Б ългария първа в ЕС е разрешила пръскането с дрон на земеделските култури. От тази година всяка фирма, която иска да използва своя препарат за третиране с дрон, трябва да подаде заявление в агенцията по храните (БАБХ).
Пръскането с дрон обаче не дава добър ефект в овощните градини, то е ефикасно предимно за културите със слята повърхност, каквито са зърнените. Това обясни пред „Телеграф“ Невена Петрова, зам.-директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) по време на научна конференция „Силата на науката за безопасно бъдеще” в София с домакин българския контактен център на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) към ЦОРХВ. Причината ефикасността на овощните градини да е слаба е заради специфичните изисквания за вертикално пръскане, допълни Петрова.
Групи
Според Невена Петрова вече са одобрени продуктите по групи с дронове, но от тази година изрично ще бъдат разрешавани след подадено заявление в агенцията по храните. Тя добави, че вече има разработени ръководства за черната златка и другите вредители, в които са посочени и подходящите продукти. Според нея медните препарати няма опасност да бъдат забранени на територията на ЕС, въпреки че преди няколко години е имало напрежение. Опасенията са от преди няколко години, защото се натрупват в почвата, което води до замърсяване с мед, и това беше причината да се говори, че ще бъдат спрени, каза тя. Според нея те са абсолютно безвредни и за хората, и за околната среда.
Мед
Тя обясни, че се натрупват в почвата, защото практически това е най-старият препарат, който се използва в земеделието, у нас известен като син камък. Истината е, че се налага често третиране с тях, защото те са ефикасни, когато напълно са покрили листната петула, и там осигуряват надеждна защита, но не и там, където няма покритие. Затова и трябва новите листа да бъдат третирани, което пък води до натрупване в почвата. Затова през 2011 г. е прието ограничение за употребата им, така че количеството да не надвишава 28 кг мед на ха за период от 7 години, което прави не повече от три-четири пръскания на културата за сезон. Практически това са единствените фунгициди, разрешени в биоземеделието, а през 2021 г са включени в регламента за биозащита, каза Невена Петрова.
Глифозат
Според зам.-шефката на ЦОРХВ обаче България е страна, в която не може да се развива само биоземеделие. Тя смята, че през последните години определени хора налагат мнение сред обществото, което не е подкрепено с нищо срещу пестицидите и инсектицидите, а те няма как да не се употребяват, но става дума за мярка и спазване на правилата. Тя даде пример с това, че преди три години е имало огромно нашествие от скакалци в България, които унищожават тотално посевите, и ако не са били третирани адекватно,ситуацията е щяла да бъде като с измръзналите овошки тази година.
„Глифозатът е абсолютно безопасен по отношение на пчелите, може да убие пчела само ако тя се удави в него. Но в количествата, в които се употребява, е безвреден за хората и останалите насекоми“, даде съвършено различна гледна точка за глифозата от тази на зелените Невена Петрова.
Удави
Според нея изчезването на пчелите е съвкупност от много неща, в които донякъде влизат и пестицидите. „Не можем да отречем, че законодателството така е направено, и ако се спазва, ще гарантира живота на пчелите“. Тя добави, че трябва да се спазват правилата и се прилага система за оповестяване, при която всеки стопанин е длъжен да информира кога ще пръска, а пчеларят съответно да премести или затвори пчелите. „Но за да съществува земеделието, трябва да има и земеделци, и пчели. Истината е, че цялото земеделие в България не може да е биологично, защото страната ни е с климат, който не позволява да се развива само биологично земеделие. Затова диалогът между фермери и пчелари трябва да се подобри“, категорично препоръча тя.
Монокултурно
„Не можем да посочим само една причина за повишената смъртност на пчелите. Научни разработки показват, че факторите са няколко, сред които биологични като вируси, бактериални причинители, заболявания на пчелите, лоши пчеларски практики, третиране с препарати, които не са регистрирани в България, загуба на биоразнообразие, преструктуриране на земеделието като монокултурно, което води до загуба на местообитания на пчелите, промяна в хранителния субстрат от монокултурното земеделие, не можем да изключим и пестицидите, климатични промени, възвратни застудявания“. Тези фактори за смъртността на пчелите посочи шефът на ЦОРХВ Койчо Коев. Той даде пример с Обединеното кралство, където проучване е показало, че 90% от ливадите са изчезнали заради индустриалното земеделие, което пък лишава насекомите от естествена храна. Той изтъкна, че не само пчелите, а над 97% от насекомите в световен мащаб са драстично намалели. А много от тях са естествени опрашители. Койчо Коев цитира данни, според които в България има повишена смъртност на пчелите, като на някои места тя е до 100%.
Централата е в Парма
Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) извършва независима научна оценка на въпроси от сферата на безопасността на храните, здравето на животните и растенията. Първоначално той е бил част от Българската агенция за безопасност по храните (БАБХ), но след 2016 г. го отделят, за да е независим и безпристрастен в своите оценки, обясни Донка Попова, директор на дирекция „Комуникация на риска, обучение и контактен център“. В момента и двете структури са под шапката на Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Анализите и проучванията на ЦОРХВ основно служат като основа за вземане на управленски решения, като обслужват предимно звената в МЗХ и БАБХ, които отговарят за политиките в областта на хранителната верига, служат за основа на вземане на управленски решения. Към ЦОРХВ е българският контактен център към EFSA - Европейския орган за безопасност на храните, който няма контролни функции. Донка Попова уточни, че такива има БАБХ, която пък е на разпореждане на Европейската комисия.
EFSA има контактни точки във всички 27 страни на ЕС. Един от тях е в София. Централата се намира в италианския град Парма. Целта на контактните точки е да промотират дейността на EFSA
чрез събития, семинари, конференции и др. EFSA заседава четири пъти годишно с представители на всички контактни точки, като две от срещите са в Парма, а останалите са по покана на някоя от страните. Целта е да не се пренебрегва нито една страна. През 2019 г. домакин е била София. В европейския орган работят и българи в научни направления, по здраве на растенията, в обща администрация, връзки с обществеността и юристи, каза Донка Попова.
Синтезират наночастици от червена боровинка
Учените Марияна Георгиева и Кристина Захариева от БАН прилагат зелени методи, за да осигурят необходимите им вещества в своите опити, свързани с подобряване на почвите, разказаха те пред „Телеграф“. Така вместо да използват силно токсични химични вещества, правят извлеци от червена боровинка с желязо, което след това използват да синтезират железни наночастици. По този начин щадят растенията, които използват при опитите си. Идеята на учените е да изследват поведението на растенията във влажни и засолени почви, като ги третират с тривалентно или двувалентно желязо и как се справят с усвояването. Моделното растение е вид дива трева, на която е дешифриран геномът.
Светлана Трифоновска
