Н а 3 ноември 1957 г. рано сутринта СССР изстрелва изкуствения спътник „Спутник 2“ с първото живо същество на борда – кучето Лайка.
Целта на полета е да докаже, че може да се живее в условията на безтегловност. Това е вторият спътник, изстрелян от Съветския съюз в рамките на месец. На 4 октомври 1957 г. е изстрелян първият изкуствен спътник на Земята „Спутник 1“ от полигона Тюра-Там (дн. космодрум Байконур), припомня БТА. Кодовото название на спътника е ПС-1 („Спутник 1“). Изстрелването се осъществява от Пети научноизследователски полигон на Министерството на отбраната на СССР, известен като космодрума Байконур, с помощта на ракетоносител „Спутник“ (Р-7). По време на полета, който завършва на 4 януари 1958 г., „Спутник 1“ извършва 1440 обиколки около Земята (около 60 млн. км). Датата на изстрелването се счита за начало на космическата ера.
НАСА нарича това парче земя на Марс в чест на Лайка по време на експедицията на Марс Експлорейшън ровър.
Москва, 3 ноември 1957 г. (ТАСС). Цялата страна следи с голям интерес и с възхищение движението на новия изкуствен спътник на Земята. Първите данни от измерване параметрите на движението на спътника дават възможност да се уточнят основните елементи на орбитата му.
Периодът на обиколката на втория спътник около Земята е 103.7 минути, т.е. със 7.5 минути повече, отколкото е периодът на обиколката на първия спътник от началния момент на неговото движение. Въпреки голямото увеличаване тежестта с научна и измерителна апаратура, която е повече от половин тон, на втория спътник е придадена голяма скорост на летенето в момента на излизането му на орбитата, за да се увеличи времето на неговото съществуване. Поради увеличаване на началната скорост вторият спътник се движи на по-висока орбита, с максимално отдалечение от повърхността на Земята около 1700 км, т.е. 800 км по-високо от орбитата на първия спътник.
Съгласно програмата на Международната геофизическа година на втория изкуствен спътник се извършват между другото проучвания на редица важни медикобиологически въпроси, свързани с проблемите на междупланетните летения. За тази цел в специална херметически затворена кабина на спътника е поставено животно – куче от породата „Лайка“. Чрез особена апаратура се отбелязват показателите на основните физиологически функции на животното.
Неидентифицирани членове на Харлем Глоубтротърс посещават Спутник 2 в павилиона на СССР на Световния панаир. Отпред, държащ баскетболна топка, е техният мениджър Ейб Саперщайн.
Предварителните данни от обработването на телеизмерванията показаха, че през първите часове на летенето животното е било спокойно и неговото общо състояние е задоволително. Наблюденията върху физиологическото състояние на животното продължават. (…)
Вашингтон, 3 ноември 1957 г. (Франс прес). Получена през нощта срещу неделя, новината за пускането на втори спътник в СССР още не е асимилирана от общественото мнение в Съединените щати. Първите реакции, отбелязани в този късен час, може да се резюмират така: Няколко дни преди 7 ноември трябваше да се очаква събитие от такъв характер. Русите обявиха преди един месец, в радостта си от своя пръв успех, че държат в резерва „други изненади“, още по-сензационни. Още тогава се предсказваше, че в чест на 40-годишнината от Октомврийската революция ще бъде пуснат нов изкуствен спътник, може би по-голям от „Спутник 1“, снабден с известни усъвършенствания.
Обстоятелството, че на борда на руската ракета се намира куче, ще подейства на въображението на американските маси. Евентуалните реакции ще бъдат различни, от изумление пред новостта на този научен опит, до състрадание на членовете на Дружеството за защита на животните към кучето, осъдено да загине, като изгори в своята касетка, изпратено в пространството. (…)
В официалните среди още не са се произнесли за значението, което трябва да се придаде на новия руски опит: знае се, че на 4 октомври „Спутник“ предизвика в Белия дом израз на възхищение от победата на руските учени, която както беше подчертано, не предизвика изненада във Вашингтон. (…)
В Западния свят, отвъд Желязната завеса, коментарите за спътника, които могат да се прочетат в служебния бюлетин, се обвързват и с едно политическо събитие, станало в края на октомври 1957 г. – отстраняването на Григорий Жуков от властта.
Григорий Жуков
На 26 октомври 1957 г. е уволнен министърът на отбраната маршал Жуков. С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР той е отстранен от поста министър на отбраната на СССР (9 февруари 1955 – 26 октомври 1957) и член на Президиума на ЦК на КПСС (29 юни 1957 – 29 октомври 1957) за провеждане на линия на „нарушаване на принципите на партийно ръководство над въоръжените сили и флота“.
Пропаганда
Според Вашингтон Русия създава около спътника пропаганден шум, за да отвлече вниманието на световното обществено мнение от такива вътрешни проблеми като свалянето от длъжност на министъра на отбраната Георгий Жуков.
Мнозина американски официални представители, стараейки се да преценят значението на деградирането на Жуков и на спътника, смятат, че от тези две събития пускането на спътника заема второ място. Според тях вторият спътник ще направи по-малко впечатление на световното обществено мнение, въпреки че на борда му се намира първият пътник в междупланетното пространство.
Що се отнася до Жуков, официалните представители заявяват, че неговото деградиране ще даде възможност на Хрушчов да стисне още по-здраво юздите, с които управлява съветския народ.
Същевременно съобщенията за „хванатия“ сигнал на спътника „валят“ от всички части на света.
Токио, 3 ноември 1957 г. Както съобщава агенция Киодо Цусин, радиостанцията на Японската радиопредавателна корпорация в префектурата Циба е приемала в продължение на 20 минути – от 15:08 ч. местно време радиосигналите на съветския спътник на Земята. Тези сигнали, които били приети в Япония 25 минути след получаването на съобщението, че е пуснат спътникът, са били предадени от радиостанцията на милиони радиослушатели из цяла Япония.
Лондон, 3 ноември 1957 г. Както съобщава кореспондентът на агенция Ройтерс от Мелбърн, радиостанцията „Овърсиз телекомуникейшън“ в Сидней и радиолюбителите в Австралия днес са приемали сигналите на втория съветски изкуствен спътник на Земята.
Пекин, 3 ноември 1975 г. (Синхуа). Радиосигналите на втория изкуствен спътник на Земята, пуснат от Съветския съюз, бяха хванати три пъти днес след обед от приемателната станция на Синхуа. Китайската академия на науките е установила в цялата страна 12 специални станции за следене пътя на съветския изкуствен спътник.
На 4 ноември 1957 г. „Правда“ помества изказвания на чужди научни и обществени дейци във връзка с пускането на втория съветски спътник на Земята. Втората изкуствена луна – е казал видният индийски обществен деец Рана Джан Бахадур Сингх на сесията на Индийско-съветското дружество за културни връзки, е още една гаранция, че мирът в света няма да бъде нарушен. Победата на съветските учени е не само доказателство за огромния напредък, но и физическо въплъщение на високите идеали на съветското общество.
Светът е покорен и възхитен от успехите на съветската наука – заявява председателят на Полската академия на науките Тадеуш Котарбински. Съветският съюз откри пътя към изучаването на такива проблеми, които бяха само мечта. С пускането на втори изкуствен спътник на Земята съветските учени постигнаха нов огромен успех, пише директорът на Обсерваторията при Академията на науките на Унгарската народна република Лаело Детре.
Оцелява само няколко часа
Преди да бъде изпратена в Космоса, Лайка броди по улиците на Москва. Тя е 3-годишно женско куче, от смесена порода от семейство териер и тежи почти 6 кг. „Лайка“ е и названието на порода кучета, подобни на хъскито. Името ѝ е сменено на Кудрявка („къдрава“). Наричана е още Жучка („бръмбарче“) и Лимончик („лимонче“). Американската преса я нарича „Мутник“ (съчетание от английското mutt – куче от смесена порода, и „Спутник“).
Белка и Стрелка,
За лош късмет Лайка е имала по-голям шанс да оцелее на улицата – тя умира няколко часа след изстрелването от стрес и прегряване, вероятно причинени след неуспешното отделяне на излишния товар от животоподдържащия модул. Истинската причина и време на смъртта ѝ не са оповестени чак до 2002 г., а вместо това се твърди, че Лайка загива в резултат на привършване на кислорода. Въпреки че Лайка не оцелява, експериментът доказва, че жив пътник може да бъде изстрелян в орбита около Земята и да издържи на безтегловността. Това проправя пътя за полет на човек и осигурява на учените първите данни за това как живите организми понасят полет в Космоса.
На 20 август 1960 г. кучетата Белка и Стрелка са първите живи същества, завърнали се благополучно на Земята с изстреляния на 19 август 1960 г. космически кораб „Спутник 5“. След тях в Космоса политат и други живи същества, включително и френска котка.
Алберт I също не се връща
Първите животни в Космоса са плодовите мушици, изстреляни на немската ракета V2, заедно с пшенични и царевични зърна през юли 1946 г. Първата маймуна в Космоса е Алберт II през 1949 г., достигайки височина от 134 км. Предшественикът му Алберт I (на снимката – бел. ред.) се задушава година по-рано, преди да достигне космическата бариера от 100 км. Чак през 1951 г. маймуна се завръща жива от Космоса. Това бил Алберт IV в компанията на 11 мишки.
Алберт I умира от задушаване.
За полета на „Спутник 2“ са били обучавани 3 кучета: Албина, Мишка и Лайка. Последната била избрана и обучавана от руския космически учен Олег Газенко.
За да се адаптират кучетата към ограниченото пространство на малката кабина на „Спутник 2“, те били държани за периоди от 15 до 20 дни в прогресивно намаляващи клетки. Продължителните им затваряния в тесни пространства довели до спиране на уринирането и дефекацията им, което ги направило нервни и влошило здравословното им състояние. Разхлабителните не им помогнали много. Освен това кучетата били поставени в центрофуга, която симулирала ускоряването на ракетата, както и в симулатори, в които те трябвало да свикнат с шумовете на кораба. Това ускорявало пулса им двойно и кръвното им налягане стигало 30-65 mm Hg. Кучетата били обучени и да ядат специален високохранителен гел, който щял да бъде тяхната храна в Космоса.
Обречена от самото начало
Според документи на НАСА Лайка е била поставена в сателита на 31 октомври 1957 г. – 4 дни преди старта на мисията. Температурата на площадката за излитане била необичайно ниска за това време на годината и се наложило контейнерът да бъде свързан чрез маркучи с климатик, който да поддържа контейнера на Лайка топъл. 2-ма асистенти непрекъснато наблюдавали Лайка преди полета. Малко преди изстрелването на 3 ноември 1957 г. от космодрума Байконур козината на Лайка била намазана със слаб алкохолен разтвор и след това внимателно пригладена. Местата за прикачване на електрическите сензори (електроди) били намазани с йод. Лайка била привързана с каишки, имала прикачена торбичка за изпражненията и жизнените ѝ показатели се наблюдавали с прикачените електроди.
Поглед към стартовата площадка в Байконур, 5 юни 1988 г.
Тясната кабина на „Спутник 2“ позволявала на кучето да лежи или да стои и била с мека облицовка. Въздушната система осигурявала кислород, а охлаждащият вентилатор бил настроен да се включи, когато температурата в кабината превиши 15°C. Храната и водата били в желирана форма. Данните показват, че Лайка е била възбудена, но е яла от храната.
По план Лайка е трябвало да бъде умъртвена с храна след 10 дни. Много години изказванията от страна на СССР са твърде противоречиви – от това, че Лайка умряла от асфиксия (задушаване – кислороден глад), когато батериите се изтощили, до това, че била умъртвена. Имало е много слухове за това как точно е умряла. През 1999 г. няколко руски източника казват, че Лайка била умряла след 4 дни полет поради прегряването на кабината. През октомври 2002 г. истината е разкрита от д-р Димитри Малашенков – учен, участвал в подготовката на мисията на „Спутник 2“: Лайка е умряла между 5 и 7 часа след изстрелването от прегряване и стрес. Негов доклад, който той представя на World Space Congress в Хюстън, Тексас, казва: „Беше практически невъзможно за толкова малко време да се създаде благонадеждна система за температурен контрол“.
* Автор: Ирина Симеонова
