В ече близо две десетилетия един от най-интересните гласове в родната естрада, този на родената в Казанлък Надя Тончева обучава бъдещи джаз изпълнители като преподавател по поп и джаз пеене в старозагорското НУМСИ „Христина Морфова“. Изпълнителката, която беше неизменна част от акапелната формация „Траяна“, създадена през 80-те години на миналия ХХ век от композитора Кирил Тодоров, е преброила над 120 награди от национални и международни певчески конкурси, участия във фестивали, стотици концерти в страната и региона.
За себе си Тончева отбелязва, че педагогическата дейност не й е попречила да бъде действащ музикант и редом с учениците си да участва във всички техни концерти. Категорична е, че това е възможно най-добрият урок, който един педагог може да изнесе - личният пример!
Спомени
Надя Тончева е родена на 24 юли 1961 година в Казанлък в семейството на икономист и учителка по биология, пропяла още в детската градина, където леличките и другарките й предвещавали кариера като на тогава изгряващата на хоризонта бъдеща прима на естрадата Лили Иванова.
Припомня си, че била едва на 5 години, когато татко й купил грамофон и това била една от най-големите радости в живота й.
„През 60-те години на миналия век вече имаше национална телевизия, но тя започваше предавания в 18.00 часа първо с новинарската рубрика „ По света и у нас“ и след нея филм, като например сериалът „ На всеки километър“. Помня, че като дете се усамотявах в стаята на баба, където имаше една черна радиоточка и по нея пускаха народна, класическа и естрадна музика. Попивах всичко, което чуех само от веднъж…“, връща лентата на спомените тя.
Татко й донасял от София плочи с джазова музика, купени от полския културен център, а майка й не пропускала поредната плоча на най-продуктивната ни певица - Лили Иванова. С грамофона била в света на разкоша и знаела всичките нейни песни наизуст.
Понеже непрекъснато пеела, на 8-годишна възраст я записали в детския хор, създаден от именитата диригентка Петя Павлович.
„Успоредно с пиетета към музиката в семейството ни цареше и култ към спорта: с по-малките си двама братя близнаци имахме строга и подредена спортна програма за цялата седмица, като баща ни беше треньорът. Задължителни занимания по футбол, народна топка, шахмат, плуване и тенис на маса - собственоръчно направена от татко на двора. На 12 години започнах да тренирам лека атлетика под ръководство на заслужилия треньор Петър Рахманлиев, който сериозно се зае с мен и прогнозираше, че ще стана републиканска шампионка на хвърляне на копие… Спортната слава обаче ми се размина, защото вече свирех на пиано, купи го баба ми Неда, на която съм кръстена, и като развърза една скътана кесийка, ме направи безкрайно щастлива! Така тренировките на стадиона отидоха на заден план“, с усмивка припомня спортното си детство певицата, която стъпва на професионалната сцена като първокурсничка в някогашния пловдивски Висш музикално-педагогически институт (днес АМТИ).
Началото
Една пролетна вечер се позвънило на вратата на квартирата й, като отворила, видяла музиканта Петко Владимиров, ръководител по онова време на представителния състав към казанлъшкия завод „Хидравлика“.
„Каза, че е пропътувал 100 км, за да ме покани за солист на водения от него състав, тъй като след 5 дни предстои поредният републикански фестивал на художествената самодейност. Десетина минути по-късно вече пътувах към Казанлък, където ме очакваха денонощни репетиции. Усилията си струваха, защото с ВИС „Хидротон“ спечелихме златен медал.“
Там била забелязана от композитора Кирил Тодоров, който настойчиво я поканил да се включи в „Траяна“, където вървели експерименти с изключително новаторския стил на акапелното пеене.
Тази покана определила следващите близо 10 години от живота й. Запомнила е концертите в Москва, Краснодар и Новоросийск през 1984 година. През 1986-а се появила първата дългосвиреща плоча „Траяна глас концерт“, в която участвали и музикантите от ФСБ. После дошли двата документални филма за „Траяна“: единият заснет от СТФ „Екран“ по сценарий и режисура на Таня Христова и вторият, сниман в БНТ от режисьорката Нана Кръстева.
„Нашият квинтет: Мариана Влаева, Лиляна Дойчева, Апостол Гурков, Трифон Лангазов и моя милост участва в записите за дългосвирещи плочи и на други изтъкнати български музиканти като Теодосий Спасов, Антони Дончев, Стефка Оникян, Петър Ралчев, „Джаз линия“ и др. Два пъти участвахме с рецитали на конкурса „Златният Орфей“, имахме участие в концерта на звездите на българската естрада в зала 1 на НДК съвместно с оркестъра на Вили Казасян, в първия концерт на Милчо Левиев в Пловдив след завръщането му от САЩ, концертно турне в Ларнака, Лимасол и Никозия пред българите в Кипър, участия в радио-, телевизионни и новогодишни програми, джаз фестивали и др. Може би най-верен показател за нашето творчество бе фактът, че дългосвирещата ни плоча се изчерпа само за седмица в магазините на „Балкантон“, коментира случилото се преди 30 и повече години изпълнителката.
Чужбина
Водена най-вече от любопитството, започнала работа в чужбина, но нито за миг не си е и помисляла да не се върне назад в родината. Изкарала като концентрираща певица 10 години, в които била непрестанно на път, пеейки на 10 езика и музицирала пред публика от три континента. Обиколила Гърция и Кипър, островите Патмос, Тинос, Родос, Лесбос и Санторини, Израел, Египет, Норвегия, Мароко, Сирия, Ливан, Швейцария, Канарските острови.
С въодушевление си припомня поканата да бъде на една сцена с мегазвездата Принс в кралската резиденция в столицата на Мароко – Рабат, по случай традиционните конни състезания, които се организирали всяка година.
„През 1993 година имах късмета да работя като пианистка и певица на круизния кораб „Принцеса Сиприя“ с главно пристанище Лимасол. На борда се запознала с бъдещия си съпруг, музиканта Димитър Вакарелов, през 1994-а се родил синът им Стоян, което променило напълно живота й и макар да били затрупани с дългосрочни оферти и договори, решили заедно, че е време да се установят на брега.
„Имах много предложения за работа, възможности да остана да живея, където пожелая и самочувствието ми като музикант нарастваше. Но осъзнавах, че не мога да живея извън България и макар и трудно, взех окончателното решение да се установя тук.
Тогава бях на 42 и реших, че имам нужната опитност да се насоча към преподавателска дейност. Майка ми беше учителка и явно си го нося генетично. Сега, след 25 години в учителския бранш стигнах до извода, че не диплома, талант се изисква за тази работа, категорична е певицата, която за 50-ата си годишнина препълнила най-голямата зала в родния Казанлък и където сбъднала своята мечта да изпълни любимите си рок парчета.
Концерти
„Тази музика е моята ученическа любов и за мое удовлетворение концертът беше блестящ, аплодисменти и препълнена зала!“, припомня си Надя Тончева и допълва, че през 2017 година издава албум с джаз стандарти под наслов Black coffee с китаристите Живко Велев, Петър Койчев, Венелин Георгиев – саксофон и Джаз трио Димитровград. Със собствени музикални проекти участва на джаз фестивалите в Пловдив, Банско, Благоевград, Хасково, Кърджали, „Жълтите павета“ – София, Франкофонски фестивал „ Солей“ – Созопол, Стара Загора, Димитровград и др.
През юбилейната за нея 2021-ва реализира концерт със заглавие „ От класиката до рока“, в който участвали Ангел Заберски, Васко Кръпката, Димитър Русев, Александър Леков, Кристиян Желев, хор „Петко Стайнов“, ученици от класа й по поп и джаз пеене при НУМСИ „ Христина Морфова“, симфоничният оркестър на Държавна опера Стара Загора с диригент Красимир Къшев. Концертът завършил с два биса и продължил повече от два часа.
Въпреки проблемите с ковид пандемията започнала записите за нов албум, а съвсем наскоро участвала чрез онлайн връзка в „Сакура джаз“ – Фукояма, Япония. Организаторът на фестивала останал изненадан от високото ниво на джаза в България и изразил надежда за следващата година да му гостуват на живо.
