- Г-н Бърнев, разкажете ни как ви поканиха за главната роля в испанско-българската продукция „Васил“, която ще се завърти на голям екран от 27 януари!
- Всичко се случи в рамките на традиционно протичащия процес, за разлика от други филми, в които ме канят, защото се познаваме. Във „Васил“ абсолютно противно на този тип логика ме избраха на кастинг, на който отидох. Бях поканен от Весела Казакова и Мина Милева. Копродуцентите имаха за задача да изберат български артист, който да играе ролята на българския емигрант в тази испанска продукция. Всъщност аз имах да подготвя две сцени на испански, което ме затрудни, тъй като не говоря езика. Общо взето, го запомних като мелодия в главата. Едната беше диалог, а другата беше сцена, в която моят герой разказва история, докато приготвя лозови сърми в един гръцки ресторант. И все пак добре, че не беше, да речем, на немски, с който по мое лично усещане не знам дали щях да се справя и да го науча със замах. Не че с испанския имах идея в началото какво точно казвам и за какво иде реч. Но когато си намерих човека, който да ми запише текста, както трябва да звучи и да ме осветли за смисъла на сцените, нещата започнаха да се подреждат.
- Кой е този човек?
- Това е Павлина Иванова, която ми записа всички реплики, след като ме приеха. Под нейно ръководство аз научих всичко. После тя дойде в Испания и беше до мен през цялото време, стоеше близо до камерата. Всичко, което трябваше да се обсъди, минаваше през нея. Нещата, когато трябва да се случат, просто се случват. Усетих, че за мен е удоволствие да изговарям испанския, лежеше ми просто. Свързах се с този език и съответно не само с езика, а и с изказа на самия герой. По време на кастинга в България бяха дошли самата режисьорка и продуцентка, за разлика от много други случаи, когато кастинга провеждат хора, които нямат общо с филма, а хората, които имат общо, след това гледат на видео кандидатите. Искам да кажа, че присъствието им там е много уважително към нас. Отношението им е много професионално. Смятам, че тази работа трябва да се усети на място. Да се свържеш с човека, както аз с тях, така и те с мен що за актьор и човек съм. Дали съм възприел нещо различно от задачите, които ми дават. Преди мен за ролята са се явили около 10 човека, които са изключително добри актьори, с много големи постижения, опит и път в професията. Но аз имах усещането, така наречената интуиция, че ще ми се получат нещата.
- Какво ви казаха режисьорката и продуцентката след кастинга – защо са ви избрали?
- По техните думи разбрах, че те въобще не са си представяли такъв тип актьор като мен. И аз не знам какво са си представяли, но доста са се изненадали в момента, в който съм се появил аз. Отвътре нещо им е казало, че може нещо интересно да излезе. Може да си представите - едни испанци, за които нищо не значи нашата страна и имат някакви повърхностни познания и представи за българите като цяло. И, от друга страна, аз, който определено не съм точният типаж за този регион. Това означава, че щом ти правиш такъв избор, съответно ти провокираш и себе си като режисьор. Поемаш отговорност към това, което си написал и съответно искаш да разкажеш. Това те провокира ти да започнеш да го прекрояваш така, че формулата все пак да излезе вярна. Затова като мой партньор и антагонист във филма избират съответно Карра Елехалде, изключителен актьор, и особено като сме един до друг, много интересен контрапункт на мен. Дори и без думи и на пръв поглед нищо да не се случва между нас. И затова има доста сцени, в които сме и двамата в кадър, без да си говорим.
- Разкажете ни за работата с Карра!
- С него страшно си паснахме и по чувството за хумор, и по вкус. Същевременно сме и страшно различни. И възрастово, и визуално. Малко бяло и черно e положението. Аз съм светъл, бял, той е по-тъмен. Истински представител на баските. Гореща кръв, силно обича и много бързо кипва. Чудесен е. Т.е. това е много интересен избор на режисьорката и продуцентката. А и аз слагам себе си под риск, напрежение и от тук нататък вече до снимките си казваш така: Аз трябва и да свърша някаква работа, освен че те са ме харесали като актьор, сега започва трудното. Всъщност тази история наистина се е случила с бащата на режисьорката Авелина Прат, който приема в дома си български емигрант и след това, вдъхновена от тази случка, Авелина пише историята на Васил и трудното беше не само да се доближа максимално до Васил и просто да премина по неговите стъпки, както си е в сценария, но и да вложа себе си по много деликатен начин, за да бъде автентичен героят, жив и спонтанен, да не стои като измислен герой. Да е любопитно на зрителя да го наблюдава как размества другите, какво прави с тях, как ги променя. И въпреки тази “интуиция” за тази история, този герой и дори, че ми е приятно да говоря този език, макар и да не го знам, веднага дойде следващата разочароваща стъпка и новина за ковида и снимките се отложиха. После си казах, ето пак жестокия късмет дойде при мен отново. Знаем как всичко беше буквално замряло, особено през първите три месеца, през които не знаехме какво точно се случва, но в един момент, за разлика от театрите, при киното започна раздвижване и в кинопроизводството намериха начин да си продължат работата, защото това са страхотни пари, гласувани отпреди, които трябва да се оползотворят, екипи, срокове и куп други неща. И след като премина първата вълна, относно нашия проект започна да се говори за втори шанс. И аз си отдъхнах. Казах си, че може би този път ще се получи, но не. Дойде втората вълна, силна и зверска.
- Какво си казахте тогава?
- Казах си, край, забрави за този проект! И все пак имаше нещо странно в този дълъг период и това, че ние нямахме работа. Аз не съм щатен актьор и не получавах отникъде заплата. Получавам пари, когато играя, а като не съм играл две години, може да си представите положението ми и въобще на всички мои колеги. И все пак вътрешно нещо ме държеше да се справя с моментната безизходица. Точно както някои хора, които четат Библията или книги, които ги вдъхновяват, аз си сядах на моето място и си учех сценария. После си казвах, защо го правиш, като нищо не се знае, но въпреки всичко ми беше някаква спасителна сламка този сценарий. Това време в учене и зубрене на испански реплики аз се пренасях там и сякаш нещо ми казваше - това е възможно, ще стане. После пак се връщах в реалността, че нищо никъде не работи и самолети не летят. И, разбира се, дойде най-хубавият момент, в който те казаха, че няма да чакат повече и е време да го заснемат. Всъщност от третия път стана. Когато отидох там, беше в най-жестоката вълна, дори не съм сигурен коя вълна вече беше. Имаха по 10 хиляди заразени на ден и по 800 до 1000 човека си отиваха на ден. И аз си казвах, ето защо са ме избрали. Виж в какво се натресох (смее се).
- Как премина снимачният процес по време на ограниченията?
- Слава Богу всички бяхме маскирани с всякакви протектори, всеки ден проверки поне един час, преди да ни направят тестове и всичко възможно. Жестоки мерки. Беше им много мъчно, че не можеха да ми покажат Валенсия в истинския си вид, с нощния си живот и цялата прелест на този средиземноморски град… По това време имаше вечерен час до 22 ч. И беше чудесно за снимки. Никакъв шум, спокойно. През всички тези неща, човек никога не знае дали ситуацията е хубава или лоша. Може би трябва да имаме винаги вяра в нас. Всъщност не може би, а със сигурност. Този отгоре си знае какво ще се случи с нас. Слава Богу финално се получи. Премиерата в Испания мина, а на фестивала във Валядолид взехме наградата с Карра Елехалде. Иначе световната премиера беше една седмица преди това. Ходихме да го представим и във Варшава. А българската ще бъде сега на 25 януари. А от 27 януари тръгва по всички кина. Хората са доста любопитни.
- Колко е важно актьорът да почуства историята, както се казва, да бъде въвлечен със сърцето си в нея?
- Аз вярвам, че може би нас така са ни научили, и то ти става втора природа. Няма как да увлечеш зрителя, без ти самият да си въвлечен в ролята. И това в театъра най-силно важи и се усеща. Колкото повече играеш със сърцето си, усещаш, че цялата публика диша и преживява с теб. В киното е по-деликатно, защото филмът се изгражда от много, много компоненти. Има и финален монтаж, това е последната ножица. През много филтри минава твоята роля. Киното се състои от много малки парченца, които трябва майсторски да събереш, за да може те всъщност накрая изградят едно цялостно въздействащо внушение.
- Влизате с роля и в постановката на Народния театър „Животът е прекрасен“, определяте ли се като щастливец?
- Няма да коментирам дали съм късметлия или щастливец, но истината е, че няколко пъти в моя актьорски път се случва. Помня, че като направихме „Полет над кукувиче гнездо“ с Александър Морфов и аз след това бях много вдъхновен. Следващата му постановка беше „Животът е прекрасен“, не знам по каква причина аз не участвах там. Обаче помня, че тайничко съм влизал на репетиции, докато репетираха. Беше ми голямо удоволствие, а тази постановка съм я гледал няколко пъти. Много я харесвах. Нека да изключим невероятните Камен Донев, Светлана Янчева, Рени Врангова, Албена Колева, които, да речем, са в основните роли, но цялостното внушение вътре, темите... всичко е толкова актуално. Колкото време минава и все си е актуално. Ето, вътрешно съм си пожелал да участвам там. Искал съм да бъда част от това, може би няма актьор, който да не си го е казвал, но ето че за мен настъпи този момент. Трябваше да вляза на мястото на Пламен Пеев, тъй като той живее извън България. Сашо ме покани, аз с удоволствие приех. На 7 януари имахме представление, навръх Ивановден точно. Беше много специален ден тази година, усещах, че всеки играят за мен, без да съм в главната роля (смее се). Има голям интерес и се изкупуват билетите бързо, което е много хубаво. А относно разразилите се бури в този театър мога да кажа само че Александър Морфов е един и когато се играе негова постановка, публиката ще разпука и ще срине театъра. Другото няма никакво значение!
- Казахте, че театралните салони са пълни. Оптимист ли сте, имайки предвид икономическата криза, която завладява не само България?
- Нещата не за еднозначни. Мислиш, че положението е тежко, но пък някой ти подаде ръка. И тук са така нещата. От една страна, представете си 2-3 години, в които хората с маските и другите рестрикции нямахме право да излизаме и да се събираме. Сега, когато паднаха тези ограничения, удоволствието е, че може да си позволиш да отидеш на театър и да си заобиколен от още 500 човека, да се насладиш на това, което гледаш, а след това и да излезеш на по питие с любими хора. Това те кара да се чувстваш като свободен човек, а не това, че в автобуса си без маска. Да си кажеш - слава Богу, че всичко мина и че остана като някакъв кошмар. От друга страна, аз също си задавам въпроса как на тази инфлация без пари уж театрите се пълнят. И отдавам отговора си на това, което казах по-горе. Дано да не се окаже, че това цялото нещо, което се случва, криза, инфлация, бавно и полека да накара хората да си изхарчат парите и изведнъж в края на сезона да имаме силен спад. Да няма кой да си купи билет, но не вярвам, че ще се случи. Някой, който чете интервюто, сега ще си каже: „О, той да дойде в провинцията да види какво е“. И това си давам сметка, знам, че не мога да говоря универсално, защото едно е в София, където има и голям избор какво да гледаш и гледащата публика, или по-голям процент от нея са хора, които биха могли да си позволят билет. Докато знам, че извън София на много места няма дори театри или има един. А там процентът, който гледа театър, е още по-малък. Нямам обяснение, говоря сляпо. Нека се насладим на момента, че сега има публика.
- Прав сте, нека мислим позитивно - ще спре войната, скоро ще имаме и правителство, което да ни управлява...
- Тази тема е много, много тежка. Ако досега говорех с позитивизъм, то тук той бива облян със студен душ. Допреди няколко години си казвах, ето все повече се връщат хората в България, има бъдеще. Струва ми се, че последната година политиците изгониха много хора и ще изгонят още повече. Не показаха нищо на народа. Сега ще излезе голяма вълна навън. Някой ще каже: „Абе навън не са цъфнали“, не са, но въпреки всичко там са някак по-предвидими нещата. То и тук се вижда какво ще се случи, но в друга посока. Просто няма да е по-добро, но нека видим какво ще бъде.
- Какво ви предстои оттук нататък?
- Миналата година беше пълна с много събития и с кино, и с театър. Сега се насъбраха представления, в които участвам. Време е да забавя малко хода и само ще играя. За което пак се изискват сили, енергия и нерви. Снимам един сериал в движение. Играя в „Живота е прекрасен“, „Пияните“, „Празникът“ и една много стара постановка, която пълни залите още - „Вечеря за тъпаци“. Новото е „Съседите отгоре“, много интелигентно написана комедия, драматична. Направихме едно представление - „Кастор“, с режисьор Явор Гърдев, композитор Петър Дундаков и сценограф Венелин Шурелов. Играхме го последните дни на декември. Ще го играем пак в началото на април. Иначе за кино, миналата година снимах само малки роли, тази година ми е любопитно какво ще се случи. Има много проекти, които отказвам, защото не мога да бъда навсякъде. Но на едни хора вярвам - това са режисьорите Стефан Командарев, Пепи Вълчанов, Кристина Гроздева, Яна Титова, Милко Лазаров. С тези режисьори съм снимал бъдещи филми, които предстоят. Ако дойде нещо друго, само ще се радвам. Другото нещо, което ме държи да не отпадам духовно, е проектът „Поетите“. Попаднах случайно, но съм много щастлив, че съм част от него. Провокираме се един друг с поезия, изненадваме се самите ние и хората, които ни гледат. Ние взимаме само една шепа от голямото море на поезията, която имаме, но ми носи голямо удоволствие. Ето това е да има смисъл за хората. Да го усетиш през публиката, че има смисъл. Това те кара да продължиш да го правиш. Тези неща ме държат в някакво активно вдъхновено състояние.
Това е той:
*Роден е на 15 юли 1973 г. *Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ през 1996 г. в класа на проф. Стефан Данаилов
*През 2006 г. е номиниран за най-добра главна роля на филмовия фестивал „Берлинале“ за ролята му на младия Ян Дите във филма "Обслужвах английския крал“
*През 2011 г. получава „Аскеер“ и "Икар" за поддържаща роля – Били Бибит в представлението „Полет над кукувиче гнездо"
Елизабет Методиева
