- Доц. Минчев, с вас сме говорили през годините, че предстои война, че тя чука на вратата. Това сега е реалност, но колко очевидно беше, че Путин ще нападне Украйна и имаше ли предпоставки това да се случи?
Нападението на Украйна съвсем не беше очевидно в такъв мащаб, който наблюдаваме към момента. Очакваше се да се активизират военните действия в Източна Украйна, около Донецк и Луганск, като възможно беше да се развие сценарий подобен на този наблюдаван в Крим. А именно – обявяване на автономия на област от Украйна в рамките на РФ. Въпреки това обаче, в държавите членки на НАТО бяха разглеждани варианти за подобна инвазия на срещата на високо равнище в Рига в края на есента на 2021. Основната причина за инвазията, най-вероятно се крие в лошите икономически показатели в цял свят причинени от пандемията с COVID-19, която засегна и Европа, и Руската Федерация. Тази ситуация естествено нагнетява напрежението в една голяма страна като Русия, и естествен ход за сплотяване на нацията бе една военна операция. Същевременно тук катализатор са и украинските заявки за присъединяване към НАТО. Така усложнената обстановка, естествено доведе до ескалация на геополитическото напрежение. Тук трябва да се отбележат и широко огласяваните планове за разширение на Алианса на изток, които изобщо не допадат на Русия. Не случайно преди самото стартиране на войната имаше деклариране на неизпълними условия в преговорите между Русия и САЩ, представени в писмена форма. Тук ролята на някои европейски страни като Франция да успокоят ситуацията трябва да бъдат отбелязани като значими.
- Наистина ли е изненада, че Русия нахлу в цяла Украйна, а не само в Донецк и Луганск?
Не мисля, че нахлуването в Донецк и Луганск бяха неочаквани. Разгръщането обаче на пълномащабна операция на територията на Украйна, категорично не беше очаквано с такава скорост и обхват. Използването на високоточни оръжия и кибератаки, като елемент на съвременната 5D война (включваща: суша, въздух, вода, космос и киберпространство), беше малко изненадващо, предвид високата себестойност на този вид операции. По-скоро, се очакваше сухопътна операция в областта на Източна Украйна, с частична въздушна поддръжка. Очевидно отговорът на Украинските въоръжени сили и реакцията на народа, подразни РФ и Президента Путин реши да разшири операцията в крачка.
- Докъде може да стигне?
Това вече е труден за прогнозиране момент предвид голямата динамика на военните действия към момента. Що се отнася до територията на Украйна, ясно е че ще се развръщат въоръжени сили, с цел покриване на цялата територия на страната. Съществен момент при това е изпращането на специални сили от Чечня, които дори и в момента да търпят загуби са много калени и религиозно мотивирани. Тук мисля, че областите в Украйна, от които бяха изгонени някогашните татари са един от мотивите за включването на чеченците. В геополитически план, ситуацията може да ескалира, предвид, желанието на РФ за връщане на НАТО в границите, преди присъединяването на страните от Източна Европа. Друг момент е възможността за използване на термобарични оръжия или дори химически, които са изключително опасни за цивилните граждани. Евентуални заявки за използване на част от ядрения арсенал на РФ, звучат към момента по-скоро с възпиращ характер, но ако ситуацията ескалира неконтролируемо при непостигане на консенсус в предстоящи преговори между Украйна и РФ не могат да бъдат изключени. За момента се наблюдават и множество атаки в киберпространството, свързани с блокиране на информационни сайтове, дезинформация през социалните мрежи и медии, както и периодично блокиране на мобилните комуникации и Интернет достъп. Трябва да отбележим и ролята на страните от ЕС и САЩ, които се противопоставят на ситуацията и изпращат военно-хуманитарна помощ. Важно е и включването на Беларус. Тези факти са доста тревожни предвид нежеланието за правене на взаимни отстъпки и избягването на реални преговори под различен претекст.
- Само Украйна ли е целта? Няма ли нещо друго предвид Путин с тази инвазия?
Ако погледнем глобално, трябва да отбележим, че развитието на войната в Украйна може да стане по няколко сценария, а именно: (1) да се ограничи със сключване на мир и обявяване на автономни области Донецк и Луганск в Източна Украйна. Този вариант е най-благоприятен, тъй като ще бъдат ограничени загубите в жива сила и хуманитарната катастрофа от една по-продължителна война. Предвид ескалацията на ситуацията, обаче, вариант (2) за разширяване на войната в Европа с елементи около Тайван, Куба и дори Япония, при по-активно включване на съпротива от страна на Украйна, с подкрепа на коалиция около САЩ и НАТО също става възможен при по-продължителен конфликт. Тук има реална опасност за създаване на нов световен геополитически ред. Трябва да се отбележи, че САЩ и в частност Президента Байдън, както и лидерите в ЕС, очаквано се стремят към момента да предотвратят подобно развитие на ситуацията. Разбира се в един по-реален (3) вариант ще се търси компромисно решение, което обаче ще стане за сметка на обтегната икономическа и военна обстановка от двустранни санкции, което ще доведе до отложена ескалация, породена от банковите ограничения, борсови кризи, информационната война и икономическите загуби от повишаване цените на горивата, най-вече в Европа.
- Каква ще бъде ролята на другите държави?
В решаването на конфликта ролята на другите държави от Г20 с регионални акценти от Турция, Румъния и Полша и водещо присъствие на САЩ, Китай, Индия, Бразилия, ОАЕ, които да ограничат една негативна ескалация на войната в световен мащаб е значителна. Интересна е идеята за включване на Израел като медиатор в процеса на преговори, но към момента едва ли ще бъде използвана активно. Те са по силни в сферата на разузнаването, кибероръжията и технологии за борба с тероризма. В тази връзка трябва да се отбележи ограничаването на корабоплаването в Черно Море от страна на Турция, като страна член на НАТО, което има съществен възпиращ ефект за продължаването на военните действия по море. Възможно е да се засили и ролята на Северна Корея като рисков участник по отношение на Япония и Южна Корея, каквито видими демонстрации наблюдаваме, както и недоизяснените позиции на страни от БРИКС, които могат да катализират едно евентуално двуполюсно разделение на света.
- Ако президента Путин натисне червеното копче какво следва?
Този сценарий трябва да се разглежда като (4) и най-апокалиптичен, защото ще загинат много цивилни, като дългосрочните негативни последствия ще продължат с десетилетия. Нека не забравяме че Чернобилската авария преди 36 години се случи именно в Украйна. Големият въпрос е кой би натиснал копчето? Дали говорим за съзнателно започване на ядрена война или задкулисното й стартиране, чрез интервенция от друг терористичен тип и използване на консервираните радиационни струпвания и отпадъци в Украйна, от други атомни реактори или тези в Чернобилската АЕЦ е съвсем друга тема. Страната има 15 атомни реактора и в този контекст е изключително уязвима. Що се отнася до въпроса, какво следва от една ядрена война – краткия отговор е „глобален рестарт“ и създаване на нова лимитирана цивилизация, която ще живее дълго време под земята. Силно се надявам че няма да станем свидетели на подобна ескалация на конфликта в Украйна, защото поне в Европа и на Балканите никой няма да спечели от това.
- Какво следва за нас в България от тази криза?
Ситуацията у нас съвсем не е спокойна, защото от една страна цените на горивата растат, а от друга икономиката ни е изтощена от пандемията. Така това ще генерира, естествена инфлация и дори при най-благоприятния сценарий, нещата няма да са никак лесни. От друга страна, геостратегическата ни ориентация прави труден баланса между евро-атлантическата ни ориентация в директна конфронтация с РФ. В по-близко бъдеще можем да очакваме политическа криза около възможни напрежения в управляващата коалиция, бежанска вълна от Украйна и включването ни в нови военно-хуманитарни мисии за подпомагане на украинския народ. Тук обаче не трябва да забравяме и активирането на силите за бързо реагиране на НАТО, както и нашите съюзнически ангажименти към ЕС и НАТО, които естествено ще напрегнат обстановката и ще ни включат активно във войната при неуспех на преговорите между Русия и Украйна. Вече наблюдаваме планирани загуби в туризма, но едва ли то ще е основния проблем. Теоретично съществува и възможност за окупация в черноморската зона, посредством хибридни похвати. Лошото е, че не виждам лесен и бърз изход от създалата се нова реалност без консенсусна подкрепа, която в момента изобщо не се наблюдава, а дори напротив - има видими предпоставки за разрастване на войната в Европа и по света.
- Каква е прогнозата ви за бъдещето на света в следващите десет години?
С вас обикновено си говорим за технологично бъдеще, където идеите за минимален базов доход и високоразвита цивилизация с модерно образование и здравеопазване са съвсем естествени. За съжаление обаче това бъдеще след пандемията и назряващата икономическа и военна криза става все по-утопично поне за нашата част от света. Традиционно в началото на всеки нов век има войни за преразпределение на сферите на влияние и очакванията за тях на редица анализатори вече започват да се сбъдват. Надявам се все пак, технологиите да помогнат за запазване на хората и прогнозите за ограничения в ресурсите, представени от Римския Клуб през 70-те години на 20 век, широко афиширани от Световния икономически форум и днес, да бъдат ограничени. Дори и с цената на една война в Европа, която обаче да не продължи дълго. Това е важно и предвид неотменимите климатични промени, които ще се отразят на недостига на храна и вода в някои области на света. Неминуемо това ще доведе до нови противопоставяния и войни за ресурси, като естествено продължение на настоящата война в Украйна. Досегашните войни за контрол върху фосилните горива, адресираща най-вече Близкия Изток и по-настоящем Европа ще са само част от проблема на геополитическата карта на света. Все пак нека си пожелаем един по-мирен свят, за новите поколения на дигиталното бъдеще, което да не бъде дистопия след ядрен апокалипсис в пост-информационната ера.
Това е той:
Роден е в Бургас
Има докторат по кибернетика и роботика от БАН, където е доцент по автоматика и управление
Гост-професор по проблемите на сигурността и киберсигурността у нас и в чужбина
От 2005 г. работи в сферата на сигурността в редица проекти, финансирани от правителството, ЕС, НАТО, САЩ и неправителствения сектор. От 2007 г. ръководи академичен изследователски център в сферата на приложното използване на моделирането, симулациите и операционния анализ за целите на гражданско-военната сигурност
Президент и основател (от 2017 г.) на експертен форум по въпросите на сигурността на бъдещето Secure Digital Future 21, с участието на над шейсет държави от цял свят. Водещ експерт в сферата на киберсигурността, признат в ЕС и НАТО
Емил Спахийски
