Б ългарите, повечето от които не могат да се подпишат и изобщо да пишат правилно, си хванаха нова езикова залъгалка. Тъпо и ненужно изразяване на красивата дума „сътрудничество“ чрез купешкото „колаборация“ .
Колаборейшън демек, стъпихме в лоното или в... ла...ното на английския, изкривяваме си го по нашенски, придаваме си интелигентен вид, нямаме стигане, нито достигане.
Де що има попфолк жрици търсят и предлагат колаборация, с тон, нетърпящ възражение и отказ. Представям си го така - певицата Цикория предлага колаборация на бижутерска фирма, чиито обеци и гердани да носи по участия. Певицата Цикория или певицата Къпина ще се снимат с тази складова наличност и ще постват в инстаграмите. Постове от сорта - „Лицето ми сияе с перлите на бижутерска фирма Лале ли си зюмбюл ли си“, а ръцете ми направо оживяха с гривните им от цирконии. Валето – собственичката е голям пич, Вале, целувам те миличка и от клиенти да се не отървеш...“. Следва фотосесия на лявата ръка, опряна до брадичката, за да се обхване пълния комплект кинкалерия, увиснала временно и срещу „една супа“ в рекламно измерение. Кяра на този стокообмен е скромен и много малко копърки се хващат на ефекта. Певицата Цикория или певицата Персил връщат комплектчето с влажни, очакващи очи, белким Валето се смили и им подари поне посребреното сърчице с верижка. Абе, Персилче, да ти го дам миличка, ама мен ми е на доставна цена толкоз, ще ти го дам за толкоз. Аз от теб, Персилче, печалба не искам. Виж как хубаво ти се получи на площада в село Синитево онзи ден, сега ще ходя до Одрин и ако има нещо бюджетно, ще ти звънна. Певицата Персил доволна, Весето от бижутерския щанд доволна, публиката доволна, инстаграм доволен. Номинирам замесените в рекламния алъш - вериш на годината.
То, ако беше само колаборация, с червен хайвер да я намажеш и да си оближеш... резултата, но има и други развей прах словесни извращения. Няма да ги цитирам, за да не си разваля вкуса в ушите, но се чудя бъдещите поети ще ги включват ли в поезията а писателите в прозата си. Ало, писателю Господинов, къде се губиш. Давам му поетична идея как би звучало нещо такова.
„След соарето ще те форуърдна на баща ти. Колаборирахме добре, о, дарлинг.
Сега приз очаква ме и в Щатите.
Сълзите бавно кликват. Дайте още марли...“
Наличието на английски думи разбира се, обогатява износеният ни речник, претрупан от чуждици след 500 години владичество. Всяка трета дума звучи я на турски, я на гръцки и е всъщност такава. Като тръгнеш от магданоз, та до пържола. Въпросът е да се канонизира до известна степен светостта на езика ни и да не се допускат нови язви в претоварения му стомах. Но как да стане това, когато си „колаборираме“ с наличната си граматична суета и в опит да се европеизираме, се стопяваме в каймака на тези опити.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
