В събота е първата задушница за годината, тя е известна като Голяма задушница. Винаги е ден преди Месни заговезни.
Ето датите на трите най-важни задушници за тази година. 26 февруари – Голяма, 11 юни – Черешова, 5 ноември – Архангелова (Мъжка). Червено вино, обреден хляб (пита) и коливо (сладко варено жито) традиционно се носят на гробовете на починалите за Задушница и се раздават за успокоение на душите им. Прието е гробът да се поръсва, правейки кръст с вода и после с вино.
Приготвят се питка, жито и неща, които е обичал покойникът, от тях се и раздава. (Смята се, че е погрешно да се оставя храна на самия гроб, защото душата не яде и не пие материални неща. Храната трябва да се раздава, като задължително се дава на духовника.) Пали се свещичка, свещеникът извършва парастас – съкратена панихида за успокоение на душите, чете апостолски и евангелистки текстове. По думите на апостол Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре, и затова коливото е символ на възкресението на душата. Виното пък е символ на кръвта на Исус. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъкът на свещичката е символът на безсмъртието на душата. Кади се и тамян – символ на чистата молитва, слагат се цветя – символ на добродетелите на починалия.
Жито, питка, дребни сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от тях, те почитат и си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. Задушниците винаги са в събота – денят за почит към мъртвите. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие. Споменават се починалите с думите "Бог да прости". Прието е да се правят някои от любимите храни на покойника, иначе – жито и питка. Съдържащите се в житото витамини и микроелементи, фибри и антиоксиданти ни зареждат с енергия, укрепват имунитета и ни даряват с красота. А това е особено ценно през зимата, когато организмът страда както от липсата на слънце, така и от недостатъчното разнообразие от пресни плодове и зеленчуци. Не е случайно, че именно на вареното жито са базира един от най-известните детоксикиращи режими – този на Петър Дънов.
Ето една много вкусна рецепта за коливо от matekitchen.com. За подсушаване на живото се ползват не натрошени бисквити или галета, а счукани орехи. Когато овкусеното зърно престои една нощ, парченцата от ядките поемат влагата от житото и лимоновия аромат. Това придава приятен, мек вкус и в същото време не го прави твърде сух. По желание можете да се обогати със стафиди или други сушени плодове, нарязани на дребни парченца. Някои пък ползват и смлени или натрошени бисквити, и орехови ядки.
Варено жито
Продукти: 2 ч.ч. жито; 1 ч.ч. захар; 1 ч.ч. орехи; 1 лимон; 1 ч.л. канела; Приготвяне: Почистете житото, измийте го добре и го сложете да се вари в 8 чаши вода. Варете на тих огън докато зърната набъбнат и се спукат. Оттеглете от котлона, покрийте с кърпа и оставете житото да поеме цялата течност и постепенно да изстине. Прехвърлете житото в купа, сложете захарта, канелата и настърганата кора на 1 лимон. Разбъркайте добре и оставете вкусовете да се смесят. По желание можете да добавите натрошени орехи, стафиди или други сушени плодове. Вареното жито е най-вкусно, когато престои поне една нощ.
Бърза содена питка
Продукти: 350 г брашно; 1 ч.л. сол; 1 ч.л. захар; 2 с.л. олио; 2 с.л. ябълков оцет; 1 ч.л. сода бикарбонат; Приготвяне: В подходяща купа налейте около 200 мл хладка вода и сипете вътре содата, захарта, оцета и олиото. Оцетът е необходим, за да угасите содата. Постепенно добавете брашното и замесете еластично, средно меко тесто. Покрийте го с чиста памучна кърпа и го оставете да си почине, докато почистите работната повърхност и подготвите тавата, в която ще печете содената питка. Покрийте тавата с хартия за печене и прехвърлете тестото в нея. Разнесете го с ръце, така че да покрие дъното. По желание можете да направите декорация с помощта на две вилици. Печете бързата содена питка на 200 градуса до готовност.
