Б ългарският театър и киното без Руси Чанев щяха да са безкрайно скучни.
НАВРЪХ 24 МАЙ: Руси Чанев с Аскеер за цялостен принос към театралното изкуство
Той е една от най-интересните личности на сцената у нас. Изиграл е над 100 роли в театъра, телевизията и киното. Две от най- емблематичните му са в “Авантаж” и “Мера според мера”. Руси Чанев е актьор, който буквално заживява в ролите и те изглеждат, все едно са писани за него. Без значение дали играе родопски свещеник, македонски бунтовник или хитър измамник, всяка една му пасва съвършено. Години наред той изпълва сцената и екрана с големия си талант и може би това е само една малка част от причините, поради които му бе присъден „Аскеер“ за цялостен принос в театъра. Актьорът не получи лично наградата си, тъй като бе на сцената - в адаптацията за деца на "Под игото". На 78 години Чанев играе и в постановката "И все пак животът е прекрасен" с режисьор Александър Морфов. Това далеч не е първо престижно отличие в кариерата на актьора. Като започнем с наградата му “заслужил артист“ през 1983-а, минем през редица отличия на съюза на българските артисти и стигнем до орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен.
Скромност
“Тази награда не е за мен, нека да я получи някой друг” - така пише той в писмо до комисията, опитвайки се да ги убеди, че той не заслужава приза. Писмата всъщност са две. Но недостатъчни. Трупата на Театъра на Българската армия обаче е категорична: този път ще му се наложи да я приеме. Той е друга вселена, твърдят колегите му от военната трупа и му отреждат наградата за изключителен принос. Скромността на Руси Чанев изобщо не е изненада за хората около него, както и за зрителите, които го обичат и го гледат с наслада. Макар и да е изиграл едни от най- запомнящите се роли, се притеснява да дава интервюта. “Винаги съм се смущавал да давам интервюта и съм избягвал това. Стеснявам се да говоря спонтанно и публично за себе си, макар професията ми да е публична - и може би именно затова, защото смятам тази публичност за достатъчна, тя не бива да идва в повече нито на публиката, ни за артиста”, споделя актьорът. Твърди, че има много за казване, но предпочита да го прави сам, а не пред журналисти. Според него нямало какво ново да каже, но все пак прави изключение - като например публичното изявление, с което подкрепи преди години Мартин Заимов в борбата му с Бойко Борисов за кмет на столицата.
Позиция
Руси Чанев определено е човек с изявена гражданска позиция. През 2011 г. има идея за превръщане на Паметника на Съветската армия в Музей на комунистическото минало на България. Той може да носи името на писателя Георги Марков, като основните експонати ще са атрибутите от съществуващия комплекс. Оформя идеята си като предложение в писмен вид, прилага и своя илюстрация как трябва да изглежда сградата и представя всичко това на столичния кмет. 11 години по-късно подготвя заедно с писателя Деян Енев преработено издание на Иван Вазов, предназначено за децата, които живеят в чужбина. Новата версия е наречена "За българчетата по света“. В нея той представя романа "Под игото" и по думите му това е опит да се подбудят съвременните деца към четене на "Под игото" с издаването му в съкратена и в леко преработена форма, илюстрирано от техни връстници, като подготовка за възприемане на оригиналния текст. В изданието забравените вече думи и понятия са заместени с по-познати за съвременните деца подобни значения, които същевременно съхраняват внушенията на писателя.
Легендарен тандем с Георги Дюлгеров
Мера според мера
Според актьора това е изключително важно, той дори смята, че е трябвало още в началото да се сложат субтитри на премиерата на филма „Мера според мера“ - от екрана да си звучи диалектът и да се четат думите на език, които да го правят по-разбираем. В „Мера според мера“ Руси Чанев се превъплъщава гениално в образа на Дилбер Танас. Филмът излиза през 1981 г. Говори се, че след премиерата му в София мнозина били буквално сащисани от факта, че много от показаното оспорва написаното в тогавашните учебници по история. Любопитен факт е, че според мълвата Тодор Живков дори искал да спре филма. Преподавателката по западноевропейска литература Надежда Андреева му казала: „Защо, другарю, хубав филм, интелектуалците го харесват…“. В крайна сметка Живков разбира, че не бива да се конфронтира с общественото мнение и не забранява филма. Заради ролята си в „Мера според мера“ Чанев усвоява перфектно вардарско-струмишкия диалектен говор. Обучава го майката на Георги Дюлгеров, чийто род е от македонски преселници. Легенди се носят и за това как преди да участва и в „Авантаж”, също под режисурата на Георги Дюлгеров, Чанев прекарва доста време в компанията на затворници и дори понякога преспива в затвора, за да усети какво е да си престъпник.
Играч
Отборен играч е, но казва, че колективните действия от казармен тип са най-невъзможните и това е нещото, което намира за най-трудно в човешките действия. За него актьорът е изпълнител и не би трябвало да зависи от характера си. Той самият не е само актьор. Съсценарист е на филмите на режисьора Георги Дюлгеров "Мера според мера" и "Авантаж", както и на "Хъшове" на Александър Морфов. Обича да работи с текста не само в киното, но и в театъра. Казва, че в него е закодирана почти цялата театрална игра.
Конфликт
Заради кауза - несъгласие с репертоарната политика на Народния, популярният актьор бе изваден от щата на най-елитния български театър. Конфликтът между него и директора Васил Стефанов се пренесе извън сградата на Мелпомена. Чанев бе уволнен дисциплинарно, а след това го канеха да участва на хонорар само в някои от спектаклите му. Руси е актьор от световна класа, ако беше в по-тесни връзки със световното кино, щеше да е прочут и в Европа, и в света, така твърди режисьорът Дюлгеров. На екрана е магнетичен за жените. Притегателен е не само с външния си облик, а и с вътрешната си емоция. Много е труден за работа. Подлага всяко нещо на съмнение и дискусия. Много дисциплиниран на снимачната площадка. Винаги идва подготвен. За него Валери Йорданов, с когото се снима в „Хъшове”, казва: Страхотен актьор е и това го знае всеки. Той е много силен характер и от първия момент съм много респектиран от него. Той е твърд и неподправен, никога не се преструва. Поведението му е мъжкарско, винаги защитава позицията си. Мисля, че няма слаба роля, много е критичен и е перфекционист. Чувството му за хумор е много остро и специфично. Не всички могат да усетят шегите му или пък ги разбират със закъснение.
С Камен Донев, на чиято страна застана в конфликта му с директора на Народния театър
Книга
Успешно съчетава работата в театъра, киното, освен това издава книги. “Общото и провокиращото във всичко това е, че участвам само в колективни игри. Дори в писането не мога сам, такава ми е нагласата. Сценарий за филм, драматизация за театър, роман - на тези отклонения гледам като на “приложна” литература без други претенции”, обяснява той.
Награда от президента
Харесва френския хумор
“Намирам, че френското изкуство винаги е успявало да праща посланията си по изключително забавен начин. В известен смисъл френската комедия е бъбрива, каквито сме и ние. Тя не психологизира - така избягва скуката, моралните й послания са прости и ясни. Хуморът е, както се казва, изискан, френски. И въпреки ред общи черти във възприятията в световната театрална практика - с оглед на публиката - се прибягва към известни адаптации на драматургичните творби“, споделя в свое интервю Чанев. Казва, че е привърженик на по-сатиричното и иронично отношение към персонажи и ситуации, където да прозира и горчивият опит на интерпретатора. И често ползва кривото огледало в цирка за създаване на персонажите.
Архитект или археолог
Ако не беше застанал така твърдо на сцената, Чанев може би щеше да бъде успешен архитект или археолог. Когато бил ученик, майка му дала една негова рисунка, за да видят как е изглеждала декоративната двуметрова кула на стара съседска къща срещу прозореца на къщата им, която била рухнала и изчезнала, а наследниците нямали чертеж като как точно е изглеждала. И я възстановили по детската му работа. Въпреки това признава, че това по-скоро е възможно в един паралелен свят, защото предпочита ролите си в киното и играта на сцената. „В любимия ми актьорски живот мога да не ида да гледам филма, в който съм участвал, и след време той благополучно изчезва в небитието, а пък на сцената в театъра съвсем не можеш да видиш, но си мислиш, че представяш”, казва Руси.
Мариана Маринова
