„Някои историци го наричат „българският Шиндлер“, макар неговото дело да е в пъти по-мащабно“.
Това заяви пред „Телеграф“ професор Димитър Недялков, сценарист на документалния филм „Спасителят“. За съжаление в продължение на десетилетия неговото име въобще не се появява в общественото пространство. Той е личност от първа величина за нашата нация и този филм е най-малкото, което може да направим за подобни хора. Историята на полковник Мумджиев просто няма аналог през Втората световна война. Няма друг човек, който да отговаря за 12 000 евреи и да ги защитава. Те са се числели към Министерството на пътищата, обществените сгради и благоустройството, но от 1938 г. са прехвърлени към Министерството на войната. Така трудоваците вече се водят войници, а като такива не могат да напускат пределите на държавата, още повече че България от 1 март 1941 г. вече е участник във войната. Което е и основният аргумент, с който цар Борис III отклонява исканията на Хитлер за депортацията на българските евреи, категоричен е професор Недялков.
Режисьорът на филма проф. Димитър Недялков (в средата) посрещаше гости във Военна академия
Лентата
Режисьор на филма е Владимир Щерянов и осъществен с подкрепата на продуцента Добромир Чочов, управител на „Доли Медия Студио”. От този филм зрителят не само ще проследи биографията на една изключителна личност, но и подробности за това що е то трудова повинност, защо и как се е появила и как впоследствие е била заимствана и приложена в САЩ от президента Рузвелт по време на Великата депресия и в редица други държави. Голямо внимание във филма е отделено на факта, че в България, която е съюзник на нацистка Германия през Втората световна война, въпреки натиска са спасени всички 48 000 евреи, населяващи старите граници на страната. Във филма са използвани уникални киноархиви, снимки и документи, като голяма част от тях, особено посветените на трудовата повинност, се показват за пръв път на екран. Заснети са видни български историци, а също така представители на еврейската общност.
Кариера
Цветан Мумджиев е роден на 27 юли 1886 г. в Пловдив. След завършване на основно образование постъпва във Военното училище в София, което завършва през 1907 г. с чин подпоручик. През 1911 г. е изпратен да следва в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург. Поради избухването на Балканската война той се завръща в България и участва в превземането на Одрин. Произведен е в чин капитан на 2 ноември 1913 г. През Първата световна война е командир на батареи по фронтовете в Македония. През 1921 г. напуска армията с чин майор и става търговец, като отваря магазин за хранителни стоки в Пловдив. През 1938 г. се връща в армията. През 1940 г. е назначен за комисар по засяването на обработваемите площи в Южна Добруджа, върната на България съгласно Крайовската спогодба. През 1943 г. е назначен за началник отдел „Временна трудова повинност“ към Министерство на строежите, пътищата и благоустройството. На подчинение към този отдел са временните работни лагери, състоящи се главно от евреи, които по Закона за защита на нацията са мобилизирани и работят като трудоваци.
Хуманизъм
При обиколките в поделенията Мумджиев установява, че храната е оскъдна и разпорежда да се вдигне разкладката. По негова заповед
във всяка еврейска част се назначава лекар и се осигуряват подвижни зъболекарски кабинети. Не изпраща високообразованите евреи по обектите да копаят, а ги назначава на канцеларски длъжности в администрацията.
В тези трудови бригади има лавки за храна. От парите, които влизат в тях, Мумджиев отделя фонд за онези евреи, които не могат да си платят храната. По време на службата си полковникът прави рискования жест да пусне в отпуск 105 евреи от Беломорска Тракия в безсрочен отпуск, съзнавайки добре, че повечето няма да се върнат. Те обаче си остават трудови воини в отпуск, който не може да се прекрати, и да бъдат качени по вагоните към лагерите на смъртта.
Бившите му войници правят митинг пред съда
След преврата от 9 септември 1944 г. полковник Мумджиев е арестуван и даден на съд за това, че „не се е отнасял както трябва с евреите“. По време на процеса евреи - бивши трудоваци, правят огромен митинг, нахлуват в съда и лично гарантират, че той е спасител и се е грижил за тях както никой друг. Цветан Мумджиев е признат за невинен, но радостта му трае броени минути, защото долу го чака милиция, която го арестува и го праща в лагер „по устно разпореждане“. Скоро е освободен и се занимава с обработката на няколкото декара наследствена земя близо до Пловдив. Умира на 27 март 1954 г. след масиран инфаркт.
Константин Събчев
