- Г-н Звездев, представихте книгата "Вкусът на България", събрала 100 традиционни и придошли рецепти. Разкажете ни за проекта.
- Реших, че след 20 години кариера трябва отново да напомня на българите за нашата кухня. А и за всички нови ястия, които обичаме и са станали част от традиционна кухня, най-вече на по-младите българи. Като давам пример със спагети, лазаня, суши. И аз реших да включа всички тези рецепти с добре илюстрирани снимки, за да могат най-вече българите в чужбина и техните деца, които вече за съжаление почти не знаят български, покрай спомените от детството да опитат родния вкус и да не го забравят. Това беше причината заедно със „Сиела“ да реализираме тази книга. По-често задаваните ми въпроси са „Откъде мога да си купя книгата?“, отколкото да ме питат за някоя рецепта.
- Луксозното кулинарно издание се реализира 20 години след старта на кариерата ви. Какво показа опитът?
- В наши дни се завръща любовта към България, към всичко българско, в това число и кухнята. Много е важно да знаем всички, че кулинарията, готварското изкуство на един народ е част от културата му, и тези нации, които ги следваме понякога и сляпо – италианци, французи и други – те правят точно това, уважават си кухнята, традициите, разпространяват ги и не се срамуват да си готвят яденетата и са посещавани от стотици милиони души годишно. На всички големи народни празници виждам колко много хора влагат усилия в приготвянето на традиционния козунак, пълнения шаран, агнешкото за Гергьовден, да не ги изреждам всичките, което е много добре. Младите имат интерес. А това е само добре дошло за нашата страна и най-вече за туризма.
- Публикувате рецепти на икони като Ванга, Марадона, Чудомир. Да очакваме ли още в тази звездна поредица, имате ли интересни истории и как те попадат при вас?
- Това, че съм успял да пусна рецепти от прочути личности, е провокирано единствено от факта, че те са интересни рецепти. Дали е звездна личността, или е зидаро-мазач, или е шивачка в цех - няма значение. Важното е, че всяка една рецепта има някаква история и смисъл. Чудомир не е бил кулинар, той не е готвел, обаче много е ценял храната. И е записвал рецепти от бабите в Казанлъшкия район, в Турия. Ванга е била много добра кулинарка. Аз не я познавам, но случайно ми попадна нейна книга с рецепти, която е написана. Докато хвърлях боклука, имаше купчинка със стари книги и списания. И точно тя ми привлече вниманието, защото не знаех, че Ванга има нейните кулинарни умения, но се оказа от нейните близки, че готвила много вкусно. Ястията й са изключително прости и интересни. Амбицирал съм се например да направя кекса на Папи Ханс. Тази песен, която стана хит, колкото и да не е кой знае с какъв смисъл като текст, тя е една забавна песен. И в момента разработвам точната рецепта и най-вече темата с жълтия кантарион, който в песента се пее, че е важен за укрепването на здравето и за любовта.
- Работата ви е срещала с много и различни хора. Кои срещи ще оставят ярък и скъп спомен?
- Срещата със Стефан Данаилов. Бях много впечатлен от неговото желание да подкрепи моето предаване. Както той самият каза, че не е готвил и не готви, но той дойде облечен в униформа на камериерка, защото играеше такава роля в някакъв спектакъл, и каза – аз се извинявам на зрителите, че съм облечен по този комичен начин, но това е в момента моята роля. В един момент започна да се обърква в това, което казва. Идеята беше, че аз му давах инструкции, което беше доста трудно за мен. Когато се запъна, каза – не е никак лесно да действаш и да говориш. Ние в театъра имаме или говорене, или действия, рядко и двете. Вдъхна ми увереност да продължа. И всички популярни личности са интересни хора, дали са много различни мнения, трудно е да ги опиша.
- Кухнята ви събира и с любимата жена – Юлиана. Какво крият тези 27 години споделено щастие?
- Три деца, здрави, силни, можещи. Много хубави емоции, щастие, любов. Друго не искам да имам. Просто ще е нахално да желая още. Това, което съм получил, ми е достатъчно.
- Ако върнем лентата назад, какво провокира сравнително бързото сключване на брак?
- Единствено любовта. Само това може да провокира, когато искаш да живееш с любимия човек. Бракът е институцията, която узаконява тези неща, въпреки че днешните млади и не толкова млади отричат тази форма, но аз мога да им кажа, че бракът има една много важна функция за децата и за семейството. Защото виждаме сега с тези трагични новини от ковид кризата, когато много хора умряха... Всички, които не са женени, оставят своята половинка сама да се бори с децата. А когато си с брак, държавата малко или много подпомага с пари - те няма да помогнат, но са знак за съпричастност и съдействие. Това е институция, която се уважава от мен, и мисля, че всички, които искат здрави семейства, трябва да го направят. Винаги можеш да се разведеш. Нищо, че струва пари. Важното е, че пък, когато се обичате, трябва да сте заедно.
- Сватбеното ви пътешествие бе в Аржентина. Прекарвате дълго време зад граница. Какви бяха предизвикателствата по това време?
- Най-тъжното и трудно нещо в чужбина в онези времена е носталгията. В днешно време носталгия почти не можеш да изпиташ заради модерните форми на общуване. Тогава писмото пътува месец, месец се връща, толкова много вода изтича, докато чуеш новини от близките си. Телефонният разговор беше не повече от минутка, защото беше безумно скъпо. Интернетът току-що прохождаше. Не знаеш какво се случва в родината. Има ли правителство, няма ли. С антена на покрива улавях новините по радиото. Немислимо е да чакаш вестници. Баба ми пращаше няколко пъти годишно тесте. Това беше най-хубавият ми подарък - 30-40 вестника от различни седмици.
- Като двойка сте били още в Корея и Япония – кои са дестинациите фаворит и защо?
- На всеки препоръчвам да отиде в Корея и в Япония, за да разбере какво му е на едно бебе. Знаеш какво искаш, ако си бебе, обаче не можеш да го кажеш, за да те разберат. Същото беше и там. Ние знаем какво искаме от местните, но английския слабо го говорят и ако говорят, трудно го разбираме. Там е съвсем различен животът, друга планета. Културата е много силна, много различна. Там никой на никого не пречи. В Япония, ако си изпуснеш портфейла на улицата, те няма да го вземат, единствено ще го преместят, за да не пречи или ще викнат полицай. Сигурността. Японските затвори са пълни с чужденци, почти няма японци. Те знаят, че трябва да те уважават и да спазват твоите права. Така че точно тази част на планетата е една от най-интересните.
- Имате кемпер, коя е най-вълнуващата, дори лудешка история под открито небе?
- Много са историите с кемпера. Най-интересната ми се струва, когато в една много студена зимна нощ газта свърши някъде към 23:30-00:00 ч. вечерта. Което те вледенява, защото все пак кемперът си е един бус. Има изолация, но бил си на топличко, в един момент нямаш газ и се чудиш какво ще правиш и дали ще оцелееш до следващия ден, буквално. Бях се притеснил, но имахме дебели одеяла, завивки. Със сина и съпругата се сгушихме, бяхме като котета. Оцеляхме, даже беше един от най-хубавите сънища. Явно на студено и на чист въздух се спи доста по-добре.
- Три деца са плод от любовта ви. Какви са интересите им?
- Моята голяма дъщеря се насочи към гримьорската професия. Аз я подкрепям. Средният син учи режисура, първи курс в Нов български университет. Тези две деца не са харесали моя занаят, моята професия и по-добре. Много е лошо да имам болни амбиции и да карам хората да страдат, ако моите деца са калпави готвачи, защото кулинарията е сериозно нещо и не можем да разваляме на хората стомасите с лоши яденета и калпави готвачи. Така че не се сърдя. Щях да бъда много щастлив, ако бяха заедно с мен в моята кухня. Но и така не съм нещастен. Важното е те да са добре. А пък малкият син все си мисля, че ще ме наследи. Знае да прави вече баници, да прави крем супа или супа кротончета. И с голямо желание винаги иска да ми помага. Много е старателен и прилежен и аз съм изключително щастлив от това.
- Били сте в редиците на цирк „Балкански“. Бихте ли насочили наследниците си към арената?
- Той тогава не беше цирк, бяхме циркова трупа към Държавна дирекция „Български циркове“. После стана цирк. Преди това бяхме просто артисти, които работехме към други циркове – немски, италиански и т.н. Ако ме попитат мога ли да работя нещо, бих ги пратил в цирка, за да научат какво е отговорност, дисциплина, уважение към другия.
- Може би от многото интересни случки, които безспорно ви съпътстват в този нелек живот, е срещата с Марадона.
- Аз никога не съм очаквал, че един ден ще бъда тясно свързан с тази държава - Аржентина, от която идва Марадона. Той беше в Наполи, в най-голямата си звездна кариерна точка. Ние гостувахме три месеца с нашата трупа и цирк „Медрано“. Когато той дойде, аз наистина бях много впечатлен колко много го обичат хората. Щяха да бутнат цирка тези запалянковци, които влязоха. Един върху друг седяха само и само да го видят. Той се облече като клоун и направи един номер на клоунада. Всъщност това, което искам да кажа, е, че всички отидоха да се снимат. Аз не го знаех кой е. От футбол никога не се бях интересувал до това време. Но си казах - щом всички се снимат, дай и аз ще се пъхна. Интересното е, че след години, когато отидох в Аржентина, видях, че той е повече от божество за тях, и реших да им покажа моята снимка с него. Само за секунда всичките ми колеги от кухнята се скупчиха около мен, издърпаха ми снимката и тя потъна. Някой я взе. Всичко, свързано с него, за тях е повече от божествен дар. Така че си загубих снимката покрай тази среща.
- Увличате се по музиката, какво слушате, кои са любимите ви банди?
- Аз съм изключително голям меломан. Като започнем от нашата народна музика, минем през някои хубави ромски песни. Защото няма лоша музика, има такава, която ти харесва, и такава, която не ти харесва. След това съм изключително запален по неаполитанската песен и сицилианската. Уча техния диалект. Познавам малко италианския език и съм се запалил по неаполитанския, защото е много интересен. Също така съм голям фен на индонезийската музика. И малоазийската, и безспорно аржентинските музики. В провинцията, в която бях – Кордоба, има един стил, казва се квартето кордовес. Той ми е любимият. Така че в моята палитра от 160 гигабайта, които имам с музика, можеш да чуеш както соната и някоя мелодия на Моцарт, веднага след това „Металика“, след това едно дунавско хоро, после една сицилианска песен... А дали свиря? Да. Проблемът е, че за да бъдеш добър музикант, трябва да свириш много. Винаги, когато аз имам време, децата спят. А когато те са будни, аз имам работа. Така че рядко мога да свиря.
- А как разпускате – с кино, филм или театър например?
- На кино рядко ходим. Но пък съм абонат на почти всички стрийминг услуги, гледам хубави филми, не комерсиални. Говоря за кино от Корея, от Индия, от Аржентина, от Индонезия. Превъзхождат много пъти американското кино. Също така съм много голям фен на шведското и норвежкото кино. Това са също много интересни страни. Както и руското. Това са любимите ми държави.
- Живеем във време на пандемия, сблъскахте ли се с COVID-19?
- Странно и учудващо - не съм. Много често съм гост на селски сборове, фестивали. Хората се скупчват около мен да ме прегръщат, да ме поздравяват. Аз се опитвам да се опазя, да свия глава настрана евентуално да не попадне вирусът в мен. За мое учудване и аз, и моето семейство, откакто се ваксинирахме, ние не сме се разболявали нито веднъж. Тук искам да кажа нещо много сериозно. Докторите казват – ваксинирайте се. Те са учени хора. Аз вярвам на науката и на хората в бели престилки, защото те ми помагат в трудни моменти за здравето на мен и на моите близки. Зеления сертификат трябва да го има, за да защити здравомислещите хора.
- Предстоят едни от най-светлите празници. Имате ли планове?
- За мен това е един от най-тържествените моменти – 24-ти. Още от сутринта аз съм направил заготовката, бобът е сварен, булгурът е накиснат, картофи, тиква. Започва голямото готвене. Докъм два часа сме свършили, наспиваме се и вечерта масата е направена, децата са с нас.
- Какво е според вас за българина перфектното празнично меню за вечеря?
- Разнообразие от ястия и в по-малки количества. По-добре е да направиш пет-шест ястия с хапки, да опиташ от всичко с една хубава напитка. При нас традицията няма как да се промени. Перфектното меню е салата според сезона, предястие може да има, може и да няма, основното е важно, десерт и хубави български мезета под формата на сирене, кашкавал и т.нар. деликатеси. Четиристепенното меню е предостатъчно с българско вино и ароматна ракия.
- За финал - каква е рецептата за щастлив живот?
- Всяка година виждам как всеки пожелава да е още по-успешна. Това според мен не е правилно. Когато една година е успешна, защо трябва да искаш и още, и още. Винаги съм се радвал на това, което имам. И съм се водил от една аржентинска приказка, която чух: Един човек, който бил бос, без обувки, стоял пред витрината на магазина и съзерцавал колко хубави обувки има, но нямал пари да си ги купи. Тръгнал си и до него видял един човек без крака. В България в момента имаме сравнително спокойствие, красота, сезони, все още добри храни, хората са доста по-гостоприемни, любезни, отколкото са в западните общества. Имаме много проблеми, но хубавите неща са повече. Така че рецептата е да се радваш на това, което имаш, и ще бъдеш доволен, а не да страдаш по това, което нямаш.
Това е той:
Роден е на 12 август, 1975 г.
Част е от трупата на цирк „Балкански“, напуска я през 1990 г.
Заминава в Аржентина, където работи като готвач
У нас е известен най-вече като тв водещ
Семеен е, има 3 деца – Даниела, Димитър и Иван
