е приключила, като каза, че може да има вариант, който е „още по-заразен и дори по-фатален“. „Още не сме видели всичко“, каза той в едно от последните си интервюта пред „Файненшъл таймс“. Въпреки че не искал да бъде „глас на обреченост и мрак“, той споделя, че рискът от появата на по-вирулентен вариант е „много над 5 на сто“.
Той настоява за създаването на екип от международни експерти, вариращи от епидемиолози до програмисти, за да се идентифицират заплахите и да се подобри международната координация. „Струва ми се нереално, но не можем да не вземем на сериозно тази вероятност и да не направим тези инвестиции в името на гражданите на света“, казва той.
