Отглеждането на морски треви е новата златна треска, която обхваща света. САЩ, Корея, Мексико правят сериозни инвестиции да ги размножават. За това разказа екологът Спас Узунов от Фондация „Биоразнообразие“ на семинар в столицата. Светът се съсредоточава в тях, защото се оказва, че те могат да улавят въглерода 32 пъти по-ефективно от тропическите гори. Снабдяват водите с кислород, правят водата по-бистра и по този начин се обогатява полезната фауна.
Храна и торове
Освен своето екологично значение те се използват за производство на органични торове, органични тъкани, а последните тенденции са основният вид морска трева в Черно море – зостера, да се отглежда като алтернативна на храна, разказа екологът. Причината е, че семената на морските треви са подобни на ориза като хранителни и вкусови качества, въпреки че са от друго семейство. Дори в Средиземноморския регион те са новата мода за алтернативни храни за човека.
Тралене
Екологът обясни, че това, което съсипва зостерата в Черно море, е траленето за рапани. Зостерата и други подобни на нея треви се срещат в Атанасовското езеро, което е между кварталите Изгрев и Сарафово. Заради дългогодишния добив на сол от него чрез изпаряване на морската вода зостерата е намалила популацията си, обясни Спас Узунов. Сега еколозите помагат да се възстанови, което се отразява положително на живота на флората и фауната в езерото.
Солна ерозия
Любопитно е да се узнае, че морските треви подобно на мангровите гори са толерантни на засоляване. Те по своему са пречка срещу солната ерозия, от една страна. От друга срещу разрушението, което бавно и неумолимо причиняват морските вълни. Причината е, че те намаляват силата на раздробяването на брега от вълните. Така те имат ролята отчасти на мангровите гори, отчасти на кораловите рифове.
Атанасовско езеро
Морските треви чрез корените си обогатяват почвата с кислород.
Те акумулират въглерод, бързо се развиват през годината, отмират и така остават на дъното на влажните зони. Например Атанасовското езеро е около 0,02% от площта на всички земеделски земи у нас, а съхранява половин млн. тона въглерод, което е една двадесета от всичкия въглерод, който можем да вкараме в земеделските земи. Потенциалът на влажните зони в природата за справяне с въглерода е огромен. В последните 100 години ние сме унищожили повече от 70% от влажните зони.
Светлана Трифоновска
