О сем сгради в Русе пазят спомени от детските години на Нобеловия лауреат Елиас Канети. Над 100-годишните къщи - коя в по-добро, коя в по-лошо състояние, са оцелели до наши дни въпреки превратностите на времето. Зад дебелите им стени са отеквали стъпките на едно еврейско момченце, което ще стане световноизвестен писател и ще говори с любов и признателност за родния Русе: „Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук“.
Животопис
Елиас Канети се ражда в града край Дунав на 25 юли 1905 г. и умира през 1994 г. в Цюрих, Швейцария. Той е единственият досега носител на Нобелова награда, който е роден в България. По повод 117-годишнината от рождението му, която се отбелязва днес, 25 юли, Международното дружество „Елиас Канети“ организира разходка в Русе по местата, свързани с детските години на писателя. Малкият Елиас напуска Русе и България с родителите си, когато е петгодишен, но спомените от родния град остават завинаги в съзнанието му.
„За тези места Елиас Канети разказва в първата си автобиографична книга „Спасеният език“. Те не са измислени, той описва реални хора, реални случки, станали в началото на ХХ век, когато е живял в Русе. За наша радост къщите на хората, за които говори, съществуват въпреки урбанизацията и всички промени през годините. Чрез тази разходка искаме да разкажем на нашите съграждани за Канети“, обясни пред „Телеграф“ историкът д-р Веселина Антонова, която заедно с д-р Иво Жейнов е автор на изследването „В Русе с Елиас Канети“.
Логично, разходката започва от родната къща на Елиас Канети, намираща се на ул. „Генерал Гурко“ 13, която е част от историческия комплекс „Родна къща на Елиас Канети“ - групов паметник на културата с национално значение. В този комплекс има три сгради – „Къща на дядо Канети“, в която е живял дядото на нобелиста - Елиас Аврам Канети, и сградата близнак с два елемента - „Родна къща на Елиас Канети“ и „Къща на леля Софи“.
Дом
Елиас Аврам Канети купува дворно място в еврейския квартал на Русе през 1892 г., обяснява д-р Антонова. Построява дом за семейството си по проект на арх. Спирос Валсамаки. Върху същия терен през 1903 г. построява още две къщи близнак. В източната се настанява по-малкият му син Жак със съпругата си Матилде - родителите на бъдещия нобелист. В западната живее дъщерята на дядо Канети - Софи, със съпруга си Натан и трите им деца. И тримата синове на Жак и Матилде са родени в тази къща близнак - Елиас през 1905 г., Нисим - през 1909 г., и Джордж - през 1911 г.
Единствено къщата на дядо Канети в този комплекс е частна собственост, а къщата близнак, в която се е родил Елиас, е собственост на българската държава и на дъщеря му Йохана Канети. Тя живее в Швейцария и притежава 9/20-и части от дома. Сградата не е реставрирана и е в много лошо състояние. Наскоро приключи дългогодишна съдебна сага за два имота на фамилията Канети и се очаква вече да се предприемат реални действия по ремонта на родната къща на нобелиста и превръщането й в музей.
„На съседна улица пък е родната къща на майката на Елиас Канети - Матилде Ардити. В автобиографичната си книга писателят разказва, че всяка събота майка му го хващала за ръка и отивали на гости при дядо Ардити. В детския му спомен е останал дългият тъмен коридор със стаята на дядо му в дъното. Възрастният човек всеки път го питал: „Кого обичаш повече - дядо Канети или дядо Ардити?“, а малкият Елиас отговарял: „И двамата“, от което дядо Ардити не оставал много доволен. Къщата е била с голям двор и черница, на която майка му се качвала да чете книги, необезпокоявана от никого. За съжаление тази черница вече я няма. В двора са били засадени и много рози“, продължава разказа си д-р Антонова.
В близост е къщата на д-р Исак Менахемов, присъствал на раждането на трите деца на Жак и Матилде. Канети разказва в спомените си как лекарят го спасил след битов инцидент, претърпян от палавото момченце у дома.
Почит
На ул. „Гурко“ е и къщата на Соломон Розанес. Бабата по майчина линия на Елиас Канети е от рода Розанес. През XIX век Розанес имат голяма роля за развитието на еврейската общност у нас, а Соломон е автор на история на еврейската общност във Видин и в Русе, както и на шесттомната „История на евреите в Турция и източните страни“.
Бащата на малкия Елиас умира внезапно една година след като напускат Русе и България. Жак е едва на 31-годишна възраст. През 1915 г. Матилде и Елиас посещават Русе. За Матилде е тежко да се върне в дома, в който е живяла със съпруга си, затова по време на престоя им тук отсядат у сестра си Белина и съпруга й Йосиф. Това е последното идване на Елиас Канети в родния Русе. Къщата на леля му е запазена и се намира на ул. „Добруджа“.
През 1924 г. Елиас Канети идва в България за последен път, но не посещава Русе. От Лом заминава за София, където се среща с братовчед си Бениамин Ардити, за когото разказва в една от автобиографичните си книги.
Жилищните сгради на фамилията Канети са скромни, но не е така с търговския й дом. Той е представителен и се намира близо до пристанището, където се товарят и разтоварват стоки. Сградата е на ул. „Славянска“ 12 и сега се стопанисва от Международното дружество „Елиас Канети“.
Разходката приключва пред бюст паметника на Елиас Канети, който бе открит на едноименния площад на 25 юли 2015 г. по повод 110-годишнината от рождението на Нобеловия лауреат за литература. Паметникът е дело на скулптора Георги Чапкънов - Чапа. Едната ръка на писателя е облегната на няколко книги, с другата пише, а на рамото му е кацнала сова, която е символ на мъдростта. Всяка година на 25 юли русенци поднасят тук цветя в почит към Елиас Канети.
Жанета Йорданова
