Д аже да не празнувате и да не признавате Хелоуин, със сигурност сте се сблъсквали с поне една вещица в живота си. И все пак класиката си е класика.
Почти нищо от това, което се знае за вещиците, не съответства на действителността. Те не носят островърхи шапки и не бъркат странни отвари в огромен котел. Носът им не е като клюн, а косите им не пламтят в рижав оттенък. Въпреки разпространеното мнение те нямат нищо общо и със сатанизма.
Езически
Съзаклятнички,
Корените на вещиците и вещерите (незаслужено подценявани по полов признак между другото) идват от далечното минало и са свързани с езически вярвания, когато понятието Сатана изобщо не е съществувало.
Злият им и отмъстителен нрав също е тежка заблуда. Средновековието разделя вещиците на такива, които се занимават с бяла, и на такива, които практикуват черна магия. В интерес на истината трябва да се признае, че на кладата няма значение коя от кои е.
Въпреки че в европейски огньове са загинали много невинни жени, обвинявани в какво ли не – завист, коварство или незадоволена похот, техни посестрими има навсякъде. В индийския щат Асам и до ден днешен има черни магьосници. Смята се, че най-опитните сред тях могат да превръщат хора в животни. Има и специално ръководство за черна магия. Опусът Malleus Maleficarum обучава начинаещите вещици в тънкостите на професията: как да съзрат знака на Сатаната, как да избягват клетви и проклятия и други такива.
Проучвания
Благороднически занимания
Историкът Робин Бригс от Ол соулс колидж в Оксфорд е посветил години на изследвания за истинските вещици. Той проучва опита във Франция, Скандинавия, Източна Европа, Германия и Нова Англия. Негов предшественик – френският учен от XIX века Жул Мишле, пише в книгата си „Вещица“, че истинските магьосници са представителки на най-древните религии. Засега Бригс не е открил никаква сатанинска религия или системно вярване в дяволското магьосничество. До такива изводи е достигнал и френският социолог Емил Дюргейм.
Стотици години назад вещиците представляват някакъв стереотип, събирателен образ от различни древни и издържали проверката на времето народни поверия: нощни полети, заклинания, опит да се влияе на времето, тайни способности и линии на силата. Има мъже и жени, наричани cunning folk, „знахари“, чиито способности се доближавали до тези на вещиците и магьосниците. Репутацията им сред обикновените хора била нееднозначна. Понякога те даже помагали в преследването на вещиците, за да се разграничат показно от тях.
Страх
Вещерска седянка
В процесите над вещици, изучавани от Бригс, детайлите се различават толкова силно, че по-скоро отразяват най-разпространените страхове пред окултните сили и вселяването на невидими духове в хората, които направляват тяхната воля. Смята се, че както и еретиците преди тях, вещиците си организират тайни нощни сбирки, за да изпълняват богохулни пародии на християнски ритуали и да си устройват оргии. В края на XVII век признанията на вещиците били изтръгвани с мъчения. Някои съвременни учени обаче са убедени, че зад преследването на вещиците прозира масова истерия, породена от женомразство, както и примитивни сексистки обвинения. Някои напротив, смятат, че жените са търсили помощ в магията, за да получат сила в един свят, в който доминират мъжете. Бригс обаче разбива на пух и прах представата, че вещерството е привилегия на слабия пол. Той е изяснил, че жените дори не са били мнозинство. В Европа например в XIV-XVII век доста от обвинените в магьосничество са мъже, като съотношението се променя в зависимост от мястото: в Англия с такива обвинения били преследвани толкова малко мъже, някои даже наричали и последните вещици, намеквайки за неосъзнатата им полова принадлежност.
Съседи
Съзаклятнички,
В Париж мъжете и жените били 50 на 50, а в Исландия и Естония мъжете били болшинството от обвинените. Бригс твърди още, че вещиците и вещерите по правило са били на средна възраст, а не сбръчкани старици и прегърбени дядковци. И сигналите срещу тях в повечето случаи идвали от мнителни съседи, женомразци и комплексари, а не от някакви фанатизирани ловци на вещици. Което до голяма степен ни пренася към действителността в наши дни.
Покровителки
Лилит
Лилит
Най-известната покровителка на вещиците и магьосниците е Лилит, първата и незаслужено подценявана жена на Адам. За разлика от Ева, тя не е създадена от неговото ребро и може с основание да претендира за равноправие. Вероятно това е причината независимите жени често да бъдат определяни като вещици.
Цирцея
Цирцея
Цирцея, известна още и с името Кирка, е нимфа в древногръцката митология. Тя превърнала спътниците на Одисей в свине, като ги упоила с вълшебна отвара. Дивите животни, населяващи остров Ея, където доволно се била устроила, били нейни жертви, претърпели трансформация.
Кали
Кали
Тя е богиня на смъртта и разрушението в индуистката митология. Това обаче е донякъде грешка в превода, защото действията й са свързани по-скоро с времето и промяната. Заблудата вероятно идва от танца, който играе над тялото на мъртвия си съпруг Шива. Нищо чудно обаче той да си е бил заслужил тази съдба. Ето я и нея – върти меч с кръшни движения, като балансира с другата си ръка, върху която се крепи отрязаната глава на божествения й съпруг. Смята се, че покровителства жените с подобни на нейните заложби, които имат афинитет към тайните науки.
Кристи Петрова
