Ч ас и половина анекдоти, истории, размисли. Ден след като получи своята почетна “Златна палма” от фестивала в Кан, Майкъл Дъглас разказа за миналото си пред публиката в една от препълнените зали в фестивалния комплекс край Лазурния бряг.
В документалния филм “Майкъл Дъглас, блудният син” холивудската легенда говори за връзката си с своя баща Кърк Дъглас, за заснемането на филмите “Първичен инстинкт” и “Китайски синдром”.
„Когато бях дете, баща ми правеше по пет-шест филма на година и като син го упреквах за това, неведнъж дори в интервюта в началото на кариерата си го обвинявах, че не получавам цялото внимание, което бих искал. Сега, когато съм баща, поглеждам назад и казвам: „Той изобщо не беше лош татко. С всеки изминал ден ми липсва все повече”, разкри Майкъл Дъглас.
Дъглас има много щастливи спомени от филмовия фестивал в Кан. „Баща ми и съпругата му Ан се срещнаха тук на фестивала, тя беше публицист, те се влюбиха. Въпреки че родителите ми се разведоха, когато бях малък, те винаги са се разбирали добре, баща ми се ожени повторно, майка ми също и те излизаха четирима заедно, дори без нас, децата”, сподели звездата.
“Тук в Кан дойдох за първи път за премиерата на “Китайски синдром”, с който Джак Лемън спечели наградата за най-добър актьор и филм. Кинолентата бе призив срещу ядрената енергия. 13 дни след неговото излъчване имаше инцидент в атомна електроцентрала в Пенсилвания, който беше практически същият като този, изобразен във филма. Преди да започна работа на него не знаех нищо за тези въпроси. Докато заснемахме сцените получих прозрение! Години наред бях против ядрената енергия, днес - с проблемите на глобалното затопляне - идеите ми се промениха", разкри още той.
Филмът “Зад свещника” беше представен и в Кан през 2013 година. Сюжетът на кинолентата се фокусира върху любовната история между пианиста Либераче и ветеринаря Скот Торсън, изигран от Мат Деймън.
„Имам много хубави спомени за този филм – казва Дъглас – но имаше противоречия, защото филмът беше за HBO и тук във Франция беше пуснат по кината. Бях в надпреварата за наградата “Златна палма”, но се появиха проблеми с телевизията“, спомня си Дъглас. Въпреки това “Зад полилея” печели Еми и Златен глобус.
През 1992 г. Майкъл Дъглас и Шарън Стоун представят филма “Първичен инстинкт” на фестивала в Кан.
„Спомням си, че скандализирахме французите. Дори за французите бе скандално да гледат тези секс сцени на голям екран. Мислехме, че тук никой няма да обърне голямо внимание на това, но в края на краищата всяка френска жена завлече съпруга си в залата", разкри актьорът.
Дъглас разказа и забавни случки от заснемането на култовата еротична класика.
„На прослушванията Пол (Пол Верховен - режисьорът на първичен инстинкт) казваше на всяка актриса, която се яви на кастинга: „Ще има много, много голи сцени, много голота“ и те избягаха. Казах „Пол не го казвай така, това е всъщност не е необходимо". Тогава се появи Шарън Стоун и тя беше великолепна! Много съм горд, че всички жени, които са играли с мен, са имали страхотни кинематографични моменти... Шарън Стоун, Глен Клоуз във “Фатално привличане”, Деми Мур в “Revelations”, Джийн Трипълхорн в “Първичен инстинкт“.
Майкъл Дъглас обяви още, че любовните сцени във филмите се тренират, също както бойните.
“Става дума за създаване на хореография, важно е всички да знаем какво ще се случи. „Ще сложа ръка тук и тогава там и тогава ще те цулуна целувка..." и ако нещата вървят добре, това означава, че са добре хореографирани".
Дъглас също говори за неудобствата, които Мат Деймън е изпитал по време на снимките на “Зад свещника”. Отвъд сцените в леглото, филмът е страхотна възможност за актьора, който се възстановява от рак на гърлото и устата:
„Успях да се измъкна от болестта след няколко цикъла химиотерапия, ако бях принуден да направя операция, щеше да е края на кариерата ми, защото нямаше да мога да говоря повече. Мислех, че няма да правя нищо повече и тогава дойде ролята на Либераче. Бях толкова щастлив с Мат Деймън, който играе моя любим. Но Мат дойде при мен и му каза, че трябва да отложим продукцията, защото първо трябва да участва в друг филм. Содърбърг също ми каза, че трябва да го отложим, но всичко това бе едно добро извинение, те не искаха да ми кажат, че съм ходещ скелет, дадоха ми една година да се възстановя".
„Полет над кукувиче гнездо“ е първият филм на Майкъл като продуцент и му носи Оскар. Правата върху книгата принадлежат на баща му, който пренася шоуто на Бродуей, но не успява да направи филм по него.
По това време Майкъл е на 29 години и вече е работил четири години по сериала „Улиците на Сан Франциско“. Той е наясно, че може да се справи на снимачна площадка.
„Исках да снимам филма в истинска психиатрична болница, докато нашият оператор настояваше: „Защо не го направим в студиото? Всичко е по-лесно, ние управляваме светлините“, но аз в моята невинност казах „Искам в психиатрията. Имах късмет, защото лекарят от болницата ни оказа пълна подкрепа, на репетициите актьорите направиха терапия с реални пациенти. Джак Никълсън пристигна след другите, защото беше зает с друг проект. На първия снимачен Джак се огледа и си тръгна раздразнен... Последвах го и го попитах: “Джак, какво има?”, а той ми отговори: “Това е невъзможно! Кой са тези? Те не спират да се хранят и никога не излизат от роля”. Те не бе разбрал, че това са пациентите на психиатрията”, спомня си Майкъл Дъглас.
Актьорът разказа и за дружбата си със своя колега Дени де Вито.
„Дани Де Вито е един от най-добрите ми приятели, бяхме съквартиранти в Ню Йорк в началото на кариерите ни – каза Дъглас – когато ме помоли да прочета сценария на „Войната на розите“, ми се стори много смешен, той попита какво мисля и аз отговорих, „хубаво, хубаво, но не може филмът да приключи с избиването главните герои” ... той се засмя.
