0

Ч ерните дупки са известни с това, че поглъщат всичко, което е имало непредпазливостта да попадне в гравитационното им поле, предаде Би Би Си.
Колко изненадани бяха астрономите, които откриха с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“ в съседна галактика джудже свръхмасивна черна дупка, която е станала майка: тя в буквален смисъл роди няколко звезди! Има и пряко доказателство за това - пъпна връв от газ и звезден прах, дълга 500 светлинни години. 

Космическият телескоп Хъбъл

 Космическият телескоп Хъбъл
НАСА

Струя

Черната дупка, разположена на около 34 млн. светлинни години в галактиката Хенайз 2-10 (кръстена на американския астронавт и астроном Карл Гордън Хенайз), е изхвърлила от сърцевината си гигантска струя плазма с огромната скорост от 1,6 млн. км/ч. Този огнен поток помогнал за раждането на нови звезди в т. нар. звездни ясли на галактиката джудже (в която има „само“ няколко милиарда звезди). „От самото начало подозирах, че в галактиката Хенайз 2-10 става нещо необичайно – пише един от съавторите на изследването – астрофизичката от университета на щата Монтана Ейми Рейнс. - И ето, че „Хъбъл“ нагледно демонстрира връзката между черната дупка и съседния регион на 230 светлинни години от нея, където се образуват звезди.“ 

Ейми Рейнс

 Ейми Рейнс
amyreines.com

Условия

Изследователите отдавна са забелязали, че свръхмасивните черни дупки имат способността да изхвърлят шлейфове от йонизиран газ. Но по-рано учените предполагаха, че такива потоци от плазма по-скоро пречат, отколкото да помагат за формирането на звезди. Преди да изпусне в Космоса струя от разтопена плазма със скорост, близка до светлинната, черната дупка поглъща в недрата си необходимия материал във формата на намиращи се наблизо газови облаци и звезди. При загряване до необходимата температура от съприкосновението с плазмените струи тези газови облаци стават идеални ясли за бъдещите звезди. Но както изтъкват експертите от НАСА, трябва газовите облаци да се озоват в идеалната зона: ако плазменият шлейф прегрее облаците, те няма да могат да се охладят до температури, необходими за формирането на звезди. В дадения случай обаче условията са били идеални.

Памет

Що се отнася до черната дупка майка, тъй като в продължение на дълго време тя е оставала сравнително малка, изследователите се надяват, че по неин пример те могат да разберат природата и процеса на формиране на истински гигантски свръхмасивни дупки. „За съжаление, ние сме изпуснали процеса на образуване на първите черни дупки – оплака се Рейнс, - а много ни се иска да отговорим на главния въпрос откъде са се взели те! И тук на помощ трябва да дойдат галактиките джуджета, които биха могли да съхранят някаква памет за тези събития, които са изгубени във времето и пространството“.

НАСА

Космическия телескоп „Джеймс Уеб“ вече е напълно разгънат и на „мястото си за паркиране“.
ИЛЮСТРАЦИЯ: НАСА

„Джеймс Уеб“ достигна окончателната си орбита

Тази седмица космическият телескоп "Джеймс Уеб", който трябва да наследи „Хъбъл“, достигна окончателната си орбита около Слънцето, на почти 1,6 млн. км от Земята. От НАСА съобщиха, че е била извършена и последната коригираща маневра и свръхмодерният телескоп е заел "мястото си за паркиране" - втора точка на Лагранж (L2), гравитационно стабилна област от системата Земя - Слънце. "Джеймс Уеб" достигна до нея месец след като беше изстрелян. Инженерите на НАСА сега подготвят фината настройка на основното огледало на телескопа, за да го подготвят за работа. Диаметърът му е 6,5 метра и има 18 сегмента, покрити с много тънък слой злато, което отразява изключително добре инфрачервената светлина. Учените планират да използват "Джеймс Уеб" за изучаване на най-старите звезди и галактики във Вселената, образувани след Големия взрив, както и за търсене на потенциално обитаеми планети. Подготовката на супермодерния апарат ще отнеме няколко месеца, преди той да бъде готов за работа. Ако всичко върви по план, телескопът трябва да бъде готов да направи първите научни снимки през май, а още един месец ще бъде необходим, за да бъдат обработени и показани. "Джеймс Уеб" е съвместен проект на НАСА, Европейската космическа агенция и Канадската космическа агенция.