0

К огато видите дръвче отрупано с плод, а в двора имате от същия вид със слаба реколта, се замисляте дали да не го отрежете. Има обаче елегантен начин да се сдобиете с друг сорт от същата овошка, без да е нужно да засаждате фиданка. Това става чрез присаждане според специализираните сайтове на агрономията.

Два начина

В практиката се използват предимно два начина на присаждане – на пъпка (окулиране) и на калем (резник). Окулирането може да се извърши през юли или август – на спяща пъпка или през пролетта – на будна пъпка. Присаждане на калем се прави, когато се облагородяват диворастящи форми, но също и за подобряване на малоценни сортове. Извършва се през пролетта и се налага при по-стари дървета.

Размножаването чрез калеми е един от начините за вегетативно размножаване на овощните растения. По този начин се получават нови растения, които напълно възпроизвеждат майчините. То може да се извърши чрез коренови калеми, чрез зрели безлистни калеми, със зрели листоносни калеми и със зелени резници. За любителите овощари интерес представлява размножаването чрез зрели безлистни резници.

Зрели листоносни резници или калеми се използват при размножаването на лимон, портокал, мандарина, маслина и други вечнозелени видове. Вкореняването на зелени резници може да се извърши само при специални условия в закрити помещения, където се поддържа определена температура и преди всичко висока почвена и въздушна влажност. При такива условия зелените резници се вкореняват по-добре в сравнение със зрелите.

Смокиня

Размножаването чрез вкореняване на резници е доста привлекателно, но и специфично. Сравнително добре се вкореняват резници от касис и другите френски гроздета - бодливото грозде, смокинята, къпината, а също лимонът, актинидията и някои други. При касиса и другите френски гроздета това е почти единственият начин на размножаване. За тях резниците се събират при обикновени условия за вкореняване.

Млада подложка

Резниците за вкореняване се събират от едногодишни, добре развити леторасти с дебелина над 6 мм и дължина от 10 до 40 см при отделните видове. По-добре се вкореняват резниците, взети от основната част на летораста, която е по-добре запасена с пластични вещества. Долният отрез се прави непосредствено под пъпка, а горният на 2-3 мм над пъпката.

При спазването на посочената технология може да се постигне успешно вкореняване на резници при почти всички овощни видове. Сравнително по-успешно се вкореняват резници от праскова, слива, вишна и дюля. Успехът от присаждането е много голям, когато подложката е по-млада.

Случва се да се присаждат и по-възрастни дървета, но те не бива да бъдат над 10-12 години. При тях се присажда в по-високите части на короните, където дебелината на клоните не надхвърля 5-6 см в диаметър. Задължително е да се оставят няколко по-слаби клони неприсадени.

Потъмняват

Тогава отрезите се окисляват, потъмняват и правят изолационен пласт, който също пречи на зарастването. Отрезите на клоните трябва да се заглаждат много добре с по-здрав и остър нож. Работа в този случай може да свърши и нов макетен нож. След приключване на операцията всички наранени части се намазват с овощарска замазка. Към момента на присаждане те трябва да са свежи и в пълен покой. Това значи да са съхранявани във влажна среда, на тъмно и при температура не по-висока от 4-5°С.

Най-рано, преди да е започнало сокодвижението, се присаждат черешата, вишната, кайсията и бадемът.

Присаждаме круша върху дюля

Доброто срастване между присадника и подложката зависи от съвместимостта и сродството между тях. Срастването е най-добро, когато подложката е от същия вид – ябълка върху ябълка, круша върху круша и т.н. Понякога резултатите са добри и при използване на подложки от друг вид – круша върху дюля, слива, праскова, кайсия и бадем върху джанка, череша върху махалебка и вишна, мушмула върху дюля и глог.