В България чери доматът се е отглеждал отпреди 150 години. Бил е малко по-голям от познатите днес черита и са го наричали френчата. Тази сензационна новина съобщи Светла Николова, председател на сдружение „Агролинк“ пред „Телеграф“. Тя е попаднала на тази информация, докато е събирала семена от стари сортове във връзка с новия проект, по който работи за идентифициране на стари сортове зеленчуци, плодове и житни култури. За черито съобщил млад градинар от село Гранит, който пази и отглежда зеленчуци от семена, познати от дълги години в селото. Разказал, че дребните домати ги наричат в селото френчата. Тогава тя се разровила в старите книги и се оказало, че именно френчатата са описани от проф. Христо Даскалов още през 1905 г. Което означава, че те са отглеждани дълги години у нас.
Негушево
Светла Николова разказа, че преди месец са регистрирали ново сдружение „Общностна семенна банка“, като основната група работи в Негушево, Горна малина и Троян. Общината в Негушево е предоставила сградата на старото училище, за да правят семенната банка със стари сортове, които се отглеждат в селски градини и са познати от дълги години на местните хора. Пак в Негушево арендатори и общината им е дала да ползват ниви, за да правят семепроизводство. Най-важната работа обаче, която им предстои, е да събират стари семена от всички части на страната и да установяват какви сортове са. Ако не може да бъдат причислени към познатите, просто ще им дават нови имена, обясни Светла Николова. Такива има много, включително и чесънът, който се отглежда в Долни Раковец, за който „Телеграф“ писа. Така че който разполага с такива плодове, зеленчуци или житни и иска да научи какъв сорт са точно, може да се обърне към „Общностната семенна банка“.
Фестивали
Групата в момента разполага с колекция от семенен материал, събиран по време на Фестивала на семената в Елин Пелин. В момента обаче се търсят и събират всякакви семена от директни сортове, а не хибриди. Тъй като много от тях са с неизвестни имена и произход, една от задачите на общността е да ги засее и да ги идентифицира. Ако не могат да бъдат причислени към познати досега, ще им бъдат дадени нови имена. „Целта е да могат се продават легално като сортове“, обясни Светла Николова.
Разпознаване
Има международна система UPOV, чрез която се проследява със снимков материал цветът и размерът на листата, наклонът, междувъзлието и др. от растението, обясни Светла Николова. Въобще следват се стъпки от изисквания как да се направи проследяване. Също така събират книги от миналия и по-миналия век, откакто има такива научни публикации по агрономия и ботаника у нас. Когато съответното насаждение не може да бъде причислено към нищо познато, чак тогава ще им дадем нови имена.
Групата е в тесен контакт с ИАСАС (Изпълнителната агенция по сортоподдържане), те ги подкрепят. Целта на Общностната генбанка е да регистрира старите сортове към регламента за биодинамично земеделие. Също да направят национален каталог с директните сортове семена.
Освен даренията, които групата получава, имат и финансиране по програма „Еразъм“ и работят съвместно с организации от Полша, Гърция и Белгия. Предвижда се да има платформа, където хората могат да влизат и да се обучават. Светла Николова и други автори ще напишат книжка пример със семейства американци, които живеят в Родопите, швейцарци, които искат да са на село, а не в града, и да имат градинка със зеленчуци и овошки.
Семепроизводството може да бъде финансирано и по интервенции по ПРСР, за което са заделени около 40 млн. лв., които трябва да бъдат усвоени.
Чуждите хибриди искат препарати
Когато имаме генбанка с тези семена, ще имаме хранителна сигурност и независимост, защото сега имаме 80% внос и зависимост от чужди сортове, аргументира начинанието Светла Николова. Тя изтъкна, че старите сортове са
адаптирани от стотици и хиляди години и са се адаптирали към местните климатични условия, в различни части на страната, което ги прави устойчиви.
В същото време нидерландските хибриди и другият внос са създадени при други, по-различни от нашите условия. Затова те винаги искат препарати, пестициди, хербициди, въпреки че някои от тях са създадени да са устойчиви на определени болести.
А при нашите, ако се спазва една добра техника и се вложи компостиране и сеитбообращение за плодородие на почвата, дори и начинаещият градинар ще има успех според нея.
Общността има 600 контакти на хора, които искат да ги подкрепят. При това повечето са млади хора. Те питат как да им помогнат, други направо се ангажират да направят сайт, трети страници в социалните мрежи и др.
Светлана Трифоновска
