„Отлетя към небето още един от любимите ми актьори“, сподели пред „Телеграф“ големият режисьор проф. Иван Ничев по повод загубата на Пламен Сираков.
ЧЕРЕН ПОНЕДЕЛНИК: Още една родна звезда пое към звездите!
Легендата на Сатирата издъхна на рождения ден на театъра в понеделник на 72 години.
Пламен Сираков (1952-2025)
„Единствено ме утешава, че българите още дълго ще го гледат като Иречек в „Бай Ганьо тръгна по Европа“ и в талантливото му макар и епизодично участие в „След края на света“. Караше и таксито с Тодор Колев в моя сериал „Приключенията на един Арлекин“ – не се съмнявам, че ще се срещнат горе, за да продължат да се шегуват“, каза още режисьорът.
Като Константин Иречек с Георги Калоянчев в Бай Ганьо
„Отиде си още един прекрасен артист и чуден човек… Обичам те, Паце….! Дано там, където отиваш, е по-хубаво оттук“, добави и актрисата Катерина Евро.
С Катето Евро
Инсулт
В края на 2017 г. Пламен Сираков бе покосен от инсулт и по чудо спасен в столична болница, където лекарите с часове се борили за живота му.
Заради мозъчния удар се наложило актьорските му ангажименти да бъдат преустановени.
В последните години актьорът най-много се изявяваше в театъра на Искра Радева - "Искри и сезони". Тогава той трябвало да играе в юбилейното представление на спектакъла "Женско царство". Заради инсулта обаче се наложило да бъде сменен по спешност с големия син на Георги Калоянчев - Ивайло.
С Калата Сираков прави една от емблематичните си роли в киното – на Константин Иречек във филма на Иван Ничев „Бай Ганьо“.
В Сатиричния театър пък е имал участие само в една постановка - "Кради по-малко", където играел ролята на професора. Замести го неговият състудент проф. Ивайло Христов, когото нарича Ивайлича.
Сред легендите на Сатиричния театър
Софиянецът е завършил ВИТИЗ в един забележителен клас на проф. Сашо Стоянов заедно с Атанас Атанасов, Георги Кадурин, Аня Пенчева, Йорданка Стефанова, Пламен Марков. За тях Пламен казваше: „С тези хора имам чувството, че всичко сме си казали и дори да се видим и да мълчим, пак е хубаво“.
За Кадурин пък казва, че му е по-близък от брат. „Братя, братя, ама и те понякога се карат за наследство, а ние никога не сме се ревнували за роли. Аз дишам с него – щом го видя, като че ли започвам да дишам. Жоро също сияе целият. Много приятно е човек да изживява такива неща с приятели“, признаваше Сираков. По време на турне в Ню Йорк разбрали, че в съседния апартамент е живял Тенеси Уилямс и Кадурин дал идея да си бият дузпи на вратата му.
С Татяна Лолова в Свекърва
Император
Пламен Сираков е роден на 5 юли 1952 г. в София. Артистичната му кариера започва в Драматично-куклен театър (Враца) (1980-1981), продължава в Националната опера (1981-1982), в Драматично-куклен театър „Константин Величков“ Пазарджик (1982-1984), както и в столичния Сатиричен театър (1984-1985) и Театър „София“.
В Театър 199 участва в постановките: „Подземният“ от Христо Бойчев, „Нищожно количество болка“ по Джак Керуак и Чарлз Буковски, „Porno (Порно)“ от Марио Фрати, „Един Буда, когото ще молите за още...“ по Чарлз Буковски, „Късмет по дяволите“ по Джак Керуак и Чарлз Буковски, „Времето е спряло“ от Доналд Маргулис.
С Латинка Петрова
Има над 120 роли на сцената, като любима му е тази на Императора в „Архитектът и императорът на Асирия“, където архитектът е Калин Сърменов. Снимал се е в 35 филма, сред които „Скъпа моя, скъпи мой“ на Едуард Захариев, „Мярка за неотклонение“ на Мая Вапцарова, сериала „Нощем с белите коне“ на Зако Хеския по Павел Вежинов и „7 часа разлика“.
Изнасилвач в „Козият рог“
Актьорът обичаше и отрицателните образи, които режисьорите му даваха да играе. Според него той трябва да ги заобича и защитава.
В киното поне 4-5 пъти е бил изнасилвач, като започнем още с „Козият рог“, но и тези лоши хора той си ги харесва.
Свикнал е и у тях да търси зрънце добро, за да го съзре и публиката. Изведнъж да види героя в човешки план.
„Защото животът е в подводните реки и това му е красивото, другото е ежедневие“, казва и му е мъчно, че малцина днес се „обучават“ в полета на духа, в извисяването. „В началото, като дойдох в Сатирата през далечната 1983/84 година, под крилото си ме взе Хиндо Касимов. Много си другарувахме с него, той много ме обичаше. Беше изключително лъчезарен човек бате Хиндо, благ, мек и същевременно достатъчно остър, когато е необходимо“, разказваше в интервюта Пламен Сираков.
Лео Богдановски
