- Койна, честит 24 май! В Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност ви поздравяваме за изключително успешния проект „Те, вълните“, който зрителите на БНТ проследиха с интерес. Как се чувствате след целия този път, който изминахте със сериала?
- Щастлива съм от това, което направихме – с много любов и много нерви, разбира се, защото за първи път с Теодора Духовникова започнахме всичко от нулата. Знаете, бидейки актриси, винаги сме се включвали в проектите на по-късен етап. Сега видяхме колко труден е пътят от една идея да видим реално направен филм. За нас това е един 6-сериен филм. Още по-щастлива съм, че много от зрителите са въодушевени от това, което гледат, защото смея да твърдя със самочувствие, че „Те, вълните“ не е типичният български сериал. Естествено, аз съм влюбена в нашето „дете“ и може би любовта ме заслепява, но както не ме заслепява, когато трябва да оценя някое от децата си, мисля, че и тук не е чак толкова.
- Казвате, че всичко е започнало от едни фантазии, които са се превърнали в реалност. Имате ли други фантазии?
- На този етап – не. Още горим в „Те, вълните“. С Теди сме извънредно много работещи актриси, а имаме нужда и от физическо време. Ние с нея много добре си разпределихме работата и си паснахме, разбрахме се. Когато тя изпадаше в паника, аз бях стожерът, когато аз – тя беше тази, която казваше, че ще се справим. Взаимно се допълвахме. Тази подкрепа в този почти 4-годишен път беше много важна.
- Освен креативен продуцент на сериала вие и влизате в една от главните роли. Разкажете ни защо си избрахте образа на писателка и докато измисляхте образите, представяхте ли си кой ще се въплъти в тях?
- От самото начало сме говорили за Радина Кърджилова и сме искали да бъдем ние трите сестри. Мария Каварджикова влезе на по-късен етап, защото първият вариант беше с Цветана Манева, но ние много се забавихме и Цветана просто ни каза, че няма да може да издържи такъв тежък снимачен процес с много пътувания, по 12 часа снимки. И тя самата ни каза – или Мария Каварджикова, или никой друг. Тогава се обадихме на Мария, тя също имаше своите притеснения, но се справи отлично. Мисля, че Цветана през цялото време като ангел-хранител бдеше над нас. Имахме много кризисни моменти, които в голям процент се решаваха в наша полза.
- Разкажете ни за някой от кризисните моменти.
- Имаше с дъждовете. Трябваше да се вземат решения и с нашия изпълнителен продуцент Калоян Лалев – Кайо, на чиято глава беше струпано всичко, след много телефонни разговори решихме да не го пишем дъждовен, а да отидем да работим. Разбира се, понамокрихме се подобаващо, но в един момент дъждът спря и небето стана приказно за снимки. Не плоско синьо небе, а изпъстрено с облаци. Идеалното небе за снимки. Богът на киното беше с нас, а сигурна съм, че и Цветана е била с нас в този момент. Денят беше много успешен, един от добрите снимачни дни. Но нервите... (смее се).
- Разкажете ни и за работата с Рене Карабаш.
- Рене Карабаш е в основата на нашия сценарий. Тя направи първия драфт, нейна беше и идеята какви да бъдем. Дълго време се чудехме с кой сценарист да работим. Имахме разговори с различни хора от бранша. С Теди сме много щастливи, че се спряхме и работихме с Рене Карабаш. Историята е такава, каквато е, именно благодарение на нея. След това се намесиха, разбира се, и Неда Морфова, Петър Крумов и Димитър Христов – Кевин, за да се превърне в работен сценарий. Рене е чудесен автор. Тя никога не беше писала за сериал. Много дебютанти имаме в нашия екип. Аз обичам да работя с хора, които правят своите първи стъпки, защото ентусиазмът и енергията им са нещо много заразително, прекрасно и достойно за уважение.
- В сериала има много жени – както пред камерата, така и зад нея. Как се работи в един такъв женски свят?
- Като във валса – две напред, една назад. В професионалния си път съм се срещала с много характеропатии от различен порядък, така че имам опит. Ние прекалено много се обичахме и уважавахме като професионалисти. Да, имало е драматични моменти, но не се е стигало до някаква крайност. И то драматичните моменти бяха дали ще успеем – кой откъде пътува, кой колко е спал... Проблеми между нас не е имало. Ако някой е имал проблем, всички останали се втурват да помагат.
- На какво се доверявате повече в работата си? На опита? На усета? С кого се съветвахте?
- По трасето се съветвахме с много хора, в които вярваме. По едно време се хванах, че звъня на Виктор Божинов да му задавам въпроси. Той е човек, с когото съм работила, когото уважавам и го помолих за помощ. С много хора сме се съветвали. Когато литературният сценарий на Рене Карабащ трябваше да се превърне в работен сценарий за снимки, също минахме през доста варианти, които ни върнаха доста крачки назад. Хубавото е, че през цялото време с Теди Духовникова, с Неда Морфова и с Калоян Лалев – Кайо, бяхме на абсолютно една вълна. Когато нещо не се случваше по начина, по който ние го усещахме, някак си заедно реагирахме и сменяхме. Това беше голямо достойнство и голям плюс на нашата работа. Бяхме успели да изградим общ път и да го следваме. Аз съм много щастлива от резултата. Точно това исках да се случи – като визия, актьорско присъствие, история. Разбира се, страшно много професионалисти и добри в работата си хора, застанаха за нас. Иначе нямаше да се оправим. Като започнем от костюмите на Лили Гергишанова, сценографията на Сибина Христова, двамата оператори Георги Андреев и Орлин Руевски, музиката е на Георги Линев – Kan Wakan. Те дадоха всичко от себе си и беше възхитително. Разбира се, и БНТ като продуцент. Без тях – абсурд да се справим. Явихме се на конкурс и спечелихме. Това беше първата ни крачка, толкова се радвахме, без да подозираме още колко препятствия ни предстоят.
- Пресъздавате чисто човешки емоции и взаимоотношения. Това ли бе най-важното за вас?
- Искахме да разкажем една история за едни хора, които не са откровени един с друг. В годините затискат страшно много проблеми, които не са изговорени, не са решени. Колкото по-дълго затискаш един проблем и дойде точката на кипене – той с много по-голяма сила избухва. Ако в даден момент ти не направиш нещо и не дадеш някаква жертва, кармата на семейството ще продължи и в следващото и в по-следващото поколение. Всеки знае какво се случва вътре в едно семейство, знаем какво се замита под килима и точно такъв тип истории искахме да разкажем. Дълбаем дълбоко в женските души. Разбира се, крими моментът е само катализатор, за да излязат наяве. Много хора мислят, че това е криминален сериал, но не е. Всеки вижда различно нещо в сериала, в зависимост от своята перспектива. Щастлива съм, че много хора са усетили това, което ние искахме. Такъв сериал искахме да направим – със силни женски образи.
- В сериала е засегната темата и за домашното насилие. Все повече се говори за него, за съжаление и все повече се среща в обществото.
- Да, но се говори повече за домашното насилие, при което мъж тормози жена. Ние сме разгледали съвсем друг аспект. За мен лично е много по-интересен и много по-незабележим. В обществото това е психическият тормоз над другия. Без да оставяш синини, без видими белези. С Иван Бърнев, който е страхотен актьор, искахме точно това да изясним в сценария – да бъде по-дълбоко разгледано. Партньорството ни беше невероятно, аз не бях работила с него пряко. Радвам се, че успяхме да изградим тази линия и да я защитим добре. Тя беше най-компромисна на сценарно ниво. Както казва Теди: „Абе, браво, как го измисли.“ Точно този аспект на домашното насилие и как се получи много добре като работа. Според мен това е по-страшното домашно насилие. Това са т.нар. токсични връзки. Много трудно единият взима решение да се откачи от другия. Ние дори не ги разглеждаме като мъж и жена, а като двама души, които са се впили един в друг и се тормозят взаимно.
- Мнозина ви наричат Желязната лейди на българското кино и театър. Вие самата така ли се определяте?
- Това са такива смешки. Да ме наричат, както намерят за добре. Да, щом става дума за работа, може би за колегите си съм малко досадна дори. Безкомпромисна съм. Тресе ме един перфекционизъм. Искам всичко да стане както трябва и да се изработят нещата. Младите колеги могат да се оплачат от мен, че ги тормозя (смее се). Те ми казват – изморих се. Е, как ще си се изморил, аз не съм още. Нямаш право да се изморяваш преди мен. Та в този аспект – може би да – желязна съм. Но иначе може би се заблуждават от стъклените ми очи. Това няма нищо общо с душата.
- Казвате, че сте перфекционист. Това означава ли, че не приемате всяка роля и как ги избирате?
- Аз имам вече достатъчно опит зад гърба си, за да мога да преценя кое има смисъл да направя и кое не. Знам кое за какво да го правя. В това съм стабилна – във взимането на решенията. Не винаги са правилните, но после си нося последствията. Човек трябва да е отговорен за решенията, които взима. Налага се да се отказват роли, защото не ми носят нищо. Най-малкото не ми е интересно. А щом на мен не ми е интересно, как ще накарам драгия зрител да му стане интересно (усмихва се). Моят професор винаги ни е казвал: „Ако нямаш какво да кажеш, по-добре не се качвай на сцената, не заставай пред камерата.“
- Нека кажем, че завършвате актьорско майсторство в класа на проф. Крикор Азарян с асистенти Елена Баева и Тодор Колев. Какво си спомняте от тези срещи – съвети, които следвате и днес?
- Когато търсиш как да направиш някакъв образ и се чудиш как да го направиш – трябва да започнеш от това как мисли този човек. Мислите определят и действията му после. Трябва да си представиш как говори, как се храни, как се люби, как общува. Трябва да бъдеш адвокат на образа си през цялото време, какъвто и да е той. Да търсиш допирни точки с този човек не около себе си, а вътре в себе си. Ние трябва да уплътним този персонаж. Истината е най-важна, тя заразява зрителите си.
- Давате ли съвети на по-младите си колеги. Как се променя актьорската професия през годините?
- Давам съвети, когато са ми поискани. Ако виждам, че е много драматично – тогава може би се намесвам, но много рядко. Аз самата не обичам да ми се дават съвети, когато не съм поискала и нямам нужда. Така че не го причинявам и на другите (смее се).
Колкото до актьорската професия и дали се е променила. Само фактът, че когато аз съм кандидатствала, са се борили 3000 души за 15 бройки, а сега са 300. Девалвирала е малко тази професия през годините, но мисля, че сега отново има възраждане. Защото театрите отново са пълни. Хората имат нужда да им се разказват истории. А ние това работим – да разказваме истории и да лекуваме техните психики, да им помагаме да преодолеят ежедневието и този бит да не им се струва толкова тягостен. В крайна сметка добрите драматурзи задават много хубави въпроси. Човек може много да се обогати. Крачката до отговора после не е толкова далеч. И е малко по-лесно да я направиш, когато някак си си видял подобна ситуация. Добрите автори създават такива драматургии. Вземете един Чехов, един Шекспир. Колко проблеми човек може да реши, ако просто реши да ги прочете. А ние на сцената даже им го изиграваме и им разказваме тази история. Това е изконното човешко желание на човек да общува с човек. И така един друг да се надграждаме. Толкова е простичко.
- Част сте от трупата на Младежкия театър. Готвите ли нещо ново?
- Моля ви, онзи ден изкарах премиера, не мога пак да репетирам нещо ново (смее се). Последното ни представление се казва „Сън в лятна нощ“ по Шекспир с режисьор Диана Добрева. Прекрасен спектакъл се получи. Много ме е яд, че не мога да сляза в салона и да гледам. А много искам. От ръководството на Младежкия театър направиха голямата крачка да поканят Диана Добрева, защото тя е изключително зает режисьор. Техните усилия се увенчаха с успех и сега имаме приказен спектакъл. Има и прекрасни други заглавия като „Майсторът и Маргарита“, което аз много обичам. Ще спомена и „Дебело прасе“ на Стайко Мурджев. Обичам си спектаклите.
- Има ли колеги, с които не сте работили, а искате да се срещнете – било то в театъра, или в киното.
- С всички талантливи колеги. Аз вярвам в това, че когато работиш с талантливи хора, самият ти подобряваш себе си. Тодор Колев ни е казвал, че когато хвърлиш топката, тя се оттласква от стената и отива все по-високо и по-високо. И ако партньорът ти на сцената или пред камера е талантлив, ти също вдигаш нивото.
- На 2 май отпразнувахте своя рожден ден. Човек обикновено си прави равносметка по това време. Каква е вашата?
- Никога не си правя, къде да имам време за това (смее се), не ми се занимава с глупости. Бях на снимки на 2 май. Празнувах на 3 май. За разлика от всички минали години тази реших да празнувам. Направо не знам откъде намерих енергия, но пък се получи много хубаво парти. Може би, като стана на 100, ще си направя равносметка (смее се). Обичам на края на всеки ден да съм свършила нещо добро, полезно не само за себе си, но и за околните, за професията ми. Когато изиграем едно представление и публиката е вдъхновена – аз се чувствам много добре. Ако това е равносметка... И като сготвя нещо вкусно, също ми е добре (смее се). Ето такива простички неща ме карат да се чувствам щастлива. Има и лоши дни, когато никак не е добре.
- В тези дни как успявате да се изправите?
- Не знам... Със зъби и нокти успявам да се справя. Аз съм на принципа, че когато нещо такова се случи – не занимавам никого. Изповядвам правилото – ако някой ден ти е много тежко, отивай в банята, пускай силно душа и реви, дори крещи. След което излез и се усмихни.
- Майка сте на 3 деца.
- О, те са големи хора вече. Аз съм майка на трима възрастни човека.
- Търсят ли ви често за съвети?
- Не. Не знам защо не ме търсят. Понякога се налага, де, по-скоро аз ги търся, когато не мога да се оправя с технологиите.
- Какво обичате да правите в своето ежедневие извън светлините на прожекторите?
- Обичам с приятели да се виждам, дори да си помълча. Имам една приятелка – много ми е хубаво с нея. Обичам да ходя по баирите. Да взема кучето и да отидем с него в планината, в една тишина. Много ми е приятно. Тишината ме зарежда много напоследък. Слушам музика само в колата, когато пътувам. А преди слушах музика непрекъснато.
- Какво бихте казали на 20-годишната Койна, ако я срещнете днес?
- Бих й казала – „Давай, моето момиче, смело и безотговорно.“ Също и че няма време за губене, защото животът е кратък. Човек трябва да действа. Ако седиш и чакаш – не става.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Да ходят на театър, да мислят и да гледат български сериали и филми, които не им предлагат просто една линейна история. Да избират да гледат неща, които ги размислят. Другото само притъпява мозъчните ни импулси.
Това е тя:
-Родена е на 2 май 1970 г. в Стара Загора.
-Завършва средно образование в МГ „Гео Милев“
-Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1993 г. в класа на проф. Крикор Азарян с асистенти Елена Баева и Тодор Колев
-Част от трупата на Младежкия театър
-През 2022 г. печели награда „Икар“ за водеща женска роля за Воланд в „Майстора и Маргарита“ по Михаил Булгаков, реж. Николай Поляков, Младежки театър „Николай Бинев“
-Участва в десетки български филми и сериали като „Патриархат“, Love.net, „Под прикритие“, „Пътят на честта“ и др.
Екатерина Томова
