И зобретяването на фотографията преди 185 години е етап в индустриализацията на света. Родно място на „светлописа“ е Париж, а неин основател е Жан Луи Дагер. През 1827 г. той се запознава с Жозеф Нисефор Ниепс, който също се опитва да открие фотографската магия със своята камера обскура - първообраза на фотографическия апарат. Двамата стават съдружници, но през 1833 г. Ниепс внезапно е покосен от инфаркт и делото завършва Луи Дагер. Той разработва първия практически осъществим фотографски метод, наречен дагеротипия, в който светлочувствителният материал е сребърен йодид. На 2 януари 1839 г. прави първата снимка на Луната.
На 19 август 1839 г. Жан Луи Дагер демонстрира публично изобретението си, а френската академия на науките го патентова. Правителството отпуска пожизнена пенсия на него и на сина на Жозеф Нисефор Ниепс. Всяка година на тази дата се отбелязва Международният ден на фотографията.
Портрети
Първата съхранена фотография на българи е от 1842-1843 г. На нея приелият сръбско гражданство Анастас Иванов, родом от Враца, но вече като Йованович, фотографира във Виена възрожденеца Тодор Минков и майка му. За първи български фотограф се смята самоковецът Анастас Стоянов, роден през 1822 г., а синовете му Иван (1853-1922) и Димитър (1856-1919) затвърждават фотографската професия в България.
Най-ранната снимка на Апостола е направена през август 1867 г. в Белград след преминаването на четата на войводата Панайот Хитов от България в Сърбия, т. нар. байрактарска снимка на Левски.
Христоматийно познатите портрети на Раковски, Левски, Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Стефан Караджа, Ильо Войвода са дело на Анастас Карастоянов. Синовете му Иван и Димитър Карастоянови пък запечатват за поколенията ликовете на Алеко Константинов, Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Мара Белчева, Яворов, Мина Тодорова, Лора Каравелова, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, княз Александър Батенберг, Иван Шишманов, Адриана Будевска и още много държавници, бунтовници, революционери, интелектуалци, художници, поети, артисти… Така те и техните наследници остават в историята като фотографската династия Карастоянови.
Началото
Името на фамилията дава Кара Стоян, роден около 1750 г. в Самоков. Той загива в бой с кърджалийски разбойници, а неговият син Никола Карастоянов основава първата българска печатница в Самоков. Когато пораства синът на Никола – Анастас, става съдружник на баща си. Печатницата на Карастоянови разполага с модерна за времето си букволеярска и печатарска техника. В нея се печатат всички църковни книги. Младият Анастас се откроява с таланта си на гравьор, илюстратор и художествен оформител на книги преди Освобождението.
Анастас Карастоянов
През 1862 г. Анастас Карастоянов заминава за Белград, за да закупи за печатницата шрифтове, необходими за отпечатване на книги със светско съдържание. По същото време избухва бунт срещу турския гарнизон в крепостта. Турците бомбардират града, а сърбите щурмуват крепостта. В сраженията в помощ на сърбите участва и българската легия на Раковски. В хаоса на събитията Анастас е ограбен – изчезват закупените от него материали и много пари. Останал без средства в чуждата столица, той се хваща на работа в една работилница, за да възстанови загубата и да спечели пари за обратния път.
Среща
Така случайно той се запознава в Белград с адаша си, българина Анастас Йованович от Враца, приел сръбско гражданство, тогава управител на двореца на княз Михайло Обренович. Йованович обучава Анастас да борави с фотокамерата си Voigtländer, която купил във Виена през 1841 г.
Автопортрет с обектив, фотография на Анастас Йованович, Белград, след 1854 г.
Изображението се получавало върху метална пластина, но от нея не било възможно да се извади позитивно копие. По-късно той закупува друг обектив и го монтира в камерата с мях. Изображението вече се запечатвало върху плака, покрита с фоточувствителен колоиден разтвор. Така след обработка на плаката той започва да копира многобройни позитивни изображения. Йованович урежда в една от стаите на двореца фотоателие, а адашът му Анастас Карастоянов става негов помощник и придворен фотограф.
Легия
Установил се в Белград, Анастас взима при себе си жена си Виктория и децата си Мариола, Иван, Димитър и Анка. През 1867 г. в кръчмата „Код српске круне“ се събира българската емиграция, където се сближава с момчетата от Втората легия на Любен Каравелов. Те се скитат бездомни и гладни в чуждия град, а Анастас им дава подслон и прехрана в своя дом. Приютява Левски, Ангел Кънчев, Панайот Хитов и дядо Ильо Войвода.
Сръбският княз Михайло Обренович вижда в българските доброволци подкрепа за предстоящите военни действия с турците. В новата легия постъпват оцелели от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю младежи, прехвърлили се от България, както и от българската емиграция в Румъния. Настъпва обрат в политическите интереси на Сърбия и войната с Турция се отлага. Втората българска легия става ненужна на белградското правителство и през 1868 г. е разпусната, а българските революционери са изгонени от Сърбия.
Една от двете снимки на втората Българска легия, направена в края на 1867 г., или в началото на 1868 г. в Белград от Анастас Карастоянов. Левски е сред седналите трети от ляво на дясно.
В този период Анастас Карастоянов прави три от категорично установените седем снимки на Левски. В първата от тях Апостола е заснет по негово желание „ходящ“ - с решително изражение, в четническа униформа, с пушка в едната ръка и сабя в другата. Камерата го е уловила в крачка. За историята остава и общата снимка на участниците във Втората българска легия, както и отделни портрети на български революционери от легията.
Карастоянов снима и различни събития - изтеглянето на турските войски от крепостта в Белград (1867), заминаването на княз Михаил на посещение при султана в Цариград (1867) и в Сръбско-турската война (1876).
Анастас Карастоянов е и първият български фоторепортер. Снима събития и хора в движение във време, когато това е почти непосилна задача.
Ателие
Веднага след Освобождението през пролетта на 1878 г. Анастас Карастоянов се установява в София и открива първото фотографско ателие на улица „Самоковска“. Междувременно умират голямата му дъщеря и жена му. Семейството вече се състои от баща, двамата синове фотографи - Иван и Димитър, и най-малката дъщеря Анка. Съсипан от мъка, през 1880 г. Анастас умира на 58 години.
Получили европейско фотографско образование във Виена, Париж и Лондон, синовете Иван и Димитър продължават дейността на баща си - основават популярното в София фотоателие „Братя Карастоянови“. Традицията в рода продължава още едно поколение Карастоянови. Това са синовете на Димитър-Бончо (Богдан) и Божидар.
Румен Жерев
