У ниверсалните пенсионни фондове (УПФ) у нас са на печалба от близо 5 милиарда лева в полза на осигурените в тях за втора пенсия.
Тези данни цитира пред „Телеграф“ бившият социален министър Христина Христова и оцени резултата като положителен. „Определено може да кажем, че това е една нелоша резултатност. Има добра успеваемост на инвестиционните мероприятия на фона на неблагоприятната социално-икономическа среда, в която са управлявани тези средства. Още повече че планираната приходна част на УПФ не се състоя така, както беше предвидено Тя трябваше да се базира на един значително по-висок процент от осигурителния доход и да достигне до 10%. Този процес се забави, защото възникнаха големи затруднения със солидарния първи стълб на пенсионната система. Те са свързани главно с обективната причина – демографската ситуация“, коментира Христова.
Гъвкавост
„Като цяло мисля, че ако се поработи по този въпрос, ако се счупят и станат по-гъвкави възможностите по закон да се инвестират парите на хората по различен начин чрез мултифондове, които да могат да правят и по-рискови и по-консервативни инвестиции, ще се постигне по-висока доходност, каквато е целта. Тези 5 милиарда ще могат по-бързо да се увеличават, отколкото досега. Знаете колко консервативна в момента е рамката на техния инвестиционен портфейл и че се инвестира повече в държавни ценни книжа и т.н., което не носи кой знае каква доходност“, каза още Христова, която се обявява и за либерализиране на възможността за инвестиции на средствата в Сребърния фонд, които се събират като гаранция за пенсионната система от държавата и идват от сделки за концесии и приватизация. В момента те стоят без никаква доходност в БНБ.
Срок
„Тези 5 милиарда лева не са печалби на дружествата, а парите, които са добавени към осигурителните вноски на хората като доходност. Сумата отразява добавените към осигуровките за пенсии пари от началото на универсалните пенсионни фондове през последните три години до септември 2025 г.“, разясни в интервю за Нова телевизия Владислав Русев - член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Той припомни, че има периоди с отрицателна доходност, като най-тежкият е бил през 2008 г., но те са били компенсирани с натрупаната доходност.
„След COVID-19 ситуацията бързо се възстанови и за последните три години доходността на пенсионните фондове е около 25%“, обясни още Русев.
Средствата във втория пенсионен стълб са законово гарантирани. Минималната гаранция се отнася до брутните внесени вноски, така че хората няма да изгубят внесените средства дори при тежка финансова криза. Натрупаната доходност е допълнителен защитен механизъм, който осигурява допълнителни средства за пенсионерите. От асоциацията на пенсионните фондове съветват гражданите да се информират за своята партида чрез националната телефонна линия на НАП или чрез онлайн услугите на съответния пенсионен фонд.
Евро
„Превалутирането на парите от лева в евро ще бъде много лесно и автоматично, както във всички финансови институции. Средствата във втория стълб са лични сметки и трябва да се разглеждат като пари в банка. При влизането в еврозоната те автоматично ще се конвертират по фиксирания курс от лева към евро“, каза Владислав Русев.
Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за последните две години, която е над минималното изисквано равнище. Това съобщиха от Комисията за финансов надзор (КФН), която на заседание на 23 октомври определи минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 29 септември 2023 г. до 30 септември 2025 г. Данните показват стабилно представяне на сектора, като при всички категории фондове има положителни резултати, а в челото се открояват фондовете на „Топлина“. Среднопретеглената доходност при УПФ е 7,87%, а минималната доходност, определена от КФН, е 4,72% на годишна база.
Критикуват административните такси
„Много критики от експерти и анализатори търпи вторият стълб в посока, че са високи административните разходи на дружествата, които управляват парите на хората“, каза още Христина Христова пред „Телеграф“. Тези такси са няколко вида – за постъпване, за управление на средствата, за конкретна инвестиция...
„След като те обаче са капиталова инвестиционна схема, т.е. човекът трябва винаги да е наясно каква точна сума се е събрала за него. Редно е най-накрая да му се даде възможност за различен тип инвестиции – по-рискови или по-консервативни. Вече е информирано обществото, че има подготвен законопроект за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с които да се въведат т.нар. мултифондове, които могат да решат този въпрос. Този законопроект, вярвам, че ще види бял свят, защото има подкрепата на ключовите институции и остава да мине през парламента“, добави Христова.
Людмил Христов
