Д оенето е най-важната и отговорна процедура, от която зависи здравето на стоката и качеството на млякото. И двете определят жизнеспособността и икономиката на фермата. И до ден днешен нямаше да съм решил ребуса как да имам качествени хора, с достоен начин на живот, които да си заслужават и изкарват заплатите, докато не прочетох признанието на новозеландеца Глен Херъд от Happy Milk Cow: „Слагам край на проекта ми за хуманно добиване на мляко, защото не мога да пробия на пазара“, пише фермерът Глен в страницата си, препечатано от козевъд и овцевъд:
„Исках да добивам мляко от крави, които не са разделени от телетата си, по хуманен начин, но магазините не искат да се занимават със стъклени бутилки, а инвестирах всичко в производството и нямам средства да изградя собствена дистрибуционна система. През това време бях лош съпруг и лош баща. Не виждам смисъл да продължавам“. Тогава той започва да рови в интернет и открива два термина, които буквално спасяват живота му.
Качеството
Термините са два: OAD (once a day milking) и ODM (once daily milking). Научните изследванията са основно новозеландски и френски. Повишава се качеството на млякото, пада добивът от 27 до 40%, прекрасно повлиява на Джерсей кравите, по-голям проблем е с високодобивните животни. Адаптацията на животните е много бърза. Единственият проблем е повишаване на броя на соматичните клетки, но не и случаите на субклиничен мастит. Логично, защото млякото се концентрира – повишава се и протеинът и маслеността, така че мисля си това го преживявам.
Предизвикателства
Според фермера Филип Харманджиев предизвикателствата пред преминаването към еднократно доене са няколко.
Мандрите купуват на литър, не на показатели. Трябва да ги убедите да ви подобрят цената, защото показателите ще ви се подобрят. Ако преработвате млякото си, този проблем отпада, казва той.
Ако сте инвестирали в скъпа доилна зала, която трябва да се амортизира през постоянно минаване на кравите през нея, вие сте роб на доставчиците на оборудване. Еднократното доене не е за вас.
Недоплатени
Доячите са недоплатени. Да, обявата „дояч – 1000 лева“ може би звучи бомбастично, но разделете заплатата на часовете ангажимент и ще се получи доста по-скромен надник от порядъка на 4-5 лв. на час.
Ако държите млякото да е количеството от преди спиране на двукратното доене, имате два варианта – да доите през 18 часа, тоест 3 доенета за два дни, или да си купите още крави, които да компенсират загубата. Крава се намира по-лесно от дояч.
Приспособяване
Козата е в състояние да се адаптира към еднократно доене по-добре от кравата, с по-малък спад в производството на мляко, главно поради различни характеристики на вимето. Последното се състой от алвеоларна част (където идва синтезирано мляко) и част на „резервоара“ (където се съхранява млякото). При козите се отделя мляко с постоянна скорост от алвеолите и се съхранява в резервоара, който е способен да се разшири, за да съхранява произведено мляко за един ден. Това е особено характерно за вимета на най-продуктивните кози.
Повече време на пасището
В сравнение с двукратното доене еднократното доене има някои предимства, но също и някои недостатъци при козите.
Предимства са бърза адаптация на козите, добри условията на труд, намаляване на разходите за труда, най-продуктивните кози имат най-малко намаляване на млечността, по-малко количество късоверижни мастни киселини, няма влияние върху съдържанието на соматичните клетки при многоплодните кози, няма разлика в поведението на животните и адаптацията им, повече време на пасището, можете да се върнете към двукратно доене.
Недостатъците са по-малко мляко от 15 до 20% средно, по-високо съдържание на млечен протеин, увеличение на соматични клетки, особено при козите на първо яре. С 30% увеличение на времето за доене, увеличаване на потока на млякото, влошаване на морфологията на гърдите, по- голям надзор на животните.
