Б ългарските сортове на житни, царевица и овощни дръвчета се оказват по-ефективни срещу драстичните изменения в климата, на които вече сме съвременници. Това е световна тенденция, за която ФАО призовава да се използват все повече местни и стари растителни сортове на различните култури, за да е гаранция, че ще оцелеят на стреса, на който растенията са подложени в последните години.
Това беше основното послание към фермерите, за които бе организирана специална обучителна среща от учени от различни институти на Селскостопанската академия в столицата. Темата на полезното и интересно събитие бе „Земеделие в условията на променящ се климат“.
Без влага
Тазгодишната суша е най-яркото предизвикателство за променящия се климат и новите изисквания, на които трябва да отговарят новите селекции на културните растения, посочи проф. д-р Виолета Божанова от ССА.
Тя се позова на наблюдения на учените за поведението на българските сортове пшеница и вносните от последните две десетилетия. И ако от 1960 г. насам селекционерите в световен мащаб са търсили как да се повишават добивите, то в последните години задачите на земеделската наука се изправят пред предизвикателството да правят селекции, които да издържат на климатичния стрес, обясни Божанова.
Плато
Божанова посочи резултатите от наблюдения върху поведението на немски и български сортове пшеница. Те са показали, че немската селекция, която мнозина фермери предпочитат в България, са се движели нагоре като ефективност, плодородие и качество, но от 2005 г. изпадат в плато. В същото време тенденцията при българската селекция е бавно и незабележимо да се движат нагоре.
Изток и Запад
Според доклад, изготвен от Селскостопанската академия и Министерствота на земеделието, производството на земеделските култури е силно зависимо от променящия се климат. В него 2020 г. се посочва като една от най-сушавите години и точно тогава ясно се откроява разликата в почвената влага между Източна и Централна и Северозападна България. Тогава заради сушата добивите на житни в Добруджа се сринаха катастрофално до над 100 кг от дка, при положение че обикновено са над 700 кг.
Разликите бяха толкова очебийни между двата района, че в. „Телеграф“ тогава окачестви ситуацията със заглавието „Добруджа плаче, Кнежа ликува“. Това е и поводът проф. д-р В. Казанджиев да заяви по време на форума, че до 2050 г. Добруджа може да се окаже, че няма да е житницата на България, а като такава се очертава Западна България и по-специално Северозападна. Което не означава, че в Добруджа няма да се произвежда пшеница, подчерта той.
Според наблюденията от последните години учените посочват, че от 15 до 68% намаляват добивите в Добруджа в неблагоприятни климатични години, докато в други 12 области на страната се увеличават до 88%, включително и Кърджали, който не е типичен житен район.
Добиви
Божанова подчерта, че засега няма официални данни как реагират отделните сортове на сушата и климатичните промени, за да се направят по-адекватни изводи. Няма публична информация и какво е поведението на българските и чуждите. Факт е обаче, че потенциалът на пшеницата е да достига добиви от 1200 кг от дка. Последните години българските сортове дават средно 628 кг от дка в добри години, в лоши е имало и по 178 кг от дка.
Малко химия
Божанова обърна внимание на факта как и кой отглежда семената за посев. Тя даде за пример семена на земеделския институт в Генерал Тошево, отгледани в Опитна станция - Пазарджик. Опитът е показал, че селекцията на житни на Генерал Тошево са дали по-висок добив от останалите сортове на изпитание.
Друг извод, който учените са направили, е, че българските сортове, отглеждани в полетата на опитните станции на научните институти, дават по-високи добиви от същите семена, отглеждани на полетата на фермерите. Основната причина за това е, че учените ги отглеждат с много умерено торене, без фунгициди и пестициди, подчерта Божанова.
Италиански
Друг важен момент е, че немските сортове са с по-слаби качества на адаптация особено за студоустойчивост в сравнение с белгийската и немската селекция. В същото време се оказва, че най-студоустойчиви са именно българските.
Наблюденията също показват, че италианската селекция, отглеждана при български условия, но и не само тя, но най-вече тази от Ботуша, не може да се справи с нашите зимни условия, обобщи Божанова.
Сензационно
Почти сензационно за досегашните разбирания за индустриално земеделие, което залага традиционно на „най-добрия“ сорт, прозвучаха изводите и на българските учени и последните препоръки на ФАО. А именно, че ако стопаните искат да си гарантират високи добиви, свързани с новите изисквания за опазване на околната среда, трябва да отглеждат разнообразни сортове от една култура на полетата си. По този начин се подсигурява и биоразнообразието. Също така оцеляването на реколтата, защото вече не се знае кой точно от сортовете ще се приспособи в неочакваните ситуации. Това е и препоръката на ФАО.
Божанова изтъкна като огромен успех в нормативните документи, че в Стратегическия план за развитие на земеделието в страната ни са успели да разработят 2 мерки за стимулиране на отглеждане на адаптирани сортове.
Важно е, защото трябва да се поддържа генетичното разнообразие в земеделските площи. За жалост налице са зависимост от употребата на малко сортове и намаляване на генофонда.
Учените препоръчват за поддържане на биоразнообразието да се отглеждат поне 4 сорта от една култура. Така ще реагират различно в ситуациите и ще се съхранят.
Нашествие от въшки, цикади и мухи
Характерът на новия климат, който учените засега засичат, са засушаване през летните месеци и увеличение на среднодневните температури през зимните месеци, големи температурни амплитуди, късни пролетни мразове. Растенията от големите температурни амплитуди страдат и се увеличава и процентът на стерилност. Това обясни доц. д-р Галина Михова от земеделския институт в Генерал Тошево. Също така трайно засушаване, а ярък пример е 2020 г. за Добруджа. Появяват се неприятели, жълта ръжда, която доскоро се е смятала за овладяна. Тя може да доведе до пълно оплешивяване на нивите, които само за 7 дни остават без листа.
Очаква ни тази година нашествие от въшки, мухи и цикади заради топлото време.
Михова посъветва стопаните да ползват вместо вече забранените активните вещества щадящи природата продукти, които пазят почвите и водите.
Тя посочи, че сортовата структура е първият крайъгълен камък, който ще гарантира здрави растения и добра реколта. Тоест да не се залага на един сорт, а на няколко на полето.
Ако не искат да обричат реколтата си на провал, фермерите изрично да ползват само сертифицирани семена, изтъкна Михова.
По този повод тя изрази мнение, че фермери, които не ползват сертифицирани семена, при провал на реколтата не бива да получават компенсации, защото са проявили невежество и немарливо отношение.
Ученият изтъкна, че в Добруджа добивът се определя от сушата, а в Южна България фермерите задължително трябва да използват добра сортова структура или различни сортове.
В Северна България добри са пшениците Драгана, Косара, Киара, Калина.
Южна да ползва селекциите на института в Садово, които са много по-различни от тези на Генерал Тошево.
Височина на класа
Според нея при сортовете срещу засушаване едно от условията е да са студоустойчиви. Височината на класовете имат отношение в преодоляване на стреса от температурите. Височината на българските сортове пшеница е между 85-110 см и те са по-високи от вносните, но учените са установили, че при стресови температури нашите издържат по-вече, защото защото ниското стебло не може да изхрани растението.
Българските сортове не са глезени, но са ефективни, обобщи Галина Михова.
Капково замества водните канали
През 21 век се засилва честота на екстремните природни явления. Да, дори и през 2005 г. на Коледа имаше хора, които се разхождаха по къси ръкави, но сега това вече е почти тенденция, обясни проф. В. Казанджиев. И няма как да не си спомним, че през 2010 г. не успяха да намерят средства, за да спасят напоителните съоръжения, а след това на Световната банка се дадоха три пъти повече пари за доклади, отколкото щеше да струва рехабилитацията, каза Казанджиев. Той заяви, че класическото напояване трябва да се смени с капково, за да оцелеят културите ни. Също така е необходимо институтът за царевица в Кнежа да разработи нови хибриди, които са сухоустойчиви.
Според учените Турция напоява житните си насаждения с фрегати.
Светлана Трифоновска
