- Иван, на 9 юни „Приказката P.I.F.“ продължава на сцената на Joy Station. Този път ще пеете в градината отвън, под звездите, където е Димо. Разкажете ни малко повече за предстоящия концерт.
- Концертът, който ще направим на 9 юни, е по-различен. Той ще бъде акустичен, затова и ще го направим под открито небе в градината, за да е по-интимно. „Приказката P.I.F.“ я изпълняваме в концертен вариант по принцип, имаме мултимедия, а отскоро включваме и един Арлекин. Тази кукла постоянно се появява на сцената, тя открива и закрива концертите. Но сега нямаме възможност да го направим това на външната сцена и затова решихме да е по-различно и да е по-интересно. Още Димо докато беше с нас, винаги сме държали P.I.F. да има акустична програма. Ние самите песни така ги измисляхме. Първо акустично и след това сме ги правили в по-твърдите варианти и други аранжименти.
Мислим, че ще е подходящо за случая. Акустичните изпълнения са много по-голямо предизвикателство. При тях погледът е съвсем различен.
- Заедно с вас на сцената ще се изявят Ерсин от Jeremy? и Влади Михайлов. Как се вписват техните гласове в звученето на бандата?
- Ерсин и Влади ще се присъединят към нас този път. С тях вече сме направили доста концерти заедно и са запознати много добре с репертоара ни. Много добре ни се получават нещата и техните гласове са перфектни за нашия акустичен концерт. Не сме правили досега такъв вариант. За първи път ще е и предполагам, че ще бъде много ефектно. Както знаете, всеки път сме с различни вокалисти. Много благодарим на всички, които ни подкрепят!
- Димо е незаменим и такъв ще остане завинаги. Ще продължите ли да се изявявате с гост изпълнители, или все пак ще търсите нов вокал? Как ви възприема публиката?
- Димо е незаменим. Затова и нашата идея е да имаме различни вокалисти, а не да имаме конкретен певец. Ние Димо не искаме да го заменяме, а просто искаме да си пеем парчетата с приятелите ни. Както и се случва. Мисля, че хората го виждат това нещо и не търсят сравнения с Димо. Това не е целта, а емоцията и парчетата са важни.
- А самите гост изпълнители как се чувстват с вас на сцената?
- Всички доста се отпуснаха вече. Знаем, че и те имат собствен голям репертоар и затова им помагаме и слагаме и аутокюта на сцената с текстовете. В началото много се притесняваха. Това е голямо предизвикателство и отговорност. Колкото и да си врял и кипял на сцена, това е доста по-различно. За изминалата една година нещата се пречупиха. Сработихме се, което е много важно за нас като музиканти. Много от тях свирят, не само пеят. Ерсин и Влади се сменят непрекъснато на акустичната и електрическата китара. И след всеки път става все по-хубаво.
- При предишното ни интервю преди година споделихте, че все още не вярвате, че Димо си е отишъл. Приехте ли вече тази мисъл?
- Не! Същото ми е! Постоянно и във Фейсбук ми изникват снимки и спомени с него... Направо се стряскам. Не знам дали може да мине някога. Може да ме попитате отново след една година. Хората казват, че времето уж лекува. Може би е минало малко време. Не знам... Нереално ми е и продължава да ми е такова. Имам чувството, че всеки момент ще ми се обади и ще ходим на репетиции, да свирим и да правим парчета.
- Тази година празнуваме 30 г. от създаването на P.I.F. Ще осъществите ли идеята си за концерт с всички музиканти, минали през бандата през годините?
- Не сме се отказали от идеята и ще я осъществим. Не знам дали ще успеем да го осъществим, защото изисква голяма подготовка. Може би ще остане за догодина, защото трябва да е по-мащабно. Мислим наистина да поканим всички, които са минали през групата. Това са десетки музиканти. И да изсвирим заедно парчетата ни. Замисляме го усилено! Няма точна дата, но е на дневен ред.
- Продължава ли приятелството и сътрудничеството ви с Люба – жената до Димо?
- Разбира се. Постоянно се чуваме и виждаме, подкрепяме се. Нашето студио е в техния блок. Децата всеки ден са на площадката и се виждаме. Не мога да кажа, че Люба е добре, не е добре. Но сме заедно и правим много проекти. В момента с нея правим мюзикъл „Малкият принц“, подкрепен от Национален фонд „Култура“. Намерихме записи, на които Димо е записвал дикторски глас и песни към едно представление на „Малкият принц“. Ние ги използваме в нашия мюзикъл. Поканихме и двама актьори, които играят. Представлението е около 40 мин, като радиопиеса е. Дикторският глас и песните са на Димо, изсвирени са от него на акустична китара. Любопитното е, че те са част от песни на P.I.F. по аранжимент, направен от Димо. Ние сложихме наши инструменти и направихме проекта. Люба е негов продуцент. Продължаваме да работим. Всичко е за Димо, той е на записа. И все едно си е тук.
- Мина повече от година, откакто Димо не е с нас, а сякаш наистина хората не могат да го осъзнаят и приемат.
- Да, много е странно. Но и много яко, защото в повечето случаи за година и половина нещата отшумяват, но забелязвам обаче у хората, че не могат да го приемат. Сякаш не вярват. Гледам реакциите на публиката по време на нашите концерти. У тях витае любовта за Димо, нищо че него го няма, той все пак успява да обедини хората.
- А какво смятате за превъплъщението на Дарин Ангелов в образа на Димо на сцената на „Като две капки вода“ по NOVA?
- Това беше много емоционален момент. Не очаквах. Беше много въздействащо. Получи се много емоционално и силно. Това също е уважение към Димо. Благодарим на Капките! Самият Магърдич се качи на сцената и с Етиен и Геро се правиха, че свирят. Иначе балетът го прави, но искаха да убият всяка бутафория. Оцених, че го направиха по този начин. И Дарин подходи с уважение. Да не бъде смешно, а да бъде това, което се случи. Да се усети голямата любов към Димо. Благодарим за отношението, защото както казах по-горе – с времето се отмиват нещата и хората забравят. Но ето – Димо продължава да живее в сърцата на хората.
- P.I.F. 6, албумът, който издадохте миналата година, e номиниран за албум на годината на наградите на БГ Радио и за БГ Група. Как се отнасяше Димо към наградите? А вие?
- За мен музиката не е състезание. Но ще се радвам точно този албум да стигне до повече хора, защото това беше албумът на Димо. Той си даде душата за него, толкова беше отдаден. Ние много по-пасивни бяхме, оставихме го да го изживее. Той винаги ни е карал да правим някакви неща, но този път го оставихме той сам да го направи. Усетихме, че това е неговото. Албумът си заслужава, въпреки че е малко по-ъндърграунд. Няма песни като „Колело“ (смее се). Но е друго. Това е P.I.F. в по-истинска светлина – по-сурово и по-истинско.
- Споменахте, че имате много недовършени идеи с Димо. Как върви процесът по осъществяването им?
- Има няколко неща, дори един клип, който с Люба започнаха да снимат заедно. Той е мултипликационен филм (кадри представляват снимки на нарисуван фон, върху който се наслагва прозрачна плака с героите, които се задвижват чрез анимиране). Много е трудно за правене и много гъзарско. Това беше мечтата на Димо и най-вероятно към някой от опусите от последния албум ще направим такова видео. То даже е измислено към точно определено парче. Димо беше направил дори сториборд. Ще го осъществим. Имаме и още няколко дема на парчета, които не сме записали и ще издадем.
- Къде можем да ви гледаме през лятото?
- През лятото имаме много участия на различни места и в различни клубове. На 10 юни ще сме на благотворителния „Шаро фест“ на сцена „Арена София“. На 19 август ще се включим в благотворителен фестивал за монумента Бузлуджа. Ще бъде много интересно. На 29 юли ще свирим на фестивала Neverfest във Варна. На 13 юни ще сме на Античния театър в Пловдив, където ще открием инициативата „Пловдив чете“.
- Защо е важно да се подава ръка на младите в днешно време? Вие самият помагате на Росен Карамфилов и групата му Erase The Poems. Откъде всъщност се зароди вашето приятелство?
- За съжаление нашето приятелство се породи, след като Димо си замина от този свят. Той ме покани да им помогна за парчето, направено по мотиви на неговата поезия. Важно е да се помага на младите. Ние с P.I.F. винаги сме го правили това нещо. Канили сме млади банди като „Парапланер“ да свирят преди нас. Има групи, на които просто да дадеш тласък. Те като имат талант и ще намерят своята аудитория. Ако ги няма тези групи – какво остава? Музиката и като цяло културата като начин на живот и мислене има нужда от млади хора, с талант и свежи идеи. Трябва да има противодействие на чалгата и техния начин на живот. Рокендролът е доста по-различен от салфетките. Затова е подкрепата!
- Ако ви върна назад във времето, когато с Димо навлизахте в света на музиката професионално, на вас кой ви помогна?
- Имаше кой да ни помогне. Ние репетирахме в репетиционната във Варна до Шишковата при Васко (Васил Василев). Той ни беше музикалният баща. Много сме му благодарни. Той ни помагаше с връзките си и ни вкарваше да участваме на различни сцени. Беше и озвучител, а синът му свиреше в една варненска група на име „Луцифер“. Ние им бяхме подгряваща група, а те бяха много известни във Варна и събираха много хора. Свирихме преди тях във Фестивалния и конгресен център във Варна. Хората ни видяха, чуха. Знаеха ни. И тогава беше същото. Трябва да се подкрепяме и да си подаваме ръка.
- Има ли за вас живот извън сцената и музиката?
- Всичко е свързано с музиката. Много странен въпрос. Най-повърхностно е да кажа, че се занимавам и с други неща извън музика. Но реално погледнато тя е навсякъде. Може да те провокира дори от едно почукване да направиш парче. Така ми се е стекъл животът, че постоянно го асоциирам с музика, дори да не съм се занимавал в момента с това. Професионално изкривяване. Аз прекарвам много време в правене и обработване на музика. Няма как.
- За какво мечтаете?
- Мечтая всички хора да се обичат безусловно. Тогава няма да има проблеми. Ако всеки обича ближния си, всичко ще бъде перфектно. Ако обичаш някого, няма да го нараняваш. Всеки ще бъде щастлив. Това, разбира се, е утопия. Но като си пожелаваме, нека да е с големите шепи (смее се).
ТОВА Е ТОЙ:
-Роден е на 23 май 1976 година във Варна
-Учил в IV езикова гимназия "Фредерик Жолио-Кюри" във Варна
-Завършил ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", випуск 1994
-Един от основателите на групата заедно с Димо, китарист от създаването й през 1992-ра до момента
Екатерина Томова
