С игурно доста зрителки са се опитвали да скрият по някоя издайническа сълза, докато с „Тази песен не е за любов“ гласът на Стефан Вълдобрев полагаше последния щрих в сериала „Денят на бащата“ по БНТ. Повечето от тях навярно си спомнят, че в клипа към парчето красив млад актьор се бореше със снежната планина в опит да задържи една изплъзваща се връзка. Няколко дни по-рано той, вече с образа си, се записа и в друга филмова поредица на малкия екран – „Дяволското гърло“ по Нова тв. Името му е Мак Маринов.
Сигурно доста зрителки са се опитвали да скрият по някоя издайническа сълза, докато с „Тази песен не е за любов“ гласът на Стефан Вълдобрев полагаше последния щрих в сериала „Денят на бащата“ по БНТ. Повечето от тях навярно си спомнят, че в клипа към парчето красив млад актьор се бореше със снежната планина в опит да задържи една изплъзваща се връзка. Няколко дни по-рано той, вече с образа си, се записа и в друга филмова поредица на малкия екран – „Дяволското гърло“ по Нова тв. Името му е Мак Маринов.
Твърди, че снимките за видеото към песента изобщо не са го затруднили, колкото и мъчителен да изглежда пътят му отстрани: и без това живее в подножието на планината, в Княжево, и се е научил да превзема върхове при тежки условия. Що се отнася до започналата преди седмица криминална история, обяснява, че само онези, които го познават много добре, са установили присъствието му в първия и втория епизод. Но скоро персонажът му ще стане особено важен за хода на събитията и, ако каже дори думичка повече, означава да издаде всичко... Всъщност тук Маринов не е дебютант: вече е участвал във филми като „ТИЛТ“, „Кецове“, „Каръци“, „Асансьор за пациенти“, в късометражния „I don`t want to grow up”, който много си харесва и смята за ключов в кариерата си до момента...
От дете та до ден днешен, като каже името си, Мак е свикнал: 1) да го питат дали не е българин; 2) да му викат Макс или Марк; 3) да се интересуват с какъв точно вид магия се занимава... „Когато бях по-малък, много се дразнех. Сега обаче гледам с ирония на това“, признава той.
В училище прякорът му неслучайно е Макмърфи
– като героя от „Полет над кукувиче гнездо“, което донякъде подсказва защо преди ХІ клас е изключен от Националната гимназия по древни езици и култури и трябва да завърши средното си образование другаде: младежът е бунтар, който не се равнява по масата, а предпочита да мисли със собствената си глава. „Говорил съм с майка ми по въпроса за името: не съм кръстен на цветето, нито конкретно на някого. Това име просто се е родило така, както се ражда едно дете – паснало е на родителите ми и те решили да се казвам така“, пояснява актьорът, който няма нужда от псевдоним, за да бъде запомнен.
Като син на една от най-добрите български драматични актриси – Жорета Николова, може да се предположи, че Мак не е имал друга опция за избор на бъдеще, освен да стане актьор и той. Още повече, че и баща му е изкушен от театъра, за който превежда пиеси от френски. Но не е така. „Нямах нито намерение, нито склонност да се занимавам с това. След като завърших гимназия, исках да следвам философия и учих известно време в Софийския университет, което обаче доведе до голямо разочарование – не от специалността и преподавателите, а от състоянието на света изобщо. Когато човек навлезе в дебрите на философията, започва да се ориентира по доста трагичен начин в обстоятелствата“, обяснява Мак защо се е отказал. Идеята му да се развива в сферата на актьорското майсторство идва след това абсолютно спонтанно. „Да, много хора и по-рано са ми казвали, че трябва да тръгна натам, но аз никога не съм си го помислял сериозно. Едва тогава си го помислих сериозно и...го направих. Родителите ми винаги са ме подкрепяли и като че ли и за тях настъпи облекчение, защото видяха, че си намерих пътя“, казва Мак Маринов. В годината, в която кандидатства, е ред на Ивайло Христов да поеме един от актьорските класове в НАТФИЗ, а момчето категорично иска да учи именно при него. „Нещата ми се получиха от първия път: на изпита всичко мина максимално добре и той ме прие. И ми се струва, че през цялото следване
излъчваше някакво спокойствие по отношение на мен
Гласуваше ми доверие, аз усещах това и то ми даваше сила“, отбелязва Мак, който се надява скоро пак да работи със своя ментор, под чието ръководство се е снимал в „Каръци“ още като студент.
От този сезон Маринов е на щат в Малък градски театър „Зад канала“. В момента репетира с Явор Гърдев в пиесата на датчанина Томас Винтерберг „Празникът“, чиято премиера предстои на 30 март. Благодарен е на директорката Бина Харалампиева, че го е забелязала, а никой не може да отрече, че тя има усет за перспективни млади актьори, с които да освежи палитрата в общинската трупа. Съвсем в началото Мак е изправен там пред двойно предизвикателство: да даде плът на братята Васил и Георги Илиеви в документалния спектакъл на Неда Соколовска „Поп-фолк хроники: Бели птици и куршуми“. „Бил съм прекалено малък, за да разбирам, но си спомням как по телевизията често съобщаваха: този го убиха, онзи го застреляха, трети го отвлякоха... На мен като момче тези работи са ми били интересни от гледна точка на криминалната интрига, но нямам конкретни спомени за въпросните личности“, връща лентата към мафиотската разюзданост на 90-те актьорът. В годините на неговото детство братя Илиеви са възприемани едва ли не като
романтични фигури в подземния свят
и не е само въпрос на подходяща външност да успееш да изиграеш на сцената зловещото им очарование. „Наистина има такова очарование и, честно казано, аз леко му се противях. Като започнах да изследвам тези характери, за да мога да си свърша работата, в определени микромоменти започваше някакво вътрешно пререкание между мен и тия хора. Те ми бяха симпатични, а не мога да обясня по какви причини. Без да ги оправдавам, в онези години сякаш и престъпниците са били по-интересни“, разсъждава Мак Маринов. Той не крие, че преди да излезе спектакълът, доста „съветници“ са ги предупреждавали да не включват в него това или онова, защото може да се окаже опасно, но засега нищо обезпокоително не се е случило, макар че и някои „тъмни персонажи“ са идвали да го гледат.
Мак участва и в авторската постановка на Весела Василева „Настане вечер“ на Театрална работилница „Сфумато“. Там е с истинското си име на сцената и превръща своя герой в обобщен образ на артистите от неговото поколение: те мечтаят за Шекспир, Гогол и Бекет, а са принудени вместо това да снимат тъпи реклами и компромисни като качество тв формати. „За мен този спектакъл е определящ и много смислен. Смело представление, което разказва за важни неща“, характеризира го той. „Иска ми се българското изкуство да се опита да се занимава първо с идеите си, а след това с публиките си, защото има тенденция всичко да се мисли през публиката и през това какво тя може да приеме и да разбере. Смятам, че това е невъзпитано към българите. Защото ако първо се мисли за идеите и тези идеи се предложат на публиката, тя няма да има никакъв проблем да ги смели и да оперира с тях. Тогава качеството на нашето изкуство ще се повиши“, убеден е актьорът.
А какъв е Мак Маринов, когато излезе от театъра? „Наскоро осъзнах, че откакто се занимавам с актьорската професия, неусетно съм станал много по-интровертен. Преди бях буен, повече ми се излизаше, докато сега съм най-спокоен вкъщи, където свиря на китара, чета... Обичам да правя нещо по двора, ходим да режем дърва с един приятел – ей такива нормални неща ми доставят удоволствие“, изповядва се той. Мак се вълнува от човека, от света, от мястото на човека в света... А за любовта е пестелив: вярва, че за нея всеки трябва да разговаря сам със себе си.
Монитор
