Н АСА ще тества гигантска хиперзвукова прашка като потенциално революционен нов начин за извеждане на сателити в орбита, предаде в. „Дейли телеграф“. Масивният уред, който е по-висок от Статуята на свободата, вече е монтиран в пустинята на щата Ню Мексико и ще бъде изпробван от американската космическа агенция по-късно тази година.
Центрофуга
Устройството се състои от стоманена вакуумна камера с диаметър 100 метра, чиято изходна тръба е насочена към небето. Наблюдатели го описаха, че изглежда отвън като гигантско йо-йо. Във вътрешността му един предмет се прикрепя към въже от карбоново влакно и се завърта в кръг. Тъй като това се извършва във вакуум, предметът на края на въжето може да се ускори до хиляди километри в час, преди да бъде изстрелян през тръбата.
Електрическата центрофуга с тегло 1000 тона е била построена и се експлоатира от частната компания „СпинЛонч“, която е подписала договор за тестване с НАСА въз основа на космическия договор. Триметров пробен апарат на агенцията с форма на торпедо ще бъде катапултиран към небето, преди да се спусне с парашут, да кацне, да бъде прибран и анализиран. Основателят на „СпинЛонч“ Джонатан Йейни заяви, че това е „фундаментално нов начин да се стигне до Космоса“. Той разработва своята центрофуга от 2014 г. и я нарича „най-добре пазената тайна“ на космическата индустрия. „Ние основно си зададохме въпроса има ли начин да се стигне до Космоса без ракета? Това е радикално различен начин за ускоряване на снаряди и изстрелването на космически кораби с хиперзвукова скорост“.
Проектът представлява първата сериозна алтернатива на ракетите от зората на космическата ера насам. Целта е драстично да се съкрати стойността на изстрелването на сателити, като същевременно се помогне на околната среда, избягвайки употребата на огромни количества ракетно гориво.
Прашката е монтирана в пустинята на щата Ню Мексико.
Еверест
При първото изпитание през октомври м. г., триметров тестов апарат на „СпинЛонч“ бе успешно изстрелян до височина от около 10 000 метра – по-високо от Еверест. Планирани са още десетки тестове. При тях апаратът ще се ускорява до над 5000 мили (8047 км) в час. А по-голяма версия на уреда, която ще бъде с размерите на Айфеловата кула, ще бъде използвана за извеждането на сателити в орбита до 2025 г. Полезният товар ще има малък ракетен двигател, който ще се запалва на голяма височина, за да се осъществи последният етап от пътуването до околоземна орбита. Тази система гарантира, че около 70% от горивото и структурите, които се използват сега при изстрелването на една ракета, ще бъдат елиминирани, с огромни спестявания на разходи.
„СпинЛонч“ вече е получил финансиране за около 100 млн. долара от компании като „Гугъл“ и „Еърбъс“ и има над 200 служители. Както заяви Пийт Уърдън, бивш директор на научноизследователския център „Еймс“ на НАСА в Калифорния. „Жизнено важно е да намерим по-добър начин да стигнем до Космоса. Ако можем да намерим начин да осигурим тази кинетична енергия по някакъв друг начин (освен чрез ракета), това е истинска революция. Истинското предимство е, че не се налага да носиш със себе си по-голямата част от енергията като гориво. Това променя цялата парадигма. Това революционизира способността ни да свържем нашата планета с комуникационни сателити и да направим живота по-добър за всеки“.
Оръдие
Откакто за пръв път бяха използвани ракетите, за да стигнем до Космоса, другите потенциални методи бяха пренебрегвани. Но някои бяха изпробвани, включително „космическото оръдие“, конструирано от Пентагона. През 1966 г. проектът ХАРП успешно използва масивно оръдие, за да изстреля 200-килограмов снаряд в Космоса. Той стигна височина от 180 км – доста над линията на Карман, международно признатата граница на Космоса, която е 100 км над Земята. При суборбиталния полет обектът се извиси много повече, отколкото Джеф Безос или сър Ричард Брансън при скорошните си пътешествия. Йейни призна, че проектът ХАРП е бил вдъхновение за „СпинЛонч“. Както заяви той, „Те стигнаха по-близо от който и да било друг до истинското създаване на алтернатива на ракетите. А ние построихме тази вакуумна камера, за да докажем на света, че това може да действа, и счупихме световния рекорд за най-бърз движещ се в кръг предмет“. Йейни прецени, че „прашката“ в крайна сметка ще намали стойността на изстрелването на малък сателит в орбита от около $7 млн., до половин милион долара. При суборбиталния тестот полет ускорителят бил задействан до 20% от мощността си, което означава, че той може да извежда полезни товари много по-нависоко. Уредът обаче не може да се използва за изстрелване на астронавти, тъй като те не биха могли да преживеят огромните гравитационни сили, които се пораждат при въртенето на „прашката“, изтъкна „Дейли телеграф“.
Стефан Цончев
