Н астъпват летните горещини и зеленчуците изпитват все по-често остра нужда от вода. Много важни са плитките окопавания след всяка поливка.
Рохкавият повърхностен слой намалява изпарението от почвата и междуполивния период се удължава. Преустановяват се поливките на лука за глави, дините и пъпешите, съветват от Националната служба за съвети в земеделието.
Освободените зеленчукови лехи от ранни пролетни култури като тиквички, краставици, ранни картофи и др. не се окопават дълбоко, а само леко се разрохкват, за да се запази структурата и влагата на почвата.
Грижа
Пълноценна реколта от зелен фасул за късна консумация и за консервиране може да се очаква при сеитба преди 15 юли. Основна грижа при фасула е напояването и окопаването. Почне ли фасулът да цъфти се спира окопаването, защото цветът му много лесно опада.
За да бъдат патладжаните едри и сочни, е необходимо през юли да ги подхраните два пъти с листен тор, който да съдържа по равни количества трите основни хранителни елемента - азот, фосфор и калий.
Подходящо
При краставиците поливането и торенето са най-важните работи през юли. Краставиците са топлолюбиви растения и затова не е подходящо поливането им със студена чешмяна вода. Трябва да се създадат условия за поливане с престояла вода. Колкото по-рано се откъснат плодовете, толкова по-бързо ще се развиват следващите. За семе се оставят плодовете на един цял корен. Краставиците се отрязват с нож, а не се късат с ръка.
Доматите през юли се поливат по-често и по-обилно, защото тогава почвата се засушава по-бързо, а освен това тогава започва масовото им зачервяване. Най-добре е да се полива веднъж седмично. Ако се забележи, че най-долните листа на доматите са заболели, се премахват веднага, за да не се разпространи заболяването върху цялото растение. Това може да допринесе и за по-доброто огряване на първия завръз от слънцето. Ако листата са здрави, те не бива да се премахват.
В края на месец юли или началото на август се засява зимната ряпа. При засушаване е добре няколко дни преди сеитбата да се полее мястото, за да се ускори поникването.
Лук
През месец юли се прибира лукът. Той се смята за узрял и готов за прибиране, когато шийката на лъжливото стъбло до луковицата омекне и листата започнат да полягат. Това показва, че растежът на луковиците е завършен, а техните външни люспи вече са добили характерния си червеникав цвят.
В началото на месеца трябва да се засади късният алабаш, късното зеле и карфиола. Засаждат се при междуредово разстояние 60-70 см, а вътре в реда 50 см. След разсаждането редовно се плеви, окопава и полива. Ако предшественикът на зелето не е торен основно, добре е да се внесат по 2-2,5 т/дка угнил оборски тор, 40-50 кг/дка суперфосфат и 15-20 кг калиев тор. Торовите норми се определят в зависимост от планирания добив и резултатите от химичния анализ на почвени проби. Прибирането става през октомври -ноември.
Късните краставици и тиквички за есенно производство се засяват през втората половина на месеца.
Садим праза на мястото на репички и салати
Разсадът на праза трябва да е готов през първата половина на юни, но може да се разсажда в началото на юли, най-късно до 15 юли.
Това може да стане на равна повърхност или във фитарии при разстояние между редовете 20-25 см, а в реда на 12-15 см, със садило.
Добрите предшественици за отглеждане на праз са култури, които оставят площта чиста от плевели, освобождават я достатъчно рано, за да може да бъде подготвена доброкачествено. Преди засаждане на праз или сеитбата на праз площта може да бъде заета от репички, спанак, салати, ранни картофи, зелен грах и др.
Разсадът се отглежда на открита леха с южно изложение и защитена от ветровете. Повърхността й се маркира през 5 или 10 см с помощта на многоредов маркир или по друг подходящ начин. Семената се засяват по възможност по-рано напролет, още през март докъм средата на април. За 1 кв. м се изразходват 8-10 г. За 100 кв. м площ за отглеждане на праз са необходими 3-3,5 кв. м разсад праз. Засетите семена се покриват с двусантиметров пласт от пресята торопочвена смес или разложен оборски тор. Растенията се развиват бавно. Лехата трябва редовно да се плеви. Полива се с лейка често, но не с много вода. Подхранва се с 10-15 г на кв. м амониева селитра след поникването и 15-20 дни по-късно. Торът се разтваря предварително в лейка с вода. След подхранването растенията се отмиват чрез обилна поливка.
По време на вегетацията на праза отстранявате плевелите и най-вече редовно поливате. В началото борбата с плевелите може да се води чрез окопаване, но по-късно ги отстранявайте ръчно. Поливайте праза в хладните часове - най-добре сутрин, отначало с малко вода, а впоследствие и с повече. През юни, юли и август поливайте праза при всички случаи поне веднъж в седмицата, а при нужда - и по два пъти. Ако септември не е дъждовен, също се налагат поливане на праза всяка седмица.
Празът се прибира в края на октомври и през ноември.
Плитката чесън се очаква на открито и сухо място
Сега е моментът и за вадене на чесъна. Възниква въпросът как да го съхраняваме. Когато вадите чесъна, вадете само узрелите глави. Направете го, когато почвата е суха и не е поливана преди това. Оставете го да изсъхне някъде на сянка. Когато е изсъхнал, можете да сложите в буркани, дървени или пластмасови съдове или торби от плат - тъмни и сухи места. Можете да го сложите в сол, което също ще го запази.
Ако все пак сте решили да сплетете чесън на плитката, използвайки сухите стъбла на растението. Сплитането става по същия начин, по който се сплита косата - три стръка от чесъна се преплитат. На всяко прехвърляне наляво или надясно вплетете още един стрък с чесън. Луковиците трябва да се вплитат плътно към плитката, а не просто да висят.
Сплетената плитка чесън се окачва на открито, сухо и прохладно място.
