Н аричат я златната подправка. Лечебните свойства на куркумата са познати от преди 4500 години. Проучвания при лабораторни животни - плъхове и хамстери, показват, че етеричното масло от куркума може да повлияе върху нивото на липидите в кръвта. Това означава, че намалява т.нар. лош холестерол и повишава съдържанието на добрия. Също така може да осигури защита срещу сърдечно-съдови заболявания и притежава антидиабетни свойства.
„Смята се, че мощната антиоксидантна активност на маслото е отговорна за това да бъде потиснато образуването на мозъчен оток при плъхове, едно от най-опасните последици от исхемично мозъчно увреждане. Маслото е ефективно и при лечението на някои респираторни заболявания. Улеснява отстраняването на храчки и облекчава кашлицата, има данни за антитуморни и противовъзпалителни активности“, коментира вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.
Маслото от куркума подобрява като цяло функцията на имунната система, насърчава кръвообращението и ускорява елиминирането на токсини и стимулира храносмилането.
Оцветител
Какво всъщност представлява куркумата? Тя е многогодишно растение от семейството на джинджифила, което се отглежда в тропическите и субтропическите райони на Азия, Австралия и Южна Америка. Използва се като основен източник на оцветители и овкусители в азиатската кухня. Изсушеният корен е подправка и влиза в състава на кърито, но и на багрила за дрехи и конци, защото придава златистожълт цвят. Намира приложение в парфюмерията и козметиката, а също и за декорация. Част е от традиционната медицина в Бангладеш, Малайзия, Индия, Непал, Тайланд и Китай при заболявания на горните дихателни пътища, ставите и храносмилателната система (диария), при рани и ухапвания от насекоми. Около 500 г. пр. н. е. тя се появява като важна част от аюрведическата медицина - древна индийска система за терапия с природни средства, която се практикува и до днес. В аюрведическата литература се съдържат над 100 различни термина за куркума, включително jayanti, което означава „този, който е победител над болестите“ и matrimanika, чийто смисъл е „красив като лунната светлина“. В части от Южна Индия парче от коренището на куркума се носи като амулет за защита от зли духове.
В Европа куркумата за пръв път се споменава като подправка в готварската книга на Хана Глас от 1747 г. „Изкуството на готвенето става просто и лесно“.
Съставки
Основните активни компоненти на корена са нелетливите куркуминоиди, като най-активен сред тях е куркуминът и летливото масло. Индия е най-големият производител на куркума от древни времена.
Куркуминът е открит в коренищата на куркумата преди около два века от учени в университета в Харвард. Първата статия, отнасяща се до терапевтичната му употреба при хора е публикувана през 1937 г. от Опенхаймер. Авторът съобщава, че, приеман през устата в продължение на 3 седмици, куркуминът е показал забележително добри резултати при пациенти с възпаление на жлъчния мехур (холецистит). През 1949 г. е установено, че проявява антибактериално действие. Тези първоначални резултати привличат вниманието на специалистите и в следващите години интересът към биологичната активност на това съединение рязко се увеличава. Установено е, че притежава противовъзпалителни, хипогликемични и антиоксидантни свойства и подпомага заздравяването на рани. Към днешна дата са публикувани данни от десетки клинични проучвания при хора.
„Също така е докладвано, че самостоятелно или в комбинация с други агенти куркуминът показва обещаваща противотуморна активност, включително по отношение на рака на дебелото и правото черво, гърдата, панкреаса. Първите данни за това са публикувани през 1987 г. Те идват от клинично изпитване, включващо 62 пациенти, при които туморният процес е причинил лезии по кожата. Приложеният в засегнатите зони куркумин е предизвикал значително облекчаване на симптомите“, коментира проф. Александрова. Според нея внимание заслужават и обещаващите резултати при пациенти с други заболявания, сред които артрит, увеит, следоперативно възпаление, пептична язва и диабет.
„Увеитът е възпаление на средната съдова обвивка на окото и е сред водещите причини за зрително увреждане. Смята се, че в САЩ представлява 10% до 15% от всички случаи на пълна слепота. Неблагоприятните ефекти на използваните в клиничната практика за лечението му препарати (кортикостероиди) ограничават употребата им и това прави търсенето на нови агенти особено наложително“, обясни проф. Александрова.
Защита
Куркуминът показва защитен ефект срещу развитие на патологични състояния в черния дроб, при продължително излагане на въздействието на арсен и алкохолна интоксикация. Клинични проучвания подкрепят превантивната му роля срещу развитието на диабет тип 2 при хора с преддиабетно състояние.
Смята се, че стойността на допустимия дневен прием на куркумин при хора е 3 mg/kg телесно тегло. Клинични проучвания показват, че той се понася добре и не показва токсични ефекти и когато се прилага в дози от 8 g/ден.
„Все още обаче не знаем със сигурност дали куркумата е безопасна за употреба по време на бременност и кърмене в количества, по-големи от тези, които обикновено се намират в храната“, каза още експертът.
Предизвикателства
Куркумата и куркуминът имат богат спектър от интересни биологични активности, но те са трудни за изследване. Куркуминът е нестабилен (лесно се превръща в други вещества), има незадоволителен прием в храносмилателната система, бързо метаболизира и се отстранява от организма, което ограничава терапевтичната му ефикасност. Освен това съставът на растения, отглеждани в различни райони, и дори на едно и също място, но през различни години, не е напълно еднакъв. Това затруднява анализа и сравнението на получените резултати. Специалистите полагат много усилия за решаване на тези предизвикателства. Разработени са модифицирани химични структури на куркумин (аналози или производни на съединението) с повишена стабилност, разтворимост и биологични ефекти, на помощ идват и нанотехнологиите.
Яна Йорданова
