С ветовноизвестният Том Джоунс похвали българския джазмен Боби Вълчев, с когото свириха заедно на една сцена в Дубай, и сподели, че нашенецът свири много яко.
Това разказа самият Боби пред „Телеграф“ и разкри, че срещата с изпълнителя на тоталния хит на всички времена You Can Leave Your Head On ще бъде паметна за него. „Успяхме да се засечем за няколко минути след шоуто и си поговорихме. Каза ми, че свиря много яко и така да продължавам занапред. След като чул, как се свири и пее, е очаквал да види двама човека и когато видял само мен, се втрещил. Такива думи от толкова велик човек ме накараха да се почувствам уникално, за мен означават много“, издаде още Вълчев.
Гръм
За Боби Вълчев годината започна изключително силно именно заради изпълнението с британската легенда в Дубай навръх Йордановден. „Чувството е незабравимо, защото за мен това е една сбъдната мечта. Само като получих офертата да свиря на неговия концерт, не можех да повярвам. Изпълних се с много вдъхновение и почувствах тази тръпка - хубавата. Усещането на сцената беше незаменимо, публиката, самото изживяване беше нещо, което никога няма да забравя, защото това е една сбъдната мечта“, разказа изпълнителят. Дори нетипичните климатични условия за екзотичното място не спират публиката да отиде на изпълнението. „Събитието беше в градината на 7-звездния хотел „Бурж Ал Араб“. Но точно този ден беше много ветровито и студено, което не е характерно за Дубай. Никой не беше помислил за навеси и някакви такива неща. И точно преди да започне концертът, чухме няколко силни гръмотевици, след което заваля дъжд. Доста нетипично време за Дубай, и то точно на този ден. С изключение на дъжда получих страхотна презентация, представяне, хората реагираха страхотно, ръкопляскаха. Дори ми сканираха името. Няма да го забравя със сигурност“, разкри още за събитието музикантът и добави: „Том Джоунс е на 82 години, но той беше все едно е на 25. Шоуто беше час и половина, въобще никога не може да му дадеш годините. И това всичко е от психиката. Ако си помислим ето, той има слава, пари и всичко нужно за един човек дори в повече, но не е само това. Вътрешната мотивация и удоволствието от това, което правиш“.
Виза
„Не аз избрах Дубай, той избра мен“, казва шеговито певецът за избора си да живее и работи в емирството. Всичко се случва съвсем случайно, докато живее в мрачния Лондон. „Аз много обичам слънчевите дестинации, морето, палмите. Получих оферта за Дубай за два-три месеца, но аз тогава си казах, че е прекалено дълго и се съгласих за една седмица. Това беше преди 14 години, имаше визи и беше много сложно с пътуването. Затова си казах, че може би си заслужава за повече време да отида. Аз идвах от Лондон, където живях 5-6 години, и в момента, в който стъпих в тази слънчева държава, се влюбих в нея. И така до днес. Много ме впечатли това, че се слуша много джаз, много музика има и това също беше едно от нещата, които ме впечатлиха. Осъзнах, че мога да правя това, което най-обичам. Преди 14 години беше толкова просторно, спокойно, а сега толкова се разрасна тази страна, пътуването е много по-лесно. Тогава беше една експлозивна перла и не съм и предполагал, че толкова бързо ще се разрасне всичко“, разкри той пред екипа ни.
Жигула
Боби Вълчев често се връща назад във времето и си спомня как е започнал да се занимава с музика. „В София, където съм отраснал, в нашия квартал все още нямаше блокове, а само къщи с дворове. И правехме концерти в двора на леля Тони, нейния мъж имаше една жигула, която беше обърната и служеше за декор на нашата импровизирана сцена. Правехме светлини, общо взето, беше голяма концертна дейност. Аз съм бил на 5 или 6 години. Свирех на акордеон. Не помня много, но са ми разказвали, че съм го приемал много сериозно. Като малък бях ангажиран за няколко седмици напред. Във вторник примерно съм при леля Ани, в сряда при някой друг. Те пък готвеха любимото ми ястие - пушено пиле с картофи. От малък си изкарвам прехраната (смее се)“. Според него цената, която е платил за всичките постижения, е много голяма, тъй като целият му живот е посветен на кариерата. „Свирил съм по 7-8 часа на ден. Като започнах да свиря на тромпет, какво ли не съм правел. Ставах в 5 часа сутринта, за да свиря, преди да започна училище. После отивах на училище и всяко междучасие отново свирех с тромпета в едно коридорче. И цялата сграда слушаше как Боби свири всеки ден. Много сериозно посвещаване. Но никога не съм имал съмнения, никога не съм мислил негативно“, разкри певецът.
Стереотип
Последният албум на Боби Вълчев - „Стереотип“ от 2016 година, е свързан с една много интересна тематика - борбата срещу стереотипите. Боби разказа срещу кои стереотипи по-точно се бори: „Този албум се получи супер естествено. Понеже с певицата, с която го направихме, тогава свирехме в едно заведение, джаз клуб. Там се родиха всички тези песни. Текстовете, музиката се получаваха супер спонтанно, без никаква режисура, без никакво направление. И просто и двамата си казахме - този албум трябва да се нарича „Стереотип“, защото самият той е създаден много импулсивно, много моментно, със случки от реалния живот. Както и трябва да бъде, защото музиката е изразяване на емоции, които чувстваш. Ако не го чувстваш, си фалшив, а никой не иска нещо фалшиво. Той сам си дойде с името. Това беше 2016 г., а сега последните 2-3 години стереотипите толкова са ни налазили, че не знам... Кой човек може да каже, че е себе си, а не е някой, който просто иска да бъде харесван. Всички са толкова еднакви, нямат лично мнение, нямат индивидуалност. Аз съм доста запален фен и колекционер на разни коли. И като гледам как са ги правели колите през 60-те, индивидуално, с форми, с характер, просто като я видиш и веднага знаеш коя марлка кола е това. Да речем „Мустанг“ от 1967 г. А сега всички коли са супер еднакви. Произвеждат и колите по един и същи начин отвътре, отвън, няма никакъв характер. Не е само при хората тази еднаквост, а при всичко около нас. Едно време хората са слушали музика, като са си пускали плочи. И е много сантиментално всичко, стои ти на рафта, отваряш си я, след това я прибираш внимателно. А сега МП3, разликата е огромна. Плочата е нещо лично, а сега няма нищо такова. Няма го интимния и личен допир със заобикалящия ни свят“.
Мечта
На въпроса коя е следващата професионална стъпка, която иска да предприеме, той отговаря: „Една конкретна мечта, която се надявам да се осъществи скоро, е това, което правя по света, да го правя и в България - моята родна страна. Устремил съм се към това нещо. Искам тези концерти, изпълнения и музика просто да ги пренеса и в България. Много ми липсва родината, но вече все по-често пътувам натам. Това може би е в най-конкретен план засега. Световната кариера, разбира се, си продължава. Скоро ще има и нова българска песен, която ще пусна по повод Свети Валентин или Трифон Зарезан, който каквото празнува“. Изпълнителят пожелава сърцато на бъдещите таланти: „На младите артисти бих казал да бъдат смели, да правят това, което чувстват, без никакви компромиси, защото публиката го вижда. Да бъдат себе си и когато са истински и го правят от душа и сърце, хората ще го забележат и ще ги харесват. Публиката е най-вярното мерило. Нея не можеш да я прилъжеш. Когато си себе си и си истински, нещата се случват“.
Жени се в двора на кметството в Перущица
Боби Вълчев и съпругата му Христина подписват своя брачен съюз по по-необичаен начин, отколкото всички останали.
„Ние планирахме подписа преди година и половина, но заради пандемията не се получи. Тогава решихме само да подпишем. Бяхме в България и на следващия ден трябваше да пътувам за Дубай. Звъннах на общината в Перущица, за да видим кога може да си запазим дата за след 6-7 месеца. И те ни казаха, че няма проблем за тогава, но имат и за утрешния ден в 16 ч. свободно време. Единствено ни предупредиха, че няма да бъде в ритуална зала, а в кметството, но за нас нямаше проблем. Обаче се оказа, че сме в задния двор на кметството, а не в самата сграда. Беше толкова комично, бяхме се подпрели на един бус. Всичко беше против всякакви стереотипи, толкова истинско и натурално. В това задно дворче взехме една маса, на която сложихме документите. И накрая, когато приключи цялата процедура, жената, която ни венча, каза: „Само да ви помоля за нещо“ и ние очаквахме нещо свързано с подписа. Но тя ни помоли да си върнем масичката обратно, откъдето я взехме. Беше много смешна ситуация. Спомен за цял живот и много по-различно. След това сватбата ни беше в България отново“, разказа през смях музикантът.
Лидия Драгомирова
