- Г-н Петков, последният филм с ваше участие е лентата „Смирен“, която е игралният дебют на документалиста Светослав Драганов, която е в кината от февруари. Разкажете ни за героя си Васил и намирате ли допирни точки с него?
Във филма разказваме за два дни от живота на един човек, който аз играя, оставя личния си живот назад, за да хване нещо от един чужд живот и след това има много проблеми.
Аз участвам и извън обсега на камерата, защото героят ми и снима. Имаше неща, които са от мен като човека Христо. Светльо, режисьорът, държеше да не се правя на някой друг. Искаше да присъствам истински във филма, не само аз, а всички, които участвахме. Макар че това, което играя, е доста далеч от мен самия. Присъства един трети човек, който е между мен и героя ми.
- Как ви избраха за ролята?
- С кастинг. Режисьорът ме изчака след едно представление и ме покани на кастинг, макар да не ми спести, че спектакълът, на който е бил, не му е харесал (смее се). Дълго време ме пробва, но накрая ме избра. Беше изключително интересно за мен да снимам в този проект, тъй като Светльо снима по особен начин. Всички, които играят във филма, и не само - целият екип бяха страхотни.
- Вече направихте турне на филма в Америка. Как ви приеха българите отвъд Океана?
- Това турне бе приключение за всички нас, защото никой не беше ходил в САЩ. Имахме една прожекция в Ню Йорк и две в Чикаго. Страшно много ми помогнаха всички, с които се запознах там, защото видях тяхната гледна точка за много неща. И трите пъти бяха пълни залите. Беше добър опит.
- У нас обиколката продължава. Тук как реагират зрителите?
- Ние пътуваме заедно с филма, в колкото и градове да отидем, колкото се може повече от участващите и след това оставаме, говорим с публиката и винаги се получават много приятни беседи. Бяхме във Варна, Плевен, Благоевград. Сега предстоят още две дати в Ботевград и в Габрово, на 20 и 21 април. На 26 пък имаме и в кино „Одеон“ в София. Мога да кажа, че „Смирен“ е доста човешки и истински филм и хората се кефят. Поне това, което чух от публиката, когато си говорехме след прожекциите.
- Успяваме ли да запазим човешкото у себе си?
- Това е една от темите, която също е засегната във филма. Важно е да имаме стремеж към това. Понякога ситуациите, с които човек се сблъсква и които го връхлитат, намаляват шанса човешкото да преобладава в него. Мисля, че всеки трябва да се опитва и да не се поддава на гняв, его и т.н. Да не забравя кои са важните неща в крайна сметка.
- Много хора ги е страх от провала. Вас къде ви притеснява да не се провалите - в личен план или в професионален?
- Имам си своя философия и за живота, и за сцената. Да бъдеш себе си и да използваш доколкото можеш. От Иван Пантелеев съм научил да давам витамин С на героя. Ако на вчерашното представление съм разплакал публиката и е било супер, на другия ден, като изляза, да не мисля за предния ден, който е бил успешен. А да използвам това как се чувствам днес. Ако не ми се плаче, да не плача. Ако не ми се смее, да не се смея. Просто да използвам момента и да го прекарам през героя. Винаги се опитвам това да правя. За мен това е важно не само на сцената да се прави, а и в личния живот. Да е себе си и да не го мери, да не се опитва да бъде нещо или някой заради някоя външна причина. Да бъде искрен със себе си и останалите.
- Говорим за кино, а в театъра в кои постановки могат да ви гледат нашите читатели?
- В „Хъшове“, „Капитал(на) грешка“, „Neодачници“, „Лисичета“, „Нова земя“, „Наблюдателите“ и „Опит за летене“. В Народния театър са всички постановки, в които играя, засега нямам външни представления.
- Можете ли да кажете дали киното или театърът ви е по-голяма тръпка?
-И двете много ги харесвам, те са тотално различни. Не бих ги сложил в една категория. Като две страни на една и съща монета са. Не бих могъл да избера. И двете си имат своя чар и своите трудности. Обичам си ги.
- Преди време някъде видях, че ви е писнало да играете лош, така ли е и има ли роля, за която мечтаете?
- Не ми е омръзнало да играя лоши роли. Всякакви обичам да играя. Това, че има няколко негативни персонажи, не значи нищо. Те са много различни помежду си. Искам да изиграя в театъра Макбет. Наскоро имаше кастинг в театъра с един много известен режисьор и трябваше да изберем между „Макбет“ или „12-а нощ“. Аз избрах „Макбет,“ но монолог, само 5 реда. Беше много интересно, научих много неща. В киното каквото и да ми дадат е интересно.
- Отказвали ли сте роля?
- Отказвал съм в сериали. В киното по-скоро съм бил много близо да играя някакви главни роли. На кастинги много пъти съм бил страшно близо до това да ме изберат, но не се е получило засега. Отказвал съм за сериали, защото е хубаво понякога да кажем не. Когато знаеш кое е добре за теб и за професионалното ти развитие. Струвало ми се е, че не е моментът за това. За финанси не говоря. По принцип трудно човек отказва роли в сериали, защото все пак взима пари. Просто едната роля пак бе негативна, но нямаше никаква дълбочина. Бях просто злобен персонаж и не видях нищо интересно в това.
- Освен на театралната сцена блестите и на тази на любимото шоу за имитации „Като две капки вода“? Как се чувствате там? Намерихте ли приятели сред другите участници?
- Ние много бързо се сближихме и сме си приятели, няма личностно съревнование. Забавляваме се, всеки гледа да си направи нещата максимално професионално. Аз все още се уча. След всеки лайф се научавам все повече и повече какво представлява това чудо да си на сцената и да представиш парче от името на друга личност. Забавлявам се. Всеки път ми е свито сърцето и усещам притеснение. Това в театъра не ми се случва. Просто защото цяла седмица репетираш това парче, пееш си го, Ненчо ми казва някакви неща. Имаш някаква идея в главата си, но в крайна сметка на лайфа се качваш в асансьора и на сцената си сам. Няма го както в театъра да си с колегите си. Някак да се опреш на тях. Каквото е, това е, сам си. Винаги е интересно да имаш различен персонаж.
- Предизвикателство ли са за вас женските образи и мислите ли, че бутонът ще ви отреди пак да обуете токчета?
- Разбира се, мисля, че няма да ми се размине. Поне още 1-2 ще ми се паднат сигурно. Бутонът не е много благосклонен към мен, не ми се падат от най-лесните образи. Винаги по-високи тонове ми дава, но аз се кефя на това предаване, колкото и далеч да е от мен. Важното е да можеш поне малко да се докоснеш до това, което трябва да бъде.
- Може да се похвалите и с премиера тази седмица.
- Да. В Амстердам. Филмът се казва „Черния Лотус“ с режисьор Тодор Чапкънов. Много готин бе по време на снимките. Успях да осъществя контакт с чуждестранните си колеги и определено бе доста интересно.
- В социалните мрежи също сте активен. От около 10 дни наблюдавам, че си правите една поредица от видеа как пеете в колата, като често имате нещо на главата си, а вчера устата ви бе пълна с аспержи. Откъде се роди тази идея за подобни клипове?
- Последният ми клип мисля, че е от най-смешните. Всичко започна спонтанно. Прибирах се от Варна и реших да си заснема клип, докато карам и си слушам музика. Може би два дни след това бях в колата с Лили и бебето и тя ми даде една обелка от банан, за да я изхвърля. И аз я попитах дали не може просто да го оставя на таблото и след това реших да заснема пак клип. Сложих обелката на главата и така. Стана една поредица. Сега от време на време се сещам за нещо, което мога да включа в нея. Синът ми също ми помага за нея, забавно е.
- Видяхме ви и с един памперс на главата?
- Да, на Вито памперса.
- Вие как се справяте с памперсите и отменяте ли половинката си в тези грижи за малкия ви син, който все още няма годинка?
- Лили много ми пести откъм тези задължения. През нощта особено, оставя ме да си спя, не ме занимава много. Аз се опитвам по някакви други начини да се компенсирам, като пазаруването. Малкият става все по-интересен, слънчево дете.
- Големият ви син показва ли вече наклонности към изкуството и театъра?
- Големият ми син е страшен артист. Той е музикален, учи в музикалното училище. Много по-напред е от мен с музиката. Наясно е с ноти, свири на кларинет, на синтезатор, който имаме вкъщи. Много хубаво пее и определено има талант.
- Бихте ли го насърчили да тръгне по вашия път?
- Бих го подкрепил в това, което той си избере и иска да прави. За мен беше важно, че с майка му го записахме в училище, в което се занимава с подобно нещо. Изборът си е негов занапред. Но е важно по време на растежа децата да се занимават с такъв тип неща - изкуство, музика. По-натам той сам ще си реши в какъв свят да живее. Притеснявам се определено, но е хубаво това, което прави сега.
- Какво ще пожелаете на вас и на нашите читатели за празника?
- За празниците пожелавам на всички най-вече здраве, колкото и клиширано да е. Да обичаме хората около себе си.
ТОВА Е ТОЙ:
*Роден е във Варна на 19 януари 1980 г.
*Завършва през 2002 г. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Надежда Сейкова
*Преди това е учил в International School of The Hague, Нидерландия
*От 2011 г. е актьор в Народен театър „Иван Вазов“
*Участва в „Дяволското гърло“, „Под прикритие“, „С река на сърцето“, „Възвишение“, „В сърцето на машината“, „Отдел издирване“ и др.
Елизабет Методиева
