- Теньо, здравейте, поводът за нашата среща е книгата ви "Бегачът и мъдрецът". Разкажете ни малко за идеята и процеса на създаване?
- Книгата се казва така на стартовия разказ, който читателят ще срещне веднага щом разлисти. Това е една история за две африканчета близнаци, които се раждат в едно затънтено село и вземат 2 много различни решения за живота си - единият - да стане бегач, а другият - да стане мъдрец. Реших да изследвам накъде водят тези два избора и се получи каквото се получи - една притчовидна история. Всъщност такива се оказаха и повечето други разкази в книгата. Затова и сметнах името „Бегачът и мъдрецът“ като най-подходящо за заглавие.
- Колко време ви отне написването й?
- От опита ми с писането на различни форми текст смятам, че разказът е един от най-спонтанните. Тук е достатъчно просто да имаш прозрение за някаква ситуация и да отделиш няколко часа, за да го фиксираш на носител. Не е така при писането на филми или романи - те изискват много повече време - да мислиш за структура, за съотношения между отделните й части, за редакции… Докато разказът обикновено се излива. Така стана и с тези. Първоначалните 7-8 истории ме намираха спонтанно - в хода на няколко години.
Пишех по 1-2 на година, без да си казвам: „Аа, сега пиша книга!“ Просто в един момент станаха достатъчно много на брой, за да ги игнорирам, но и бяха достатъчно малко, за да се облекат в едно книжно тяло, и тогава си казах: „Сядай, напиши още толкова, за да може да излязат!“ Така че, за следващите няколко месеца се родиха още десетина. И така сборникът обхваща мои наблюдения и впечатления, трупани в рамките на няколко години и после на няколко интензивни месеца в един от най-усилните моменти на живота ми. Но да не навлизам в подробности за това. Нека евентуално историите да разкрият малко повече, ако за някого е важно.
- Кое е посланието, което искате да дадете на хората с книгата?
- О, твърде амбициозно чак да искам да дам някакво послание. Но виж, ще разкажа нещо друго, което е интересно. Знаете, че една от сферите ми на интерес е библейският текст и неговото изучаване. Преди време попаднах на история, в която университетски преподавател дал на студентите си домашно - да напишат 25 прозрения, които им идват от един ред библейски текст. На следващата седмица повторил домашното с още 25 - така общо станали 50 смисли, които да намериш в един ред. И когато студентите започнали да мрънкат, че е сложно, професорът ги светнал, че всъщност световният рекорд върху този текст бил над 600. Представяте ли си - един ред може да говори на някого 600 неща! А представете си сега цяла книга. Идея нямам какво ще проговори на читателите си и всъщност това е най-якото. Нека си живее, както си ще!
- До каква степен има място хуморът в съвременната българска литература?
- Отново ще кажа - не знам. Честно казано, чета повече чужди автори, и то в Киндъл, че да не трупам физически книги из нас. Един вид - спестявам от бърсане на прах. Затова и нямам обобщени наблюдения за нивото на комедията при нашите автори, но мога да кажа, че имам една много забавна история в сборника, в която един рак и един шаран на дъното на Панчаревското езеро обсъждат какво е звъннало сред водите на езерото - дали бирена бутилка, която се е ударила в тенекия на дъното, или нещо друго. Всъщност „нещото друго“ е един пръстен с диамант, който реално един ден хвърлих в Панчарево като знак на това, че искам да продължа напред след една приключила връзка. А после започнах да си представям какво съм предизвикал сред водните обитатели. Получи се история в стил „Търсенето на Немо“, в която сериозно и весело си живеят доста добре заедно.
- Не забравихме ли хората да се усмихваме в днешното забързано време?
- Не. Това е като да забравиш да мигаш. Обикновено се случва само за кратко. Така е и с усмихването. Обикновено се забравя само за кратко. Всъщност познавам и един публичен човек, който го забрави по-задълго, но няма да му кажа името. Само ще се усмихна.
- Вас кое ви прави щастлив?
- Обичам да гледам на живота като на пъзел за нареждане. Радва ме, когато не живея чисто битово, а намирам някакви скрити логики и смисли. Това ми го прави забавно, интересно и следователно ми става доволно и щастливо.
- Тази година ви се случи и да получите най-прекрасната роля в живота - тази на баща. Замисляте ли се да издадете и някоя детска книжка?
- Тази роля съм я оставил на съпругата ми Валя. Казал съм й, че един ден тя ще напише детска книжка - да видим дали ще се окажа точен пророк. А за Матео до момента съм се разписал с една детска песничка за мече, нажилено от пчели, която чат-пат дори му я пеем из нас.
- На какво най-вече държите да научите сина си?
- Не си помагате с тия въпроси, хах. Какво искате сега - да издадем това интервю като втора книга ли? Най-кратко казано - да мисли в категорията „съдба“. Когато човек ревностно търси да узнае и сбъдне призива и съдбата си, прави по-малко простотии. Така мисля.
- Четат ли младите достатъчно?
- Кои млади? Кое е достатъчно? Достатъчно за какво? Тук могат да се направят десетки уточнения и следователно да станем някакви съдии на хора, които не познаваме. Всеки чете толкова, колкото му е акълът. Буквално и преносно.
- Имате нова рубрика в предаването "На кафе". Разкажете ни малко за нея?
- Казва се „До-ре-мИстории“ и съм решил в рамките на настоящия сезон да разходя и себе си, и зрителите из историята на световната популярна музика - от 50-те години до днес. Вълнува ме как песните отразяват обществени процеси и всъщност разказват за нашия свят с много повече от просто текстовете си. В първите 2 истории, минали до момента, разказах как появата на автомобилната култура се отразява на песните и живота на хората, както и как през 50-те години италианските имигранти „избелват“ имиджа си на тъмни средиземноморски субекти и се превръщат в първокласни американци. Ако на някого са му интересни подобни неща - да гледа две среди в месеца „На кафе“ и „До-ре-мИстории“.
- Коя е вашата лична история, свързана с любима песен?
- Чак да имам лична история с конкретна песен - май нямам. Но си спомням, че като много малък бях голям фен на Роси Кирилова и баба ми ми подаряваше нейни плочи. Вече като голям един ден попаднах на сбирка на естрададжиите и там беше моят детски идол и не знам защо реших, че Роси Кирилова много ще се зарадва да й кажа, че съм слушал песните й като малък. Хах, греда. На жената по-скоро й стана криво, защото реши, че й намеквам нещо за възраст и години. Което въобще не беше идеята. Така че, Роси, ако четеш това интервю, ето - не съм те слушал като малък! Мисля, че вече всичко е точно!
Това е той:
- Роден е на 4 януари 1979 г. в Кърджали.
- Завършва гимназия с руски и английски език.
- Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
- Години наред работи като сценарист в различни тв предавания.
- Пише също текстове за песни, а после сам почва да пее.
- Издава първата си книга "Бегачът и мъдрецът“.
Елизабет Методиева
