Б ататите стават все по-популярни и в България и вече любители градинари пробват да ги отглеждат.Понеже съхранението им е по-специфично, все още не са токова разпространени. Но легендите за полезните им качества са достатъчен мотив, за да ги засадим в двора си. Специалистите твърдят, че отглеждането им не е сложно, просто се следи за плевели и да не се засушават. Важно е да се знае, че те не нямат нищо общо с картофите и не се засаждат като тях с грудките. Те са корени.
Но какво са всъщност бататите? Според Уикипедия бататите (Ipomoea batatas) принадлежат към семейство Поветицови (Convolvulaceae) и са много по-близък роднина на грамофончетата и поветицата, отколкото на картофите. Това е една от причините, поради които другото им популярно име "сладки картофи" трябва да се избягва. Трябва да се наричат просто батат. Тяхната родина е Южна Америка - района между Юкатан в Мексико и река Ориноко във Венецуела. Още преди Колумб, те са се разпространили по островите в югоизточната част на Тихия океан. През годините тази група от сортове се е променила генетично значително спрямо изходната си форма - бататите в Америка. В момента Китай е най-големият производител на батати, като се използват и листата за храна на хората, но най-вече на любимите на китайците прасета.
Листата са ядивни и отлична храна за прасетата.
Бататът е многогодишно, тревисто, пълзящо растение, което в страните с умерен климат се отглежда като едногодишно. Не са много взискателни към условията, но има някои правила, които трябва да се спазват. Развиват се успешно и при по-засушливи условия и на по-бедни почви, разликата е в добивите. Най-големи са изискванията им към температурите, като тези под 20 градуса силно забавят растежа им. Идеалните са 25-30 градуса през деня и 15-20 през нощта. Трябва да се отглеждат на слънчево място, без значително засенчване.
Оранжев батат
Бататите нямат почти нищо общо с картофите, различават се дори по начина им на размножаване. Не се засаждат целите кореноплоди, те само се ползват за производство на разсад, което се извършва с рътене на топло във влажен пясък или почва. Според експертите правилният подход е да се изчака поне докато почвата на 10 см дълбочина трайно се затопли над 18 градуса. За България това е периодът в края на май.
Бататите не са картофи, а корени
Избягвайте разсад в кофички, защото корените бързо достигат стените и се оплитат. Самото отглеждане е елементарно. Оптималните разстояния на засаждане/разсаждане са в зависимост от сорта, защото някои сортове образуват дълги стъбла, други са по-компактни. Схемите за стандартните комерсиални сортове са в граници от 90 до 115 см между редовете и 25 до 50 см в реда. Като правило колкото по-късно се засаждат, толкова разстоянията трябва да са по-големи. Болести почти няма. Полевките и сляпото куче са най-сериозните неприятели. Голите охлюви също пакостят, като пробиват дупчици дори по кореноплодите.
Бататите не зреят, те са корени и ги прибирате, когато прецените, че ви трябва съответната големина. Те са също като морковите. Не узряват, а само растат. При по-късно изваждане има риск от загрубяване на консистенцията на най-едрите кореноплоди. Когато температурата на почвата на 10 см дълбочина трайно падне до или под 12-13 градуса – все пак бататите трябва да се извадят. Ако ги оставите в земята при такива температури за по-продължителен период, освен че няма да растат повече, качеството им ще се влоши. Обикновено в България това се случва през октомври. Затова е добре да се извадят преди първите слани. Съхраняването им изисква определени условия. Съхраняването им в помещения става в щайги по 1 или 2 реда в тях при температура 8-10°С и влажност на въздуха 35%. Може да се съхраняват и в чували.
Така цъфти бататът.
Известни са 30 000 сорта
В генетичните банки по света се съхраняват над 30 000 образеца батати. Повечето от тях са с ниски агрономически качества, но дори и сред целенасочено селектираните сортове се наблюдава голямо разнообразие, както на надземните части - листа и стъбла, така и на подземните - корени и кореноплоди. Има сортове, които се нуждаят от само 2 месеца, за да съзреят, други се нуждаят от над 11 месеца. Месото на кореноплодите може да е бяло, кремаво, жълто, оранжево, виолетово. В тропическите страни се предпочитат по-малко сочните и по-малко сладки батати, които се използват за основна храна. В страните от умерения климат продавачите налагат сортовете с десертни качества - по-сочни и по-сладки. В някои страни се предпочитат сортовете за производство на листа (листен зеленчук), а не на кореноплоди. При много сортове кореноплодите се образуват на метри от основния корен.
